Политическите възгледи на писателя Красимир Бачков предизвикаха вълна от възмущение в социалните мрежи. Авторът нашумя, след като на тазгодишното националното външно оценяване по български език и литература седмокласниците преразказваха разказа му „Талисманът“.
„Имам си ритуал по заспиването. Като легна и затворя очи, започвам да си мечтая за разни работи. Снощи заспах много късно, защото си мислех за Зорница и за нейните огромни, пълни с болка очи“. Така започва разказът „Талисманът“ от Красимир Бачков, по който писаха седмокласниците на националното външно оценяване по български език и литература. Както творбата, така и личността на автора обаче предизвикаха разнопосочни мнения.
„Моите политически възгледи са лично мои, нямат никаква връзка с разказа, който беше на матурата. В разказа се говори за две деца, за доброто, което се случва между тях и не виждам причина тези неприятни надничания във Facebook от хора с разбирания, различни от моите“, каза писателят Красимир Бачков пред Bulgaria ON AIR.
След матурата той написа в профила си във Facebook:
„Днес на матурите по БЕЛ се падна мой разказ. За разлика от писателите, храненици на Сорос, които вечно са в прожекторите и новините, аз получих своето признание“.
„Когато този автор стана известен вчера, съвсем случайно, той веднага излезе и започна да хули така наречените соросоидни писатели. Aз май се броя към тях. Нещата, които този човек споделя в социалните мрежи активно са свързани с 5G, с антиваксърска агитация, изобщо това е човек със странни разбирания за живота и опасявам се чиновниците от МОН споделят тези разбирания“, заяви писателят и рекламист Радослав Бимбалов.
Преглед на профила във Facebook очертава Бачков като антисистемен привърженик на определена политическа партия.
„До вчера не бях чувал името му даже и разказа не съм чел, макар че сега в тази ситуация се провокирах да го прочета и в края на деня ще го направя. Разбрах от хора, които са го чели, че разказът е съвсем на ниво, хубав, занимателен и подходящ за деца в тази възраст. За първи път се получава, така че неслучаен човек изказва положително мнение за „Възраждане“ и предизвика реакции, основани на различни емоции завист, страх, омраза – все неща, които са от гамата на ниските страсти“, посочи лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов.
„Аз на „Възраждане“ съм им дал кредит на доверие от тази есен. Партиите от всякакъв цвят са ми еднакво неприятни, но те изповядват нещата, които мисля аз – говорят за България, не са продажници“, каза Красимир Бачков.
А в социалните мрежи се оспорва и художествената стойност на разказа.
„Някой в МОН е решил, че този текст е подходящ да бъде даван на деца, които искаме утре да четат книги, да пишат, да бъдат свестни българи и това е ужасяващо, защото този текст е бездарен, некадърен, неграмотен, нескопосан, нищо хубаво не мога да кажа за него’, изтъкна Радослав Бимбалов.
Oт Министерството на образованието уточниха, че разказът е писан специално за банката с непознати произведения, която се използва за матурите в VII клас. В „Талисманът“ се разказва за ученически оркестър, който организира благотворителни концерти, за да събира пари за лечението на болно момиче, което оздравява.
Ето и самия разказ:
ТАЛИСМАНЪТ, разказ от Красимир Бачков
Имам си ритуал по заспиването. Като легна и затворя очи,
започвам да си мечтая за разни работи и така заспивам. Снощи
заспах много късно, защото си мислех за Зорница и за нейните
огромни, пълни с болка очи. Аз съм осмокласник в музикалната
паралелка в нашето училище. Свиря на гайда и не съм от найдобрите, но знам няколко мелодии, с които мога да събудя всяка
заспала душа. Научих ги заради тате. Той обожава гайдата. Като
бях в пети клас, тате продаде на съседа всичките си въдици, за
да ми купи гайда. Знам, че единственото му удоволствие е да
ходи за риба в свободните си дни, но той се лиши от него, за да
се науча да свиря на гайда. В началото не бях много въодушевен,
но когато се записах при Стефанов в музикалната школа, всичко
се промени. Стефанов е голям! Някак неусетно ме накара да
обикна гайдата, дори ме приеха в музикалната паралелка в
нашето училище.
Дълго време Стефанов ни убеждаваше да участваме в
някакъв благотворителен концерт, но все не можехме да се
организираме. Преди месец обаче успя да ни грабне след
часовете и малкият ни оркестър тръгна към Балчик с неговия
стар микробус. Усетих очарованието на този приказен град,
когато започнахме да се спускаме по стръмните улички на
Балчик. Спряхме пред читалището, където щеше да се проведе
концертът в помощ на болно момиче. Пред входа ни посрещна
жена, а до нея в инвалидна количка седеше дъщеря ѝ, усмихваше
се, но очите ѝ бяха пълни със сълзи:
– Момчета, благодаря Ви, че сте тук. Аз съм Зорница. Бих
искала да Ви покажа и ботаническата градина, и двореца, но
трудно ще стигна дотам.
След концерта майка ѝ дойде да ни изпрати и изхлипа:
– Никому нищо лошо не сме сторили, а защо така сме
наказани, не зная! Искам само детето ми да е здраво…!
Стефанов бързо реагира и обеща да изнесем и няколко
концерта във Варна, а събраните средства да преведем по сметка
за лечението на Зорница. Обърна се към нас:
– Нали така, момчета?
Някак гузно всички в един глас потвърдихме. Тръгнахме към
микробуса. Аз останах последен. Приближих се до Зорница,
извадих от вътрешния джоб на якето си моя талисман и ѝ го
подадох:
– Вземи го за късмет!
– Какво е това? – запита учудено тя.
– Учителят по география каза, че е рядък вид обсидиан.
Вулканично стъкло, но не черно като повечето срещани, а
пъстро! Виж как се прелива червеното в оранжево и накрая в
синьо! Намерих го в една рекичка и оттогава си го нося като
талисман.
Зорница разтвори длан и обсидианът в ръката ѝ заблестя
като най-голямото съкровище на света:
– Но това камъче е много ценно за теб! Не мога да го
приема!
– Напротив! Ако е истински талисман, ще ти донесе късмет
и ще се излекуваш! Давам ти го от сърце!
– А ако не успея да се излекувам? Ще загубиш талисмана
си!
– В такъв случай ще е само едно вулканично стъкло – без
никаква стойност! Обаче знам, че ще ти помогне! Ти ще
оздравееш, Зори!
Не знам защо, но тази сутрин е по-особена. Докато вървях
към училище, не можех да откъсна поглед от нацъфтелите
дървета по пътя. При нас пролетта идва внезапно и за два-три
дни изведнъж се появяват цъфналите дръвчета. Все едно преди
ги е нямало и като по магия изведнъж са се телепортирали.
Влизам в училищния двор и забелязвам пред мен Зорница! Тя
стои на краката си и в подадената напред ръка проблясва моят
талисман. Това е толкова хубаво и невероятно, че се питам дали
не сънувам. Момичето ме гледа с топлина, каквато не съм
срещал в ничии очи, и казва:
– Прав беше! Талисманът ти е истински, но само защото е
твой!
Зареждане ...
