Майонеза Краси
Новини от Пловдив » Култура » Не забравяй! Нашенци наеха кораб в Цариград, за да отбележат Светите братя Кирил и Методий
Култура Не забравяй Пловдив Пловдив! Посоки

Не забравяй! Нашенци наеха кораб в Цариград, за да отбележат Светите братя Кирил и Методий

Военен парад пред градината “Цар Симеон” за Деня на просветителите Кирил и Методий. Репродукция от сп. “Светлина”,  1899 г.
  • През 1871 г. пловдивчани устроили паметно тържество в местността Еди Кардаш (Седемте братя) край река Марица
  • След 1893 г. празникът бил отбелязван с военен парад на площада до градината „Цар Симеон”
  • В края на XIX век празнични шествия организирали българските студенти в Париж, Прага, Лайпциг и други университетски центрове
  • „Върви народе възродени” звучала и под Айфеловата кула

 


Владимир БАЛЧЕВ продължава в Plovdiv-press.bg своята авторска рубрика „Не забравяй, Пловдив!“, в която разказва важни и интересни моменти от историята на града ни, както и истории за бележити пловдивчани и гости на Пловдив. Всички статиии са плод на изследователската дейност и задълбочените проучвания на Владо Балчев през годините в архивите и в множество чужди библиотеки. Днес Владо Балчев разказва как сме празнували Деня на Кирил и Методии в Пловдив и по света. 


През Възраждането пловдивчани празнували Деня на всеславянските просветители Кирил и Методий в местността Еди кардаш, т.е. Седемте братя (местност до река Марица северозападно от площад „Кочо Честеменски”). На поляната край седемте големи дървета се събирали българите от целия град. В спомените си Михаил Маджаров разказва за тържествата през 1871 г.: „Празнуването на Кирил и Методий ставаше много тържествено в Пловдив. В тоя ден българите затваряха дюкяните си, зарязваха работата. Дохождаха и всички ония, които имаха куража да се наричат българи и бъл­гарки. Там, под откритото небе, с песни и със слова, с игри и с веселия се прославяше народният праз­ник – символ на българската просвета и на българското единство”.

Възпитаничките на Френския девически колеж “Св. Йосиф” манифестират за деня на славянските просветители., 24 май 1945 г.

Така е от години. Дановият вестник „Ма­рица“ подробно описва тържеството в Пловдив на 11 май 1884 г. Полови­ната град излязъл на празнично шес­твие по улиците. Множеството спряло пред правителствения дом. Войниците в официалните си уни­форми посрещнали манифестира­щите с парад. Пред военните части, окичен с най-представителните си отличия, стоял областният управи­тел на Източна Румелия. Свършил парадът, свършил водосветът, но хората не се разпилели, а продължи­ли манифестацията из града. И така цял ден. А вечерта в Градската гра­дина била устроена заря. След 1893 г. мястото на военните паради било променено – войската вече марширувала пред градината „Цар Симеон”. Участвали предста­вителни части от всички полкове с оркестри и бойни знамена. Незабравима гледка, очаквана седмици пре­ди това.

Ученици от Пловдивската духовна семинария манифестират за празника на славянските просветители. 30-те год. на ХХ в.

За тържествата след 1890 г., разказва Никола Данчов, племенник на зографина Георги Данчов,  който в деня на светите братя поздравил сънародниците си, заточени доживотно в Диарбекир: „Тогава ние знаехме само три празника: Коледа, Великден и Св. Кирил и Методий. Коледа и Великден излизаха от църквите. Св. Кирил и Методий, макар да носеше такова църковно име, излизаше от на­шата гимназия. Той излизаше шумно с нашите знамена, с нашите песни и с военната музика пред нас, заливаше целия град и го повличаше вън на по­лето край Марица, в местността Еди-кардаш (Седем-братя). Идеха подире ни нашите майки и бащи със свои поз­нати. Идваха и съвсем чужди хора. Идваха и наши другари турчета.  А вечерта целият този народ тръгваше пак подир нас и нахлуваше в гим­назията, очакваща ни със свои­те светнали украсени прозор­ци.  Тука; в безкрайния неин двор играеха хоро с нас и учителите ни, и бащите ни…” Няколко години по-късно централно място на тържествата станал площадът пред градината „Цар Симеон”. След военния парад и празничните речи, започвало веселието в градината.

