В ранното утро на днешния ден през 1980 година, в разгара на олимпийските игри в Москва, някъде около 4 часа сутринта спира да бие сърцето на един от най-талантливите поети, актьори и бардове на Русия. Владимир Висоцки издъхва в апартамента си на улица „Малая грузинская“ номер 28 едва на 42 годишна възраст.
Въпреки че официалната съветска власт, изцяло съсредоточена върху пропагандния успех на Олимпиадата, се опитва да потули трагичното събитие, вестта за гибелта на най-обичания човек в СССР се разнася мълниеносно. Още преди обяд край театъра „Таганка“ се струпват десетки хиляди, които искат да се сбогуват със своя идол. Властите напразно впрягат всички налични сили, включително и московската конна милиция, за да възпрат народния порив.
Висоцки още приживе се превърна в морален стожер на суровата епоха. В стиховете и песните му, хората от целия соцлагер намираха утеха и надежда, концентрираха своя духовен протест срещу управляващите режими, успяваха да отхвърлят лицемерието и фалша на „онзи начин на живот“ и превърнаха творчеството на Володя, както всички го наричаха, в моралната висина, която трябва да бъде следвана. Самият Висоцки никога не е бил дисидент или нещо подобно. Той винаги е казвал, че обича родината си и никога не би й навредил по някакъв начин. И винаги се завръщаше от задграничните си пътувания: „Не мога да избягам, защото обичам народа си, моето място е при тях“, казваше той на западните журналисти.
Последните две години от живота му са белязани от тежко пристрастяване към упойващи вещества. По този въпрос все още има много спекулации, но истината е, че близките до него лекари го подвеждат и чрез успокоителните инжекции се опитват да го избавят от влиянието на алкохола. Действително, Висоцки спира да пие за много дълго време, но става жертва на опиятите. Тази неравна битка големият поет така и няма да спечели. В последната 1980 година, той се надпреварва със смъртта. Многократно споделя, че има тежко предчувствие, дори точно определя колко още му остава да живее. „Трябва да пиша, имам още толкова много за вършене, а времето ми е малко“, казва на близките си. Успява да напише много песни, периодът преди смъртта му е продуктивен, но в същото време здравето му се влошава с бързи темпове. В последните месеци Висоцки се разкъсва между представленията в театъра, многобройните концерти, новите стихове, които пише основно през нощта, душевните терзания за отношенията му с любимите жени. В крайна сметка тази надпревара приключва в ранните часове на 25 юли 1980 година. Когато преди зазоряване, дежурните телефонистки чуват какво се е случило, трагичната новина за минути обикаля сънената още Москва: „Володя умер…“
Зареждане ...
