Вярвам, че безразсъдната експанзия на НАТО провокира Русия
Автор: Джон Миършаймър, политолог The Economist
ВОЙНАТА в Украйна е най-опасният международен конфликт от кубинската криза през 1962 насам. Разбирането на изначалните и причинители е есенциално за това да предотвратим влошаването и да намерим начин да прекратим кризата.
Няма спор върху това, че Владимир Путин започна войната и че той е отговорен за начина по който тя се води. Но защо той постъпи така е друга тема. Общата визия на Запада е, че Путин е ирационален, загубил здравия разум агресор, обсебен от създаването на по-велика Русия по модела на Съветския Съюз. Затова само и единствено той носи пълната отговорност за кризата в Украйна.
Но тази теза е грешна. Западът и по-специално Америка са главните виновници за кризата, която започна през февруари 2014. Сега тя се превърна във война, която не само заплашва да унищожи Украйна, но също така има и потенциала да ескалира в ядрена война между Русия и НАТО.
Неприятностите по въпроса с Украйна всъщност започнаха на натовската среща на върха в Букурещ през 2008, когато администрацията на Джордж Буш младши накара алианца да обяви, че Украйна и Грузия „ще станат членове“. Руските лидери отговориха моментално, характеризирайки това решение като екзистенциална заплаха към Русия, обещавайки, че няма да го оставят така. Позовавайки се на известен руски журналист, г-н Путин „побеснял“ и предупредил, че „ако Украйна влезе в НАТО, ще го направи без Крим и източните региони. Чисто и просто ще се разпадне.“.
Америка обаче игнорира червената линия на Москва и продължи да настоява за това Украйна да бъде превърната в крепостта на Запада на границата му с Русия. Тази стратегия включваше още два елемента: да приближи Украйна до Европейския съюз и да я направи проамериканска демокрация.
Тези намерения в крайна сметка отключиха агресиите през февруари 2014 след като въстанието (което беше подкрепено от Америка) накара тогавашния проруски президент Виктор Янукович да напусне страната. В отговор на това Русия взе Крим от Украйна и запали гражданска война в региона Донбас в източна Украйна.
Следващата голяма конфронтация дойде през декември 2021 и доведе директно до сегашната война. Главната причина беше, че Украйна започна де факто да става член на НАТО. Процесът стартира през 2017, когато кабинетът на Тръмп започна да продава на Киев „дефанзивни(отбранителни) оръжия“. Какво точно се брои за „дефанзивно“(отбранително) е трудно да се определи, а тези оръжия определено изглеждаха офанзивни (нападателни) на Москва и съюзниците и в донбаския регион. Други държави от НАТО също започнаха да изпращат оръжия на Украйна, да обучават украинските войски и да правят съвместни въздушни и морски учения с украинските войски. През юли 2021 Украйна и Америка заедно бяха домакин на мащабно военно учение в региона на Черно море, в което се включиха военноморските сили на още 32 държави. Операцията „Морски бриз“ почти провокира Русия да открие огън по британски разрушител, който нарочно навлезе в морската територия, която Русия определя за своя.
Връзките между Украйна и Америка продължиха да се множат при администрацията на Байдън. Тяхното партньорство рефлектира с важния документ – „Америко-украинската харта за стратегическо партньорство“, която беше подписана през ноември от Антъни Блинкен, държавния секретар на САЩ, и украинския му колега Дмитро Кулеба. Целта на хартата беше да се „подчертае… отдадеността към украинското осъществяване на дълбоките и всестранни реформи, нужни за пълната и интеграция в европейските и евроатлантическите институции“. Документът изрично надгражда „взетите решения за укрепване на Украино-американското стратегическо партньорство на Зеленски и Байдън“ и също акцентира върху това, че двете държави ще се позовават на декларацията от срещата на върха в Букурещ през 2008.
Не е изненада, че Москва намери тази еволюция в отношенията на двете държави за нетърпима и започна мобилизацията на армиите си по границата с Украйна миналата пролет, за да сигнализира твърдостта си към политиката на Вашингтон. Но нямаше ефект и Байдъновата администрация продължи все повече да затяга връзките си с Украйна. Това доведе най-накрая до поставянето на ултиматуми от страна на Русия.
Както Сергей Лавров, външният министър на Русия, каза: „Стигнахме точката си на кипене.“. Русия поиска писмена гаранция, че Украйна никога няма да стане част от НАТО и алианцът да премахне цялото си военно оборудване докарано в източна Европа след 1997.
