- Баща ми предсказа войната преди две десетилетия, но слава Богу не я доживя
- Племенниците ми, 20-годишни момчета, са на фронта
- В момента украинец не е народност, а гражданска позиция
Лана Петкова е известна в Пловдив с школата по йога, която води в спортния център „Тотал Спорт“ в Тютюневия град. Тя обаче е родом от Харков, Украйна, а по баща е Деревянченко. Откакто започна войната Лана е сред основните организатори в Пловдив, които помагат на пристигащите бежанци от Украйна.
Интервю на Спас КУЗОВ
– Лана, ти си от Харков, какво става в родния ти град, близките?
– От началото на войната, щом стане дума за родния ми Харков, гласът ми започва да трепери и аз плача. Градът е доста пострадал от руските бомби. Харков е около 2 млн. души, заедно с областта е към 8 млн. души – това е повече от България. Няма как да не пострада мирното население, след като се бомбардират огромни райони. Примерно нашият квартал „Салтовка“ – това е населен район с около 300 хил. души мирно население. Но слушаме, че „там се криела украинската армия“, което са абсолютни лъжи. Реално ние се събудихме на 24 февруари и близки и роднини ни пишеха „нас ни бомбардират?!!“
За първи път в живота си аз почувствах истински животински страх. За един миг разбрах какво е да ти побелее косата
Не съм само аз, това са 40 млн. души и още толкова близки по света.
– Чуваш ли се сега с твои близки в Харков?
– Да, в града останаха чичо ми, приятели, там е и
една от най-близките ми приятелки, която е детски лекар, а мъжът ѝ е главен лекар на Харковската детска областна болница
Тези хора за мен са герои, защото не напускат болницата, въпреки че децата вече са евакуирани. Преживяха страшни моменти. Всяка сутрин ние всички украинци се събуждаме с въпроса: Всички ли са живи? Имаме си чат, в който всяка сутрин това е първият въпрос, който си задаваме. От началото на войната е така.
За жалост някои приятели от Мариупол вече не се обаждат. Не знаем тяхната съдба
Този ужас на войната засяга обикновени мирни хора, които по никакъв начин не са замесени в политическите интриги.
– Твоите близки там казват ли ти къде спят, какво ядат? Как минава денят им по време на война?
– Ежедневието им е сложно и объркано. Когато ги питам дали се хранят, те казват, че имат храна, но не им се яде. Питам ли ги как преживяват, те отвръщат, че чакат. Чакат това да свърши. Който има някаква работа, успява някак да преодолее шока. Например комуналните служби в Харков работят много добре, ежедневно не само събират боклуците, но разчистват разрушения.
Един от моите съученици, с когото се познаваме от първи клас, има малък магазин и сега раздава хляб на нуждаещите се
Ние сега се опитваме да бъдем полезни там, където сме най-силни. Опитваме се да заглушим болката и страха от зоната на военните действия. Да успокоим тези, чиито близки са в армията, и тези, които останаха в зоните на сражения. От Харков сега няма възможност за лесно излизане.
Дори аз се старая да не бъда ежедневно информирана, защото това е изключително травмиращо. Само като си представя родния ми квартал, улиците, където съм израсла, където живеят близките ми. Това са до болка познати места. Там съм израсла, била съм на пионерски лагер с приятели, съученици.
Баща ми почина през 2015 година и слава Богу не доживя да види тази война, но той предсказа, че това ще се случи. Още преди 20 години той прогнозираше, че ще има война.
Баща ми беше главен инженер на най-големия завод за ядрено оборудване в Европа, който се намира близо зо моя град. Честно казано в момента нямам представа в чии ръце се намира това оборудване и това буди безпокойство
Баща ми беше ядрен физик, бил е в Чернобил, по задължение им се полагаха дни да работят там, колкото да се разболеят от рак. Аз съм от семейство на физици. Дядо ми е един от създателите на танкка Т-34 (Т-34 е създаден през 1940 г. от конструкторски колектив, начело с Михаил И. Кошкин в Харковския локомотивен завод „Коминтерн“ в гр. Харков, който след 1957 г. се преименува в Харьковский завод транспортного машиностроения имени „В. А. Малышева“, по името на един от конструкторите б. р.). Дори този танк, който е увековечен на паметник в Берлин и сега е покрит с украинското знаме, той е произведен в бившия тракторен завод в Харков, както и да протестират сега някои.
