Не забравяй! Когато Грета Гарбо се венча за пловдивчанин

За две години тайно най-добрите европейски архитекти издълбали цял подземен град с кръчми и хранителни складове, гласи друга първоаприлска публикация

Сега сериозно:

Тепетата са не само украшение, но и спасение за Пловдив, пророкува журналистът Никола Гашаров през 1934 година
Тунели под хълмовете могат да решат транспортните проблеми на града, а и да са надеждни бомбоубежища
Общинарите умували осем години и започнали да градят скривалища едва когато английските и американските самолети тръгнали към България

Владимир БАЛЧЕВ продължава в Plovdiv-press.bg своята авторска рубрика „Не забравяй, Пловдив!“, в която разказва важни и интересни моменти от историята на града ни, както и истории за бележити пловдивчани и гости на Пловдив. Всички статиии са плод на изследователската дейност и задълбочените проучвания на Владо Балчев през годините в архивите и в множество чужди библиотеки. Днес Владо Балчев разказва за първоаприлските шеги в Пловдив и как филибелии осъзнаха трудно, че тепетата могат да спасят населението по време на война, а в мирно време да решат транспортните проблеми на града. Да ви изглежда познато и актуално?

Преди близо 90 години Никола Гашаров, редактор на „Пловдивски общински вестник”, публикува бележка, в която журналистът предлага Пловдив да използва рационално своето безценно съкровище – седемте тепета. В здравия сиенит на хълмовете могат да се пробият тунели, които ще съкратят значително разстоянията между отделните райони на града. Изкъртените сиенитни блокове ще се превърнат в павета за настилане на калните и прашни улици на Пловдив, а продажбата на остатъка ще донесе добри приходи за града. В недрата на тепетата могат да се оформят прохладни складове за хранителни продукти.

Пред строежа на бомбоубежище под Сахат тепе. Фотограф: Никола Стаменов, към 1939 г.

През 1934 г. запасният полковник Ив Шапкарев твърди, че тепетата ще донесат спасение за много пловдивчани: „Война ще има пак. Имало е, и сега я има. Никой с нищо не ще може да я спре. Договори, конвенции и пр. ще бъдат само спомени от романтичност. Ще воюва всичко – и хора и животни, и мало и голямо, и ден и нощ, на земята и под земята, във въздуха, по водата и под водата, и на фронта и в тила – всички, навсякъде, всякога и с всичко. Днес, когато самолетите летят с 650 км. в час, когато чуваме какво се говори по целия свят и пр., утопии няма”.

Полковник В. Бойдев допълва: „Някога и Лондон, и Париж трепереха от адския трясък на въздушните бомби. Населението на тези два велики града тичаше като обезумяло из улиците да дири подслон, а голяма част от него преди подслона намери смъртта си.

Идеята на г. Гашаров за прокарване на тунели под тепетата на гр. Пловдив, за защита на местното население от бъдещи евентуални въздушни нападения, се явява едно от най-хуманните и аз смятам, че тя трябва да намери пълна подкрепа. В това отношение действително Пловдив се явява един от най-щастливите градове, и средствата, които ще се разходват, ще бъдат напълно оправдани.

По времето на кмета Петър Дренски (1924 – 1926) пловдивските каменоделци предлагат на общината да пробиват безплатно тепетата, при условие че в замяна получат част от извадения сиенит. Общинският съвет отхвърля предложението още на първо четене. Споменава се, че през 1933 г. е отхвърлено и предложението на кмета Божидар Здравков.

Следват нови публикации, но няма кой да ги прочете.

Внезапно пловдивският вестник „Воля” известява през 1938 г.: „При пълна тайна преди две години започнало строителство на подземия под тепетата на града. Към 3000 работници се трудили денонощно, пробили дълги тунели, оформили просторни помещения, прокарали електричество. Имало обзаведени барове и други заведения, а складовете пращели от хранителни припаси. Така че при война пловдивчани имали сигурна защита.”

За да бъде пълна радостната изненада, вестникът съобщава още, че светилата на архитектурата в Европа се съгласили да изготвят плановете на бъдещия Пловдив. Следващата публикация била направо съкрушителна – световната кинозвезда Грета Гарбо се венчала за пловдивчанин. Едва след това съобщение възрадваните пловдивчани поглеждали заглавната страница. А датата там е 1 април 1938 г. Както го знаем Ден на лъжата. Всъщност и датата 1 април е лъжовна, защото у нас лъжата се празнува не само един ден годишно.

Строежът на първото скривалище започва през 1939 г. Проекти за нови скривалища имало много, но едва в края на войната били осъществени едва няколко от тях (Сахат тепе, Бунарджика, Небет тепе и Таксим тепе).

Първите бомби в Пловдив падат на 6 ноември 1943 г. Американските и английските самолети преминават на голяма височина и затова не улучват целта.

Така изглеждала бомбата, пусната от немците на 22 септември 1944 г.

Зловещият 17 април 1944 г., вторият ден от великденските празници. Малко преди полунощ се посипали бомбите. Най-напред взривове се чули в района на Захарната фабрика, след това по бул: „Руски” и тютюневите складове. Две бомби паднали на метри от Търговската гимназия. Лумнали пожари по Чирпанско шосе, Хаджи Хасан махала и „Кючук Париж“. Последните бомби паднали чак в Асеновград, селата Садово и Ягодово (тук има една жертва). В Перущица били хвърлени 10 бомби (загинали двама души).

Пряко попадение ударило точно в бункера между улиците „Пандо Кляшев и „Гоце Делчев“. Вътре се криели 40 души, повечето жени и деца. Всички загинали на място. На следващия ден двама от министрите дошли да се поклонят пред тленните останки на жертвите

Около 2 часа сутринта на 20 април 1944 г. американски и английски самолети отново нападнали Пловдив. Въздушните крепости се появили откъм Рогош, първите бомби се посипали върху празното поле, където днес се намира Мостреният панаир. После авиаторите разрушили 30 къщи край Марица. Една от бомбите ударила южния ъгъл на храма „Св. св. Кирил и Методий“, като подпалила покрива му. До обяд полицаите още не били установили броя на жертвите.

„Въздушното нападение, което англо-американците извършиха напоследък е безподобно по своя цинизъм – пише „Пловдивски общински вестник” на 1 май 1944 г.. То доказва за сетен път, че англо-американците чрез нападение над мирно и беззащитно население се стремят да създават морален терор и смут в душата на народа.

С нищо не може да бъде оправдан този англо-американски терор срещу нас, нито даже и с някакво отмъщение, защото България още нищо не е предприела срещу англичани и още по-малко срещу американци”.

Най-ненадейната въздушна атака на Пловдив е на 22 септември 1944 г. В града имало съветски войници, битките били далеч на запад. Изневиделица се появили немски самолети. Бомбите не били обикновени – всяка една от тях съдържала 224 малки бомби, които избухвали по-късно. Спасителите преброили 18 жертви. Една неизбухнала бомба дълго време стояла във витрина на ул. „Княз Александър I“ и пред нея постоянно се трупали любопитни граждани.

Тунелът в южната част на Джамбаз тепе през пролетта на 1960 г.

Само година по-късно възникнала идеята за пробиването на тунел под Трихълмието, който да свързва Сточна гара с железопътната станция Филипово. Прокопаването на тунела започнало през ноември 1948 г. и завършило за пет месеца, но поради липса на средства, строителството било преустановено до 1958 г. Тържественото откриване на новия булевард и току-що изградения мост към панаира станало на 9 септември 1960 г.