Последвалите преговори се провалиха като г-н Блинкен поясни: „Няма промяна. Няма и да има промяна.“. Месец по-късно г-н Путин започна инвазия в Украйна с цел да елиминира заплахата, която видя от НАТО.
Тази интерпретация на събитията се противопоставя на преобладаващата мантра в Запада, която описва натовската експанзия като нерелевантна към украинската криза, обвинявайки вместо това експанзионистките цели на г-н Путин. Според скорошен документ на НАТО, изпратен до руските лидери, „НАТО е отбранителен съюз и не представлява никаква заплаха за Русия“. Доказателствата обаче, с които разполагаме, се противопоставят на тази теза. За начало, въпросът не е как западните лидери определят целта или намеренията на НАТО, а това как Москва вижда действията на НАТО.
Г-н Путин със сигурност знае, че цената на това да окупира големи територии в източна Европа би била голяма за Русия. Както самият той веднъж каза: „Който не тъгува по Съветския Съюз, няма сърце. Който го иска обратно, няма акъл.“. Още повече Путин и обкръжението му не са казвали нищо за окупация на нови територии с цел пресъздаване на Съветския Съюз или построяване на Велика Русия. Вместо това от срещата в Букурещ през 2008 насам руските лидери постоянно повтаряха, че визията им за Украйна като член на НАТО е за екзистенциална заплаха, която трябва да бъде предотвратена. Както г-н Лавров отбеляза през януари: „Ключът към всичко е гаранцията, че НАТО няма да продължи експанзията си на изток“.
Западните лидери рядко описваха Русия като военна заплаха за Европа преди 2014. Както споменава бившият посланник на САЩ в Москва, Майкъл Макфол, анексията на Крим от Путин не е планирана да продължи дълго. Тя е импулсивен ход в отговор на преврата, който премахна украинския проруски лидер
Всъщност, дотогава натовското разширение целеше превръщането на Европа в гигантска зона на мира а не удържането на опасната Русия. Когато кризата започна обаче, американските и европейските политици не можеха да признаят, че те я провокираха с опитите си да интегрират Украйна в Запада. Те твърдяха, че истинският източник на проблема е руският реваншизъм и желанието на Русия да доминира или дори да завладее Украйна.
Моята история за причинителите на конфликта не би трябвало да звучи противоречиво, имайки предвид множеството американски експерти по чуждестранна политика, които предупреждаваха НАТО срещу разширението му от края на 90-те насам. Дори секретарят по отбраната на САЩ по време на срещата в Букурещ, Робърт Гейтс, нарече опита за присъединяване на Грузия и Украйна към НАТО пресилен. Наистина дори германският канцлер Ангела Меркел и френският президент Никола Саркози тогава опонираха на членството на Украйна в НАТО, защото се притесняваха, че това би разгневило Русия.
Заключението на моята интерпретация е, че се намираме в изключително опасна ситуация и западната политика изостря рисковете.
За руските лидери това, което се случва в Украйна няма общо с накърняването на имперските им амбиции. Има общо с това, което зачитат като директна заплаха за бъдещето на Русия. Г-н Путин може наистина да е надценил военната си мощ, ефективността на украинската съпротива, мащаба и скоростта на отговора от Запада, но никога не трябва да бъде подценявано това колко безмилостна може да бъде една такава сила, когато сметне, че се намира в плитчините. Америка и съюзниците и обаче удвояват усилията си, надяват се да нанесат унизително поражение на г-н Путин и може би дори да задействат неговото отстраняване. Засилват помощтта си към Украйна, докато налагат икономическите си санкции за масивно поражение на Русия, стъпка, на която Путин сега гледа като на обявяване на война.
Америка и съюзниците и може да са способни да предотвратят руска победа в Украйна, но страната ще бъде жестоко увредена ако не и разчленена. Още повече има сериозна заплаха за ескалация отвъд Украйна да не споменаваме и опасността от ядрена война. Ако Западът не само отблъсква Русия на бойното поле, но и нанася подобни сериозни и трайни щети на руската икономика, той на практика притиска Русия в ъгъла, в който вече г-н Путин може да се обърне и към ядрени оръжия.
Към този момент е невъзможно да знаем по какъв начин този конфликт ще бъде решен. Но ако не разбираме дълбочината на причините му, няма да успеем да го прекратим преди Украйна да бъде опустошена и НАТО да влезе във война с Русия.
Превод и редакция: ПловдивПрес
Зареждане ...
