- През 1871 г. пловдивчани устроили паметно тържество в местността Еди Кардаш (Седемте братя) край река Марица
- След 1893 г. празникът бил отбелязван с военен парад на площада до градината „Цар Симеон”
- В края на XIX век празнични шествия организирали българските студенти в Париж, Прага, Лайпциг и други университетски центрове
- „Върви народе възродени” звучала и под Айфеловата кула
Владимир БАЛЧЕВ продължава в Plovdiv-press.bg своята авторска рубрика „Не забравяй, Пловдив!“, в която разказва важни и интересни моменти от историята на града ни, както и истории за бележити пловдивчани и гости на Пловдив. Всички статиии са плод на изследователската дейност и задълбочените проучвания на Владо Балчев през годините в архивите и в множество чужди библиотеки. Днес Владо Балчев разказва как сме празнували Деня на Кирил и Методии в Пловдив и по света.
През Възраждането пловдивчани празнували Деня на всеславянските просветители Кирил и Методий в местността Еди кардаш, т.е. Седемте братя (местност до река Марица северозападно от площад „Кочо Честеменски”). На поляната край седемте големи дървета се събирали българите от целия град. В спомените си Михаил Маджаров разказва за тържествата през 1871 г.: „Празнуването на Кирил и Методий ставаше много тържествено в Пловдив. В тоя ден българите затваряха дюкяните си, зарязваха работата. Дохождаха и всички ония, които имаха куража да се наричат българи и българки. Там, под откритото небе, с песни и със слова, с игри и с веселия се прославяше народният празник – символ на българската просвета и на българското единство”.
Възпитаничките на Френския девически колеж “Св. Йосиф” манифестират за деня на славянските просветители., 24 май 1945 г.
Така е от години. Дановият вестник „Марица“ подробно описва тържеството в Пловдив на 11 май 1884 г. Половината град излязъл на празнично шествие по улиците. Множеството спряло пред правителствения дом. Войниците в официалните си униформи посрещнали манифестиращите с парад. Пред военните части, окичен с най-представителните си отличия, стоял областният управител на Източна Румелия. Свършил парадът, свършил водосветът, но хората не се разпилели, а продължили манифестацията из града. И така цял ден. А вечерта в Градската градина била устроена заря. След 1893 г. мястото на военните паради било променено – войската вече марширувала пред градината „Цар Симеон”. Участвали представителни части от всички полкове с оркестри и бойни знамена. Незабравима гледка, очаквана седмици преди това.
Ученици от Пловдивската духовна семинария манифестират за празника на славянските просветители. 30-те год. на ХХ в.
За тържествата след 1890 г., разказва Никола Данчов, племенник на зографина Георги Данчов, който в деня на светите братя поздравил сънародниците си, заточени доживотно в Диарбекир: „Тогава ние знаехме само три празника: Коледа, Великден и Св. Кирил и Методий. Коледа и Великден излизаха от църквите. Св. Кирил и Методий, макар да носеше такова църковно име, излизаше от нашата гимназия. Той излизаше шумно с нашите знамена, с нашите песни и с военната музика пред нас, заливаше целия град и го повличаше вън на полето край Марица, в местността Еди-кардаш (Седем-братя). Идеха подире ни нашите майки и бащи със свои познати. Идваха и съвсем чужди хора. Идваха и наши другари турчета. А вечерта целият този народ тръгваше пак подир нас и нахлуваше в гимназията, очакваща ни със своите светнали украсени прозорци. Тука; в безкрайния неин двор играеха хоро с нас и учителите ни, и бащите ни…” Няколко години по-късно централно място на тържествата станал площадът пред градината „Цар Симеон”. След военния парад и празничните речи, започвало веселието в градината.
След Освобождението празникът на българската просвета напуснал родината. През 1884 г. учениците от Роберт колеж наели един кораб. Окичили го с българския трикольор и турския полумесец. Добавили и американското знаме, като символ на колежа. Пътешествието на кораба в паметния ден било съпроводено с безпаметна веселба. Горе-долу по същото време празнували нашите студенти във Виена. Последвали ги колегите им от Париж, Прага, Лайпциг и от други университетски центрове. Така и Европа научила за светия българския празник. На старите фотографии могат да се видят манифестиращите под Айфеловата кула. Отстрани са парижани, сепнати от невижданото шествие и непознатата за тях песен „Върви, народе възродени“. Към българите често се присъединявали и други чужди студенти. През 1904 г. празникът бил отбелязан дори в турските затвори, препълнени тогава със заловени комити и участници в Илинденското въстание.
Празнично шествие за 24 май на учениците от Френския мъжки колеж “Св.Августин”, към 1924-1927).
През годините денят неизменно е бил национален празник на българите. Само през 1928 г. манифестацията била отменена. Причина затова е траурът в памет на загиналите от опустошителното земетресение. През 1942 г. последвала нова забрана – този път заради Германия, наш „Голям брат“ през ония военни години. За да не дразни хората на Хитлер, правителството разпоредило да се празнува по стаите и колкото се може по-тихо. През 1953 г. комунистическото правителство прави опит да превърне 24 май в чисто ведомствен празник на „учещата се младеж“, като го обявява за нормален работен ден. През 1957 г. обаче празникът е възстановен отново и отбелязан изключително тържествено. След 1916 г. празникът бил преместен от 11 на 24 май.
Множество стари фотографии показват как са празнували пловдивчани на 24 май. Вестниците го наричат „най-великия наш празник“, журналистите гордо заявявали, че докато има българи, на този ден ще има празнично шествие на ученици и учители, а песента „Върви, народе възродени“ ще оглася града.
Учениците от Първоначално училище “Йоаким Груев” получават свидетелствата си за празника на славянските просветители, към 1939 – 1940 г.
Зареждане ...