Военен парад пред градината “Цар Симеон” за Деня на просветителите Кирил и Методий. Репродукция от сп. “Светлина”,  1899 г.
Военен парад пред градината “Цар Симеон” за Деня на просветителите Кирил и Методий. Репродукция от сп. “Светлина”,  1899 г.

След Освобождението празникът на българската просвета напуснал родината. През 1884 г. ученици­те от Роберт колеж наели един ко­раб. Окичили го с българския трикольор и турския полумесец. Добавили и американското знаме, като сим­вол на колежа. Пътешествието на кораба в паметния ден било съпро­водено с безпаметна веселба. Горе-долу по същото време празнували нашите студенти във Виена. Последвали ги колегите им от Париж, Прага, Лайпциг и от други университетски центрове. Така и Европа научила за  светия българския празник. На старите фотографии могат да се видят мани­фестиращите под Айфеловата кула. Отстрани са парижани, сепнати от невижданото шествие и непознатата за тях песен „Върви, народе възро­дени“. Към българите често се при­съединявали и други чужди студен­ти. През 1904 г. празникът бил отбе­лязан дори в турските затвори, пре­пълнени тогава със заловени комити и участници в Илинденското въста­ние.

Празнично шествие за 24 май на учениците от Френския мъжки колеж “Св.Августин”, към 1924-1927).

През годините денят неизменно е бил национа­лен празник на българите. Само през 1928 г. манифестацията била отменена. Причина затова е траурът в памет на загиналите от опустоши­телното земетресение. През 1942 г. последвала нова забрана – този път заради Германия, наш „Голям брат“ през ония военни години. За да не дразни хората на Хитлер, правител­ството разпоредило да се празнува по стаите и колкото се може по-ти­хо. През 1953 г. комунистическото правителство прави опит да превър­не 24 май в чисто ведомствен праз­ник на „учещата се младеж“, като го обявява за нормален работен ден. През 1957 г. обаче празникът е въз­становен отново и отбелязан изклю­чително тържествено. След 1916 г. празникът бил преместен от 11 на 24 май.

Множество стари фо­тографии показват как са празнували пловдивчани на 24 май. Вестниците го нари­чат „най-великия наш праз­ник“, журналистите гордо заявявали, че докато има българи, на този ден ще има празнично шествие на ученици и учители, а песен­та „Върви, народе възроде­ни“ ще оглася града.

Учениците от Първоначално училище “Йоаким Груев” получават свидетелствата си за празника на славянските просветители, към 1939 – 1940 г.

 

ПИМК БИЛД

Коментари

Коментари

ПИМК БИЛД
38-Истории-за-началото-на-планинарството-в-България

Категории

Времето

Защо „умря“ ремонтът на Околовръстното шосе на Пловдив?

  • Защото бившата власт, начело с ГЕРБ, заложи капан и парите за ремонти на пътища свършиха 40%
  • Защото този обект не е приоритет на новото правителство и няма да бъде финансиран скоро, както стана със свлачището над Храбрино 30%
  • Защото свършиха парите в държавата 19%
  • Въпросът е манипулация. Пловдивските депутати ще направят всичко възможно този обект да бъде финансиран с приоритет, защото е важен за развитието на Пловдив и региона. 7%
  • Заради рязкото поскъпване на строителните материали и войната в Украйна 4%
  • Не ме интересува, аз не карам по Околовръстното. 1%

Начална дата: 11.04.2022 @ 10:16 | Крайна дата: 11.05.2022 @ 10:16

Зареждане ... Зареждане ...