- Трябва да разберат, че всяка тяхна изцепка веднага ще бъде използвана от путиновата пропаганда
Д-р Йордан ХАРСЪЗОВ, специален коментатор „По изборите“ и след това за ПловдивПрес
По всичко изглежда, че „меденият ни месец“ с украинските бежанци е на път да приключи. А всичко започна толкова трогателно.
На фона на (почти) всеобщото обществено възмущение от вероломното нахлуване на Путин в Украйна, първите, а и тези след тях, бежанци бяха посрещнати буквално с хляб и сол.
Едва ли има някога по-добре и радушно приемани бежанци в световната история –
не само в България, но и почти навсякъде из Европа, дори и в Полша, където по принцип са силно предубедени спрямо Украйна по техни си причини.
Това не са изтощени до смърт бегълци, сваляни от конски вагони, или бродещи през пясъците, радващи се до полуда на комат хляб и черпак дъждовна вода.
Те дойдоха с автомобили, някои суперлуксозни, вярно уморени от дългия път и пресичането на граници и поизнервени, че са си пропуснали часа при маникюристката.
Но въпреки завистливите коментари, повечето българи решиха, че всичко е ОК.
Все пак като бяга от война човек, ако има порше, с порше ще бяга,
това не променя нещата.
Пък и далеч не всички идваха с поршета. Някои бяха със скромни автомобили, а други дори и без, извозваха ги доброволци, включително и много българи.
В началото господстваше чувството за всеобща съпричастност. Чак се размечтахме
как русите украинки ще останат тук като един вид демографски подарък,
посредством който да размием гените на едни други, дето не са толкова руси. Каза го и премиерът ни на среща в Брюксел и си навлече вечната омраза на арабския свят.
Много българи работиха като доброволци, по-заможните приеха украински семейства във вилите си, десетки хиляди даряваха дрехи, пари и каквото могат.
Беше си една Българска коледа преди Великден
След това постепенно започнаха да се появяват първите пукнатини в отношенията ни. Тръгна се, разбира се, със скъпите коли. Изведнъж много българи се почувстваха засегнати – как така аз ще му помагам и приютявам, пък той кара по-хубава кола от мен?
Путинофилите в страната веднага уловиха шанса си да забият клин
между изстрадалите и бягащи от война, но богати украинци и гостоприемните и добри, но бедни и завистливи българи.
Оттам нататък всичко им тръгна много лесно. Започна се с пукане на гуми и сваляне на регистрационни табели.
И както в първите дни преобладаваха умилителни текстове за измъчени майки с по няколко деца, които са готови веднага да започнат работа и да учат български, с времето представата за украинските бежанци
се промени рязко в посока на това, че са едни нагли навлеци,
които спят без пари в петзвездни хотели, докато българските деца пият вода от локвите.
Разбира се, най-голям източник на напрежение станаха прословутите 40 лева на ден на хотелиерите за издръжка на бежанец. Всички, дори поддръжниците на Украйна скочиха като ощипани: „Ама как така държавата ще дава на украинци по 40 лева на ден, когато пенсионерите мизерстват!“ Разбира се, оказа се, че не държавата ги дава, а идват по програма на Европейския съюз. Няма проблем:
„Откъде-накъде Брюксел ще дава по 20 евро на украинците, а не на българските пенсионери!?“
За това своята вина, разбира се, имат и част от самите украинци. Защото все пак и порше можеш да караш, без да наглееш особено, да паркираш на разрешени места, защото иначе в един момент заиграват и кирките.
След това като лавина заваляха историите за нагли украинци, които си тръгвали без да платят в ресторанта, за украинка, която се жалвала от нивото на козметичните услуги у нас, за пияни украинци, които скачали на бой и заплашвали да си взривят хотелите…
Примерите станаха стотици, трудно е да се каже кой е истина
и кой фейк, но очевидно нещо има
Постепенно се оказа, че далеч не всички примират да учат български и да работят у нас. А нашата общественост за пореден път се възмути – как така дипломирана докторка ще отказва да работи като шивачка, нали е бежанка, ще взема това, което й дават!
Когато намериха и някаква силиконка, която да разкаже пред камера
колко било гадно в България и как българите били мързеливи цигани,
това напълно обърна везните и в очите на много българи украинските бежанци вече са неблагодарници.
Нищо че болшинството са наистина измъчени женици с деца и без пари и наистина планират да работят, а някои вече са започнали. Винаги така става – боклукът може да е под един процент, но той задава нагласите.
Всъщност този проблем не е само в България
и който чете европейската преса или пък следи социалните мрежи,
вижда как европейската солидарност с времето рязко започва да спада.
И във Великобритания има вече доста публикации как украинци се възмущавали от плачевното ниво на услугите и медицината на Острова и с право си задават въпроса: „Ама откъде идват тези хора?“
Дори и в най-социалната по отношение на бежанците Германия тези дни ги погна с проверки за доходи. Така че времето на безусловната съпричастност и умиление в стил „Казабланка“ вече свърши.
Войната прехвърли третия си месец и започва да се превръща в ежедневие.
Включително и за самите бежанци, които трябва да се научат да се справят в това ново, навярно неочаквано и подтискащо ежедневие.
И след като би следвало да са се поотърсили от шока и да започнат всички да имат едно наум как се държат и какво говорят.
Защото путинофилите са навсякъде, те дебнат и
всяка една тяхна изцепка веднага ще подпали социалните мрежи
И заради издънките на неколцина се създава негативен, а навярно и изкривен образ на всички украинци.
И накрая да се посмирят малко и да спрат да се държат все едно са дошли от по-напреднала планета. В която и страна да се намират в момента, включително и България, тя е по-демократична, по-свободна, по-некорумпирана и по-богата от Украйна, независимо дали преди или след нападението на Путин.
Зареждане ...