– Какво ти казват твоите сънародници, които идват, бягайки от войната?
– Объркани са. Не знаят какво да правят, не знаят какво да мислят, целият им живот е объркан. Притесняват се за домовете си, в същото време в главите им е хаос за настоящето и бъдещето, как ще оцелеят, каква работа трябва да започнат. Разбирате, че хора, които са вършили висококвалифицирана работа, изведнъж тук им предлагат да метат и чистят хотели или да се включат в някакво производство. Това е изключителен шок за тези хора.
Нито една украинска жена няма да откаже да чисти и готви, но все пак има хора с голям потенциал и за тях трябва да се намери някакво решение, за да се използват техните знания и умения.
– Колко украинци вече са дошли в Пловдив, ти колко си посрещнала?
– Аз съм най-малкият елемент в тази организация, защото досега съм помогнала преди всичко на мои приятели и близки, може би около 30-40 души. В Областния кризисен щаб се опитваме да създадем някаква организация и всеки, който се обръща към нас, се стараем преди всичко да бъде настанен. Защото тези хора бягат от война, пътували са с дни, уморени са и имат на първо място нужда да се изкъпят, да се нахранят и да си починат от ужаса.
Освен това на първо място са децата. Хората идват тук с децата си, а те имат нужда от здравни грижи, от училище, от чисти дрехи
Слава Богу тук в България има много доброволци и дарители, които съчувстват и даряват. Огромно благодаря на тези хора.
– Докъде стигна ремонтът на бившата Белодробна болница, където трябва да се настанят бежанци от Украйна?
– Това е много сериозен въпрос. Сградата се нуждае от сериозен ремонт с много средства, но ние се опитваме да направим годен за живеене поне първия етаж, за да можем да посрещаме там нови хора. За Пловдив досега са около две хиляди души (интервюто е взето преди няколко дни), но за жалост се очакват втори и трети вълни.
– Ще издържи ли Украйна? Кога виждаш ти края на войната?
– Това, в което съм абсолютно сигурна е, че няма как да се сломи цял един народ. Защото в момента целият украински народ е като едно. Искам да подчертая, че в момента украинец не е народност в чист етнически вид, а е гражданска позиция. Ако вие казвате: Сега аз съм украинец, това значи, че подкрепяте каузата на мира.
Украинецът не може да бъде сломен. Няма как да се предадат моите 20-годишни племенници, които са в армията, нашите мъже, останали в Украйна, за да се сражават. Няма как да бъде сломен един 40 милионен народ. Няма как да ни убедят, че тази земя не е наша.
Българите също трява да се замислят, след като България е оцеляла в толкова тежки изпитания, може ли някой да им каже: Няма български език, няма българска култура.
Аз вече много дълго съм тук, български гражданин съм, дълбоко обичам тази страна, защото България е моя втора родина, синът ми е роден тук.
Няма как някой отвън да убеди украинския народ, че няма право да отстоява националния си интерес, който не е заплаха за други народи, не е заплаха за съседите. Така че Украйна ще пребъде.
– Като спомена национален интерес, Путин каза, че напада Украйна, защото там има нацисти?
– Ще попитам тогава: Да не би да няма нацисти по цял свят? Включително и в България?! Да ви припомня ли, че 16% от избирателите гласуваха за една партия, която даже не искам да назовавам. Но тя беше профашистка, с кафяв цвят и с подкрепа от Кремъл. Но някой да е казал, че България е фашистка страна?! В същото време в Украйна за националистическата формация гласува един процент от населението.
Говорим за инсинуации и фалшификации. Никакъв нацизъм няма в Украйна, ако има някой краен, то за него не отговаря цялата страна.
Това не значи, че целият ни народ трябва да бъде заличен и градовете ни унищожени в търсене на митично оръжие и митични нацисти.
Точно на Украйна не трябва това да се казва, защото ние сме един от най-изстрадалите територии открай време. Няма по-изстрадал народ от украинския във всички последни световни събития. А сегашната война е последното доказателство.
– Какво би казала на Путин, на посланик Митрофанова?
