Доц. з.м.с. Сандю БЕШЕВ, специално за ПловдивПрес
През лятото на 1917 г. патриархът на българската литература Иван Вазов прекарва няколко месеца в Костенец. През цялото време най-любимите му излети били към Костенските вили и то не заради минералните им извори, а най-вече за изключителната красота на местния водопад. Там го сполетяла музата на стари години. Вазов толкова силно се е възхитил от това кътче от Рая, че е написал множество стихове издадени в стихосбирката „Юлска китка“, в която са и две от най-хубаните му стихотворения, посветени на красивия водопад – „Над водопада” и „Водопадът плаче”.
Знаехме отдавна за това красиво кътче но, все не ни оставаше време за него. Преди няколко дни съдбата ни се усмихна.
Хайде на колите и през градовете Стамболийски, Пазарджик и Септември спираме на площада в град Костенец. Без затруднение намираме верния път – най-напред за Езерото, а след това за село Костенец. На 3 км над селото, там където са вилите, спираме. Километражът ни е отброил 86 км. Мисля, че за това което ни предстои да видим километрите не са много, дори и при днешната цена на горивото…
Подминаваме чешмата с топла минерална вода за връщане, защото шумът на водопада ни мами напред. Пред нас вече са стръмните склонове на планината, които опират до последните сгради на „Вили Костенец”. Отвесни скали, които, като че исполински меч ги е разделил, за да проправи път на водите на Стара река. Стичала се до известна степен по-спокойно, изведнъж скалите, които са й оставили само два-три метра в ширина, се спускат отвесно, за да образуват 15-метровия й пад. Виждал съм много по-високи водопади, но това което се открива пред погледа и гали слуха надминава всички други водопади. Дали от величието на двете скали, извисили се на близо стотина метра нагоре от двете страни на Стара река, дали впечатляващия дебит на реката (нали в този период високо горе снеговете се топят), но гледката е великолепна. До тук описаното от мен е дело само и единствено на природата майка.
От 1974 г. водопадът и „Вили Костенец” са обявени за природна забележителност в чертите на най-големия в България „Национален парк Рила”.
Спирам до тук, за да дам път на снимките, а ако и те не ви достигнат идете и вижте!
Над водопада
Иван Вазов
Сребрист грамаден стълп с рев бесен
в заврелий пеняст вир се втуря
и заглушителната песен
разтриса въздуха кат буря.
Ехтят скалите, планината,
ревът до небесата стига,
а росен прах от глъбината
клокочеща до мен се дига.
Стоя и гледам с трепет таен
и слушам с трепет адска песен,
и тъна цял в тоз свят омаен,
от ярост, мощ и гръмот бесен.
Водопадът плаче
Днес, мрачен, по скалистий стръм
изкачих се над водопада,
скръбта си в вечния му гръм
да потопя, че скръб ме влада.
Но гръмът му на плач горчив
превърнал бе се и в риданье,
от тях долът ехтеше див,
гората цяла бе стенанье.
– Защо ридайш? – попитах аз. –
Друг път бе гръм, а плач сега си!
– Аз пак съм същ, но в тоя час
гласа ми слушаш през скръбта си.
Зареждане ...
