Новини от Пловдив » Бизнес » Пазарите на Пловдив: Френският крал Людовик VІІ зареждал трапезата от местно тържище
Бизнес Градът Не забравяй Пловдив Пловдив Важно Посоки

Пазарите на Пловдив: Френският крал Людовик VІІ зареждал трапезата от местно тържище

  • И германският император Конрад III пазаруват в предградие на Пловдив
  • Куршум хан е построен чудесно – твърди Волф Андреас фон Щайнах през 1587 г.
  • Сигурна охрана и каменни стени, дебели два метра, пазели скъпите стоки в Големия безистен
  • През 1651 г. Евлия Челеби преброява 880 дюкяна на Узун чаршия (днес ул. „Райко Даскалов”)

 


Владимир БАЛЧЕВ продължава в Plovdiv-press.bg своята авторска рубрика „Не забравяй, Пловдив!“, в която разказва важни и интересни моменти от историята на града ни, както и истории за бележити пловдивчани и гости на Пловдив. Всички статиии са плод на изследователската дейност и задълбочените проучвания на Владо Балчев през годините в архивите и в множество чужди библиотеки. Днес Владо Балчев разказва за пазарите на Пловдив през годините. Филипопол е град на кръстопът, затова жителите му открай време са изкусни търговци.


В книгата си за Втория кръстоносен поход Одон дьо Ньои, който придружавал френския крал Людовик VІІ, пише, че в едно от предградията на Пловдив имало латинска крепост. Всъщност става дума за укрепен пазар, който снабдявал кръстоносците с хранителни продукти. Именно в този пазар през септември 1149 г. станало спречкване между френските рицари и алеманите, предвождани от германския император Конрад III. „Но нощта бързо настъпи и тури край на това нечестиво дело….” – въздъхва с облекчение Одон дьо Ньои.

Това е най-ранното писмено известие за пазарите в Пловдив. След завладяването на града от турците, основен източник на информация са бележките на европейските пътешественици. През 1432 – 1433 г. Бертрандон де ла Брокиер, съветник на бургундския принц Филип, отбелязва: „Филипопол ( Пловдив) е разположен сред тази красива равнина на река Марица. Минава се по мост, околността е много хубава и с голямо изобилие от всякакви храни, добри по качество и евтини”. Горе-долу по същото време започнало обновяването на града, опустошен при междуособиците в началото на XV в. Най-напред била изградена Мурадие джамия на Джумаята, след това Кервансарая (Куршум хан), Безистена и комплекса при Имарет джамия. Появяват се знакови обществени сгради, които според изследователя Григор Бойков определят бъдещото развитие на Пловдив за векове напред.

Куршум хан

Инициатор на това мащабно строителство бил Шихабеддин паша, бейлербей на Румелия.

Внушителната каменна постройка на кервансарая заемала едно пространство от 2 417 кв. м. Вътрешният двор обхващал 1 155 кв. м. Покривът бил покрит с дебели оловни листове. Оттук идва името Куршум хан

Кервансараят привличал погледите на европейските пътешественици. През 1583 г. Волф Андреас фон Щайнах пише: „На 1 септември почивахме там в кер­ван-сарая, който е построен чудесно”. Четири години по-късно (1587) Райнхолд Лубенау отбелязва: „Пристигнахме навреме в град Филипополис и се настанихме в хубав керван-сарай, разположен в средата на града”. Хубавите отзиви продължават и кажи-речи век по-късно. От това време (1658 г.) е бележката на дипломата Конрад Якоб Хилтенбранд: „Отседнахме в един хубав хан, горе в който имаше отделни хубави стаи за пътниците”.

В Куршум хан бил установен железен ред, затова заведението давало най-важното на отсядащите в него – сигурност за пътника, за парите и стоката му, че и за коня. С течение на времето обаче нещата взели да се променят, зачестили оплакванията на пътниците, които започнали да отбягват кервансарая.

Джамията Мурадие на Джумаята, 1875 г. Фотограф: Дмитрий Ермаков

Централно място за стопанския живот на Пловдив бил Големия Безистен. Архитект Христо Пеев го определя като голяма и мону­ментална постройка, изградена върху площ от 500 кв. м

Зидовете на зданието били дебели почти два метра. През 1620 г. Питър Мънди уточнява , че „безистените са хубави големи здания, пълни с магазини, които се отварят в девет (часа) сутринта и затварят в три следобед. Собствениците оставят магазините и стоката си под охраната на местните пазачи, които са много сигурни. Тук се продават само изящни и скъпи стоки”.