– За мен те вече не са хора. Те са носители на злото, на идеите на дявола. Затова няма да се обръщам към тях. Те за олицетворение на дявола.
Аз защитавам светлината, защитавам мира, любовта, правото на живот, на свободната мисъл. Аз все пак съм философ, в момента защитавам докторската си дисетрация. Бих искала да подчертая, че от гледна точка на разума, на човечността, тези личности (Путин), не съществуват, те не бива да съществуват.
– Как ще коментираш кадрите с убийствата в Буча? Руснаците твърдят, че са манипулация, Зеленски ги нарече геноцид?
– Абсолютно е прав Зеленски, това е геноцид. Но след като аз не съм била там и не съм свидетел, то нямам право да коментирам. Но това е поредното доказателство, виждате вързани застреляни хора, че тази война е чудовищна манипулация на съзнанието, на разума, на универсалната духовност. Виждаме нещо страшно. Нека да направим нещо заедно, за да спре това. Не може насилието да бъде победено с насилие. Затова моето послание към всички е: Бъдете мъдри, спрете агресията в душите! Правете това, което ще спре войната!
– Зеленски се превърна в световен супергерой със своите изявления и призиви за военна помощ. Смяташ ли, че и България трябва да изпрати военна помощ за Украйна?
– Аз не съм компетентна да отговарям на въпрос, засягащ националната сигурност. Нека това да решават хората, които сме избрали и са в правителството. Винаги съм била привърженик на това Украйна да се върне към договора от 1994 година, когато предадохме ядреното оръжие и страната беше гарантирано безопасна територия, без някой да посяга на тази територия, както направи Русия. Аз искам мир за Украйна, без да има необходимост моите деца да умират за нечии странни интереси. Искам неутралитет, да ни върнат териториите и да се върне мирът в Украйна.
– Какво още си пожелаваш?
– В момента тече Великият пост, а в Украйна християнството е изключително силно и аз вярвам, че ще дойде нашият Великден.
Още по темата
Зико: До 15-20 дни Белодробна ще е готова да приема бежанци от Украйна (ВИДЕО)
Баба ѝ умира от глад през фашистката окупация през ВСВ
Лана е родена в семейство на учен и елитна спортистка. Баща ѝ е ядрен физик, а майка ѝ е шампионка на Украйна по спортна гимнастика. По ирония на съдбата бабата на Лана умира от глад при фашисктата окупация през Втората световна война, а сега родните ѝ са подложени на бомбите от окупационната армия на Русия.
Много радове в Украйна сега се превръщат в гробища, пред почти всяка къща и квартална градинка се копаят гробове за загиналите във войната, разказва с мъка Лана и показва снимки на „могильки“ с кръстове от различни краища на Украйна.
Никой не може и да си помисли, че Лана е родена с дисфункция на опорно-двигателния апарат, а хората с такава диагноза обикновено са трудноподвижни. С години на упорит труд и помощта на холистичната медицина и психо-физическото здраве, Лана не само, че превъзмогва здравния си проблем, но сега е пример за много хора за здравословен и енергичен начин на живот. Съпругът ѝ Владимир е наполовина с украинска кръв, наполовина българин.
Лана е високообразован човек. Завършила е „Художник оформител“ в авторитетното Харковското държавно художествено училище. После в България „Спортна педагогика“ в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, а след това пише първата магистърска работа по „Методика на преподаване на Хатха йога в училище“, дори преди тази дисциплина да бъде открита в НСА.
В момента Лана е на финала на докторантура на тема „Клинична социоанализа“ във „Философско-историческия факултет“ на ПУ в катедра „Социология и науки за човека“. Всичко в нашето общество се случва на базата на междучовешките отношения, само ако ги разберем, можем да обясним защо нещо се случва, обяснява Лана. Според нея целият ни съвременен свят е изграден върху удоволствието – караме удобни коли, храним се обилно, обитаваме хубави къщи, и целият прогрес е насочен да създаде това охолство. Но философията на йогата ни казва, че трябва да живеем не за удоволствието, а за развитието.
Затова светът на удоволствието е много крехък. Един човек, живял само за удоволствието, много лесно губи своите опорни точки при първия трус. Както сега в условия на война човекът изпада в когнитивен дисонанс.
Зареждане ...
