Американската мечта? Тотев взе билет за Новия свят, за да избяга от годеницата

Всеки ден вестниците заклеймявали на първа страница незаконната емиграция, а на трета и четвърта пускали реклами на фирми, които помагали на българите да напуснат страната
Първият български заселник в Америка е шефът на библиотеката в Пловдив Илия Йовчев
В Торонто (Канада) имало 300 ресторанта, които предлагали български деликатеси

Владимир БАЛЧЕВ продължава в Plovdiv-press.bg своята авторска рубрика „Не забравяй, Пловдив!“, в която разказва важни и интересни моменти от историята на града ни, както и истории за бележити пловдивчани и гости на Пловдив. Всички статиии са плод на изследователската дейност и задълбочените проучвания на Владо Балчев през годините в архивите и в множество чужди библиотеки. Днес Владо Балчев разказва за българите и Американската мечта. Оказва се, че Пловдив е дал много по темата.

Статистика от 1933 г. показва, че във всеки един от щатите на Америка живеели българи. Сънародниците ни се срещали дори в мразовитата Аляска. Няма индустриален център от онова време без българска хлебарница, ресторант или магазин за хранителни стоки. Само в Торонто (Канада) повече от 100 хлебарници предлагали „наш и всякакъв друг вид хляб“, а в 300 ресторанта можели да се открият деликатеси от всички краища на България.

Приема се, че първият български заселник в Америка е Илия Йовчев от Сливен. В дневника си Йовчев записва, че пристигнал в Ню Йорк привечер на 28 юни 1870 г.

Йовчев е и първият български журналист, който сътрудничи на вестниците в Съединените щати. Завръща се в отечеството през 1879 г.

Илия Йовчев е първият български заселник в Америка и първият българин, който сътрудничи на вестниците в Съединените щати

Установява се в Пловдив, където заема няколко длъжности в администрацията на Източна Румелия. От 1883 до 1887 г. е управител на Областната библиотека и музей (сегашната Народна библиотека „Иван Вазов”). Напуска окончателно България през 1898 г. след скандала с повторното спиране на издавания от него вестник „Родолюбец”.

Българското нашествие в САЩ започнало след 1903 г. През 1907 г. можем направо да говорим за потоп – всеки презокеански кораб стоварвал по 200-300 души.. Тъкмо навреме дошли сънародниците ни, за да видят и другата Америка – на финансовите кризи. Маса народ останал без работа, а първи си изпатили „гостите“ от Балкана. Мнозина умрели от глад.

И тръгнали телеграми към България: да пратят пари за завръщане в родината, че в Америка ще се мре

Тогава правителството в София решило да се намеси. Всеки ден вестниците заклеймявали на първа страница незаконната емиграция, а на трета и четвърта пускали реклами на фирми, които помагали на българите да напуснат страната. В далаверата били замесени банките, а и хора от правителството. Чиновниците охкали и пъшкали от жал по заминаващите, в същото време си вдигали нови къщи с парите от фирмите, фирмите пък печелели от гурбетчиите. Като стигнала в София вестта за гибелта на огромния кораб „Титаник“, първи банките се обадили – всяка твърдяла, че никой от нейните клиенти не е загинал. Нека чакат телеграма от Америка. В някои села от Троянско и Севлиевско телеграми от „оцелелите“ не са получени и до ден днешен.

Едни напускат родината, за да търсят препитание по далечни земи, други се спасяват от полиция или врагове.

А младият пловдивски каменоделец Никола Тотев избягал от годеницата си. Още преди сватбата момичето си показало рогата и Никола решил, че с него не може да се живее

Никола Тотев с група приятели, 1925 г

И като хукнал, спрял се едва във Франция. Срещу 5000 лева посредник го уредил с паспорт. От тях 1000 лева отишли за чиновници по веригата, част за формалностите и таксите. Визите станали за три дни. Чиста работа!

Едва когато пристигнал в Марсилия, Никола Тотев писал на родителите си каква я е свършил. После наел стая в евтин хотел и легнал да спи. Събудил се посред нощ. Целият бил в кръв и накичен с дървеници. По стените и леглото пълзели цели пълчища от кръвожадните животинки. Облякъл се нашенецът набързо, взел си куфара и напуснал хотела. Така завършила първата му нощ на френска земя. Било през май 1928 г. В Марсилия имало българска гостилница. Там посъветвали Никола да се приюти в един капуцински манастир. Наистина, в светата обител било чисто, давали безплатна храна, но Тотев искал да работи. Поел отново на път. След дълги обиколки стигнал до Белгия. Намерил работа в една кариера за добиване на мрамор. Още през първите дни станал свидетел на инцидент – камък затиснал ръцете на италиански работник. Край него сънародниците му се правели, че нищо не виждат. Скочил българинът, освободил ръцете на италианеца. После се замислил.

Непрекъснато му повтаряли, че в чужбина трябва да се пази най-много от българите, защото винаги са готови да ти забият нож в гърба. Оказало се обаче, че европейците били по-лоши

Никола Тотев (на преден план вдясно)

Това откритие успокоило Никола. Пловдивчанинът останал в Белгия близо година. Свикнал с работата, бързо показал майсторлък.

Белгийците го приели като свой човек, дали му доста висока заплата, не след дълго около него се завъртели две момичета. Въобще нещата се нареждали от добре по-добре. Само че било прекалено спокойно и уредено. Не му бил по душа такъв живот на Никола, искало му се още да поскита, да види и други страни. Никола Тотев посъбрал в Белгия достатъчно пари и решил да тръгне за Америка. Без много да му мисли, зарязал хубавата работа в Белгия и отново поел на път.