Майонеза Краси
Новини от Пловдив » Градът » Пазарите на Пловдив – 2: Как през XV- XVI в. градът става първостепенен търговски център
Бизнес Градът Култура Не забравяй Общество Пловдив Пловдив Важно Пловдив!

Пазарите на Пловдив – 2: Как през XV- XVI в. градът става първостепенен търговски център

Папукчийската чаршия през 20-те години на миналия век. Регионален етнографски музей - Пловдив
  • Градовете били разрушени, жителите на селата се разбягали, а пътешествениците спели под открито небе
  • Големи кервани от камили спирали пред хамбарите при Източна порта (някогашният площад „Бей Меджит”)
  • Освен лошите спомени, XV-ти век оставил на града един нов поминък
  • „Цялата равнина навсякъде наоколо, която се напоява от река Хеброс, се засява с ориз.” – пише Райнхолд Лубенау през1587г.

Владимир БАЛЧЕВ продължава в Plovdiv-press.bg своята авторска рубрика „Не забравяй, Пловдив!“, в която разказва важни и интересни моменти от историята на града ни, както и истории за бележити пловдивчани и гости на Пловдив. Всички статиии са плод на изследователската дейност и задълбочените проучвания на Владо Балчев през годините в архивите и в множество чужди библиотеки. Днес Владо Балчев продължава разказа за Пазарите на Пловдив през годините. Филипопол е град на кръстопът, затова жителите му открай време са изкусни търговци.

Четете „Пазарите на Пловдив“, една поредица на Владо Балчев в ПловдивПрес


През XV век описанията на европейските пътешественици за Пловдив и околностите му се броят на пръсти. Каква е причината разбираме от записките на малцината чужденци, прекосили по това време Балканите. През 1432 – 1433 г. Бертрандон дьо ла Брокиер пише, че „опустошителната и тежка война, не е оставила след себе си нищо друго освен пустош и разорение”.

Десетина години по-късно Бартоломео де Яно известява, че през последните 5-6 години са отвлечени около 400 000 християни и продадени като роби

План на пловдивското землище в австрийска карта от 1740 г.

План на пловдивското землище в австрийска карта от 1740 г.

Неслучайно през 1487 г. Филип Буонакорси Калимах известява: „никъде не забелязах някакво укрепено място, никакъв град, никаква паланка”. Същото пише през 1491 г. чешкият шивач Мартин Кабатник, който тръгнал за Палестина: „пъ­тува се през големи планини и през дълги пустоши; никъде няма гра­дове”. През 1499 г. немският рицар Арнолд фон Харф се подготвял за пътуване през балканските страни. От пазарите в Цариград купил кон, дисаги, готварски принадлежности и една черга, с която да спи под открито небе. Защото не само градовете били разрушени, но и селата изчезнали, жителите им се разбягали, а край пътищата се виждали само буренясали ниви и изоставени градини.

Джамията Мурадие на площад „Джумаята”, вдясно от джамията е Джамбаз хан, най-голямата постройка на Балък пазар, 1875 г. Фотограф Дмитрий Ермаков

Джамията Мурадие на площад „Джумаята”, вдясно от джамията е Джамбаз хан, най-голямата постройка на Балък пазар, 1875 г. Фотограф Дмитрий Ермаков

Именно в това смутно време започнало изграждането на новия Пловдив – появили се внушителни джамии, два масивни керван сарая по главната улица Узун чаршия, безистен, обществени бани

Новите управници на града решили да се изостави акропола на Трихълмието, като зданията на заселниците, пристигнали от Мала Азия, да се изградят край Марица, също така в подножията на Небет тепе. Според проф. Николай Генчев, „след завладяването на България от турците Пловдив остава в центъра на една богата провинция, която се намира в непосредствена близост до столицата на новата империя, а в същото време далеч от метежните събития, чертаещи апогея и началния упадък на османлиите. Това създава условия за превръщане на Пловдив в първостепенен стопански център”.

Главната търговска улица на Пловдив . – “The Graphic” - Лондон, бр. 835, 28 ноември 1885, с. 588

Главната търговска улица на Пловдив . – “The Graphic” – Лондон, бр. 835, 28 ноември 1885, с. 588

Освен лошите спомени, XV век оставил на града и региона един нов поминък – отглеждането на ориза. Според преданието, заслугата е на Кара Реис (Реис Баба), спахия от днешното село Болярци,

който с хитрост успял да пренесе арпата от Египет и да засее с нея първата нива в Асеновградския край. Към средата на XVI век оризовата култура вече заемала както значителна част от землището на Пловдив, така и в описанията на пътешествениците. Дипломатът Ожие Гизлен дьо Бузбек отбелязва през 1555 г.: „Около Филипополи видяхме, че сеят в блатата ориз и той расте като пшеницата.” Райнхолд Лубенау допълва през 1587 г.: „Цялата равнина навсякъде наоколо, която се напоява от река Хеброс, се засява с ориз.”

Според архитект Христо Пеев още в началото на XVI век при площада „Бей Меджит” (сега там е Източната порта) се изграждат големи хамбари за ориз. Те стават повод да се даде ново име на местността – Пиринч хамбар, т. е. Оризов склад

Ескиджийската чаршия през 20-те години на миналия век. Регионален етнографски музей - Пловдив

Ескиджийската чаршия през 20-те години на миналия век. Регионален етнографски музей – Пловдив

Очевидци разказват, че около 1870 – 1875 г. виждали пред хамбарите при джамията Бей меджит големи кервани от камили, натоварени със стоки, а към края на XIX в. намирали разхвърляни на площада остатъци от големите камъни – корита, в които била грухана оризовата арпа. Константин Моравенов уточнява, че в близост до храма „Св. Неделя” се намирал беглишкия хамбар, в който събирали десятъка за дребния рогат добитък.

