- Може някой ден да кръстим град на него, например в Североизтока
Д-р Йордан ХАРСЪЗОВ, специален коментатор „По изборите“ и след това за ПловдивПрес
Невероятно, но факт – нищо чудно след време от дистанцията на историята Владимир Путин да се окаже руският държавник, който е сторил най-много добрини на милата ни родина България.
Дори някога може и да кръстим на него някой западнал североизточен град с под двадесетина хиляди население.
Тъй или иначе Путинград си звучи направо като Каспичан
В момента не го осъзнаваме, но нямат край добрините, които руският президент е правил и прави за нас. А тези, които ни очакват са неимоверно повече, тъй като ползите от това, което се случва в момента, се надяваме да усетим в бъдеще, дано да е сравнително близко такова.
За пръв път Русия играе положителна роля
за развитието на нашата икономика и демокрация и някой ден трябва да й благодарим.
Отгоре на всичко поне засега не идва да ни освобождава, не че не иска, но е твърде заета с други работи, а именно благодарение на тях решително тласна държавата ни към посоката, в която трябваше отдавна да е поела, ако не се намираше в капана на алчни и безродни продажници.
Та като начало
трябва да благодарим най-искрено на г-н Путин,
че освети въпросните продажници миналата седмица.
Не, че не си ги знаехме, ама благодарение на неговите българофилски действия от изминалата седмица вече всички, купени от него, светнаха като кметица от Младост, сготвена от Гешев. Като начало ги направи политически трупове, все е нещо по пътя на нормализирането на страната.
Но това е злободневие
Несъмнено последната му добрина спрямо България бе, че ни врътна кранчето на газта. Така с едно щракване на пръсти направи това, което нашите политици не можеха да сторят повече от трийсет години – от алчност, популизъм, продажност, некадърност и каквото там още искате.
Десетилетия наред се говореше как трябва да се освободим от газовата зависимост от Русия, а докато го приказваше
Бойко Борисов дори и чисто нов газопровод му построи
с нашите пари (Интересно дали има още някой, който да се връзва на това тъпанарско клише, че имало пари, дето били „наши“?).
Добрините на Владимир Владимирович към България обаче са много повече, много по-всеобхватни и ни връщат векове назад в историята.
Покрай зверствата, които руснаците извършват в момента,
много хора започнаха да се еманципират от прословутата руска култура
Тя винаги е била един странен феномен – произлиза от страна, в която повечето хора не могат да си напишат името, но шепа ствъхинтелектуалци правят тяхната култура най-великата в света…
И всички по цял свят се връзваха на това. Не че нямат култура, наистина голяма при това, но лично аз мисля да си почина за известно време от Миша Шифутински, а защо не и от Олег Газманов, без нещо да ми е виновен. За „Земляни“ не гарантирам, особено довечера след втората мастика в гаража на съседната кооперация.
Със сигурност най-голямата заслуга на Путин обаче е, че окончателно ни избави от нашия изконен Московско-Стокхолмски синдром.
И натрапеното ни и поддържано поколения наред чувство за благодарност, че ни били освободили от турците. И до ден днешен натяквано ни от самите „освободители”, често отвъд границите на добрия тон и възпитание.
Процесът на засилването на „неблагодарността” ни към „братушките освободители” по принцип си течеше със смяната на поколенията и тази зомбирана „благодарност” намаляваше във времето, но благодарение на действията на руския президент от последните месеци вече само най-чугунените престарели комунистически глави наистина вярват в това.
Те още вярват, че са ни „освободили“ и на 9.11.1944… По този повод си спомних хубаво стихотворение на Радой Ралин за това освобождение и пак на Путин трябва да благодаря, че ми го напомни:
Пиша ти от Плевен, драги Ванка.
Помниш ли кагда пришол със танка?
Беше млад, но се държеше мъжки.
Зарази семейството ми с въшки…
Взе на мама златните пендари
и дори галошите ми стари.
Помниш ли, как кушаше картошки?
Наконец забърса три кокошки.
После си преспал със какa Сия
и изпил си всичката ракия.
А след време чухме и мълвата,
че си гръмнал тате във главата!
…
Другата добрина: Показа ни по неоспорим начин къде ни е мястото в нормалния свят.
На последните избори едно от нещата, което скандализира мнозина бе, че учудващо много хора гласуваха за откровено проруска, популистка партия,
залагаща на носталгията по времето на СССР. А още по-странното в случая бе, че болшинството от гласоподавателите й не би трябвало да изпитват подобна носталгия, просто защото още не са били родени тогава.
Със сигурност с нещата, които насътвори, Путин успя да откаже българските младежи от пубертетския протест, който определяше Русия като „готина“ просто защото е „другото“.
Благодарение на него влиянието на Русия в страната ще намалява в много бърза проекция, платените продажници ще бъдат все по-изолирани, чугунените глави ще си отмират по естествени причини и това ще помага с всеки изминал ден България да се доближава все повече до идеята за нормална западна държава.
Накратко – Путин окончателно ни отърва от Русия. Как да не сме му благодарни!