Средногодишната инфлация в България ще достигне до 11,9%, гласи прогнозата на чиято база са направени изчисленията за актуализацията на бюджета от 1 юли. Проектозаконът е публикуван на сайта на Министерството на финансите. В него се посочва, че инфлацията идва основно по линия на храните и енергоносителите, а основните рискове по прогнозата се диктуват от развоя на конфликта в Украйна.
Заложен е и нов лимит на държавния дълг, който се повишава до 10,3 милиарда лева. В момента таванът е 7,3 млрд, което означава, че правителството си дава възможност на теглене на още 3 млрд. лева.
В мотивите на законопроекта за актуализация на бюджета е направена детайлна разбивка на ефекта от антикризисните мерки, свързани с намаляване на ДДС ставката при енергоносителите от 20 на 9 на сто и на хляба до нула. Заедно с увеличените разходи за пенсии общият ефект става 1,645 милиарда лева.
Заетостта ще продължи да се увеличава, смятат от Министерството на финансите. По отношение на инфлацията, която идва основно по линия на храните и енергоносителите, прогнозата е, че средногодишна ѝ стойност ще достигне 11,9%. Основните рискове по прогнозата идват по линия на развоя на конфликта в Украйна.
В проекта за актуализация на държавното обществено осигуряване е записано ,че всички пенсии, отпуснати до 31 декември 2021 г., се осъвременяват с 10 на сто. Към така получената сума се добавят т. нар. ковид добавки от 60 лв. Те ще бъдат включени в размера на пенсиите, отпуснати през първите 6 месеца на годината, както и на тези след 1 юли. Минималният размер на пенсията за стаж и възраст се вдига от 370 лв. на 467 лв. (увеличение от 26.2 на сто), максималният размер на получаваните една или повече пенсии се увеличава от 1500 лв. на 2 хил. лв. (увеличение от 33.3 на сто).
От 1 октомври 2022 г. максималният размер на пенсиите се вдига от 2 хил. на 3400 лв. Пенсиите за трудова дейност, отпуснати с начална дата до 31 декември 2021 г. се преизчисляват, като средномесечният осигурителен доход за страната, от който е отпусната пенсията, се умножи по
индивидуалния коефициент.
Размерът на социалната пенсия за старост и обвързаните с нея размери на пенсиите, несвързани с трудова дейност, както и добавки, се увеличава от 170 лв. на 247 лв. (45.3% ръст) от 1 юли. В началото на октомври размерът на пенсиите се преизчислява със средния осигурителен доход за страната за дванадесетте месеца преди месеца на отпускането им при запазване на достигнатата продължителност на осигурителния стаж към момента на преизчисляването и при процент за година стаж, какъвто е бил според законодателството, валидно към момента на отпускането на съответната пенсия.
В проекта се предвижда общо приходите да бъдат 58.9 млрд. лв. (1.65 млрд. лв. повече), а разходите достигат 65 млрд. лв. (малко над 43% от БВП на страната). Те нарастват с 2 млрд. лв. заради антикризисните мерки.
Към края на годината се очаква данъчните приходи да достигнат 30.7 млрд. лв. или спрямо отчета за 2021 г. с 12.3%. Причината за по-слабия ръст спрямо този на инфлацията е, че променените очаквания за основни параметри в макрорамката водят до ръст на приходите от данъци с 945.2 млн. лв. спрямо разчетите в действащия бюджет, но в същото време антикризисните мерки (оценени на 2.1 млрд. лв.) водят до загуба на приходи за 597.7 млн. лв. Така нетният ефект от промяната в макрорамката и ефектите от антикризисните мерки е увеличение на данъчни приходи за годината от 347.5 млн. лв.
Във вторник ще има извънредно заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество, на което ще бъдат разгледани на Закона за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 г.; проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г.; проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 година./ПловдивПрес
Зареждане ...