Освен хамбарите за ориз, през XVI век били изградени складове за стоки и хамбари за жито. Една част от тях били в Кършияка – северния бряг на Марица, а другите се намирали зад стените на акропола в днешния Старинен Пловдив. Евлия Челеби уточнява, че избрали акропола, защото там бил самият център на града, при това на мястото, където нямало никакви сгради. Известието, че тези здания са издигнати на незастроен терен е указание за датата на тяхното изграждане – някъде към края на XV век.

Житният пазар в началото на ХХ век. Частна сбирка

Житният пазар в началото на ХХ век. Частна сбирка

По това време могат със сигурност да се посочат само две махали в територията на Старинен Пловдив

Едната се наричала Хисар Ичи (крепост вътре в акропола) и била в района на Таксим тепе с център къщата на Христо Г.Данов. Другата се намирала около храма „Св. Константин и Елена”, като заемала и част от днешната улица „Д-р Стоян Чомаков”. Махалата е наречена Пазаричи, което ще рече вътрешен пазар, т.е. пазар вътре в акропола. Името на тази махала се среща в регистри от 1472, 1530, 1576, 1635, 1651. През 1635 г. махалата имала 44 къщи.

Папукчийската чаршия през 20-те години на миналия век. Регионален етнографски музей - Пловдив

Папукчийската чаршия през 20-те години на миналия век. Регионален етнографски музей – Пловдив

Появата на новите складове и хамбари е продължение на мащабното строителство през първата половина на века, когато се появяват Базара, кервансараите и други здания с идеята за превръщането на Пловдив в значителен търговски център. Не случайно западно от хамбарите на Джамбаз и Небет тепе се появява Житния пазар. Той се развива върху терена на Буюк капан (Големия капан), ситуиран между днешната баня „Старинна”, известна повече като Чифте хамам, западното подножие на Трихълмието и двете платна на сегашния булевард „Цар Борис III Обединител”.

На юг от Големия капан бил Малкия Капан, който достигал до участъка на ул. „Константин Стоилов”, разрушен през 1960 г. при изграждането на тунела

Покрай магазините за продажба на брашно, тази част била наречена Ункапан. Там била и Ескиджийската чаршия, т. е. битпазара на вехтошарите.

В по-ново време с названието Капана се означава цялото пространство от Трихълмието до Узун чаршъ (ул. „Райко Даскалов”).

Всъщност това са границите на големия занаятчийски и търговски комплекс, който в миналото прехвърлял днешната ул. „Райко Даскалов”, а на запад от тази улица имало цяла върволица от ханове – Кюркчийския хан на запад от Куршум хан, срещу него Гурбет хан, надолу следват Гаваз хан, Кацигра хан, Караул хан, докато се стигне до пешеходния мост, където бил Панаир хан.

Панаир хан, преустроен през 80-те години на XIX век. Повече от 40 години в сградата се помещавал хотел „Марица”.

Панаир хан, преустроен през 80-те години на XIX век. Повече от 40 години в сградата се помещавал хотел „Марица”.

Проф. Николай Генчев уточнява, че „от особено значение за тур­ската икономика били три отрасъла: производството на ориз, неизменна съставка от ежедневната храна на всеки турчин; овцевъдството, което давало предпочитаното за трапезата на мюсюлманина месо, и отглеждането на коне за султанските дворци. Фактически от XV в. насетне Пловдивският край дължи стопанското си развитие главно на тези три отрасъла”.

По-късно в Пловдив се развива абаджийството и градът се прочува като имперска работилница

През XVII век Абаджийският еснаф се утвърдил като водеща институция в Пловдив. Не случайно през XVIII век управлението на еснафа се настанило в Куршум хан, а в началото на XIX век притежавало над 60% от площта на хана. Кожухарският еснаф, втори по големина, бил собственик на целия Кюркчийски хан.

Рибарница в Пловдив. Фотограф: Никола Стаменов, 30-те год. на ХХ в. Държавен архив – Пловдив

Рибарница в Пловдив. Фотограф: Никола Стаменов, 30-те год. на ХХ в. Държавен архив – Пловдив

Отделните занаяти имали свои чаршии – платнари (астарджии), зла­тари (куюмджии), обущари (папукчии), оръжейници (тюфекчии), брашнари (унджии), бъчвари (фучаджии), колари (арабаджии), талигаджии и т.н.

Южно от Джумая джамия се намирал Балък пазар, т.е. за продажба на риба. Пазарът бил вплетен в лабиринт от малки улички. Най-голямата сграда била на Джамбаз хан, до него се намирал Даалийския хан. Джамбаз хан бил съборен през 1878 г. и на неговото място построен хотел „България” на хаджи Гьока Павлов. През 1905 г. Хаджи Гьока подарил хотела на Пловдивското сиропиталище. Сградата била разрушена през 1960 г. Сега на същото място има градинка, а хотелът може да се види само по архивните фотографии.

Разрушаването на хотел „България”, 1960 г.

Разрушаването на хотел „България”, 1960 г.

ПИМК БИЛД

Коментари

Коментари

ПИМК БИЛД
38-Истории-за-началото-на-планинарството-в-България

Категории

Времето

Да има ли ограничение от 3 часа за паркиране на коли на инвалиди в Синя зона?

Покажи резултатите

Начална дата: 09.08.2022 @ 14:44 | Крайна дата: 09.09.2022 @ 14:44

Зареждане ... Зареждане ...