Големият безистен, началото на ХХ век

През 1634 г. Хенри Блаунт определя безистените като борси „и много от тях не са по-лоши от нашите в Лондон”

От всички страни на безистена били изградени малки дюкяни. В обемистия си пътепис Дик дьо Лонле обяснява през 1878 г. , че улиците до безистена „са покрити с ламаринени, един вид въздушни покриви, по­ставени върху напречни греди, снабдени с разрези по начин, какъвто другаде не видях. Тези отверстия, наря­зани здравата във форма на звезди и полумесеци, позво­ляваха да се промъква през тях слънчевата светлина”.

Всъщност става дума за един голям занаятчийско-търговски комплекс. Няколко улици свързвали този комплекс с чаршията (днешната ул. „Р. Даскалов”), описана в много пътеписи. „Главната улица на града – пише Антон Вранчич през 1553 г. – има и от двете страни търговски магазини. Между тях също всякакви занаятчийски работилници и кръчми. Цялата улица беше препълнена с местни продукти и купове зеленчуци”. По-подробно е описанието на Евлия Челеби от 1651 г.: „Има осемстотин и осемдесет дюкяна. Главната улица от моста до “Улуджамия” има дължина хиляда и шест­десет крачки и е цяла постлана с големи камъни, т. е. по старовремски начин. От двете страни на тази улица има етаж върху етаж големи дюкяни, които красят този дълъг пазар. Също и “Тахтакаленската чаршия” е богата, а пък рибарският, платнарският и ахтарският (билкарски) па­зари са много богати. Сиприан Робер, посетил Пловдив през 1844 г. допълва: „Чаршията, затворена с порта, е като във всички български градове – един лабиринт от улички, покрити с навеси, които пропускат слаба светлина, която осветява рафтовете на магазинчетата, където са наредени хиляди стоки”.

Дворът на Куршум хан преди разрушаването му

Много сгради, описани от европейските пътешественици, днес ги няма. Разрушаването на Куршум хан започнало през 1930 г. и завършило няколко години по-късно. Безистенът изчезнал окончателно след 1925 г. Чаршията Тахтакале изгоряла през 1906 г. Няма я и чаршията Малкият Безистен (днешната улица „Магура”).

За стария пловдивски панаир напомня само една бележка на венецианския пътешественик Катарин Зен от 1550 г.: „Тук по време на празника „Св. Троица” се събират търговци от цяла Турция, защото този район е известен с най-тънката вълна вълна в цяла Турция, която се изнася в Сирия от Дамаск до Алеп”.

Вляво е Големия безистен, наричан още Покрит пазар. Виждат се навесите над улиците, 1892 г. Фотограф: Иван Карастоянов

Няма данни за развитието на панаира през ХVII и ХVIII век. Следващото му споменаване е едва от 1832г., а повече подробности са приведени през 1848 г. От това време е докладът на австрийския консул в Галац, който посочва, че оборотът на панаира в Пловдив е към 4 000 000 пиастра. Тържището било в източната част на квартал Мараша в близост до известния Панаир хан.

Карта на Балканския полуостров с изображение на Пловдив, създадена към 1388 – 1396 г. Френска национална библиотека – Париж

Бесилки в улица при Джумаята. Отгоре над къщите се вижда един „въздушен покрив”. – Univers illustre – Париж, №437, 1877 г.

ПИМК БИЛД

Коментари

Коментари

PIMK BUILD
БРАДЪРС СЕКЮРИТИ ГРУП
38-Истории-за-началото-на-планинарството-в-България

Архив по дни

Архив по седмици

Архив по месеци

Архив по години

Категории

Времето

Дондукова или Вазова да се казва градската градина зад Природонаучния музей, обновена с близо 5 млн. лева?

  • Вазова градина е най-правилното наименование. Иван Вазов е живял на съседната улица, тук е написал едни от най-забележителните си произведения. Хората са се стичали под балкона, за да го приветстват 37%
  • Както я знаят пловдивчани от създаването ѝ – Дондукавата градина. Хората са я кръстили така, защото е създадена по време на привременното управление и по препоръка на княз Александър Дондуков-Корсаков 30%
  • Не ме интересува. Нека си остане както досега без официално име – Градската градина 18%
  • Референдум. Това е най-справедливото решение. 8%
  • Капитан Бураго – Освободителя на Пловдив. Неговият паметник също е в тази градина и всяка година Пловдив му отдава почит на 16 януари, когато Бураго с отряд драгуни форсира Марица и освобождава града. 7%

Начална дата: 24.04.2024 @ 19:09 | Крайна дата: 24.05.2024 @ 19:09

Зареждане ... Зареждане ...