Майонеза Краси
Новини от Пловдив » Важно » Пазарите на Пловдив-3: 9500 души вадели хляба си в работилниците и дюкяните в Капана
Важно Градът Култура Не забравяй Пловдив Пловдив Важно Пловдив!

Пазарите на Пловдив-3: 9500 души вадели хляба си в работилниците и дюкяните в Капана

Сергии и пред Джумая джамия, 1890 г. Държавен архив – Пловдив
Сергии и пред Джумая джамия, 1890 г. Държавен архив – Пловдив
  • Занаятчийско-търговския комплекс на Пловдив бил с измеренията на цял един град
  • Дядото на размирника Осман Пазвантоглу в средата на XVIII охранява пазарите и работилниците в Пловдив
  • Преди век в Кършияка имало 35 хана
  • Как е изглеждал Пловдивския говежди пазар можем да видим в немското списание “Illustrirte zeitung”

Владимир БАЛЧЕВ продължава в Plovdiv-press.bg своята авторска рубрика „Не забравяй, Пловдив!“, в която разказва важни и интересни моменти от историята на града ни, както и истории за бележити пловдивчани и гости на Пловдив. Всички статиии са плод на изследователската дейност и задълбочените проучвания на Владо Балчев през годините в архивите и в множество чужди библиотеки. Днес Владо Балчев продължава разказа за Пазарите на Пловдив през годините. Филипопол е град на кръстопът, затова жителите му открай време са изкусни търговци.


Италианският пътешественик Паоло Контарини, посетил Пловдив през 1580 г., пише: „След като преминахме река Марица по дървен мост дълъг 300 стъпки, който представлява прекрасна гледка, отидохме да отседнем отвъд реката вдясно в хан, покрит с олово… В града има много бани, търговията е силно развита и има много пазари”. Почти век по-късно Евлия Челеби отбелязва: „Пловдив е търговски град. Шивачите тук са много добри майстори. Излизат бели, черни и цветни и тънки шаяци, които са специалност на този град”. Към 1720 г. в града пристигнал Хрисантос Нотарас, който заемал патриаршеския престол в Йерусалим. Близо 1000 занаятчии и търговци дали дарения за Светите места. Имената на дарители съставят обемист списък. От тях 179 били абаджии, 149 – кафтанджии, 120 – кожухари, 118 такеджии (шапкари), 46 – златари, 51 – бакали и т.н. В документите на абаджийския еснаф през периода 1811 – 1870 г. срещаме имената на 2068 пловдивски абаджии. Ако към тях се добавят и представителите на другите еснафи, цифрата ще нарасне няколкократно Според изследователя Маньо Стоянов непосредствено след Освобождението в работилниците и дюкяните из Капана вадели хляба си 9500 души.

„Говежди пазар”, картина от художника Григор Савов, 1914 г.

Тези цифри показват, че големият занаятчийско-търговски комплекс бил с измеренията на цял един град. Неслучайно, известява Евлия Челеби, един от управниците на Пловдив отговарял за пазарите и работилниците. Имало и отговорник за охраната на комплекса. Най-важните обекти в Капана били Безистена и Сарафкането (бюро за обмен на валута). Вероятно през 40-те години на XVIII век охраната на комплекса била поверена на някой си Осман, който получил прозвището Пазвантоглу. През 1753 г. той участвал във войната с Русия. Проявите му при едно сражение из полята на Украйна така впечатлили командващите, че великият везир го издигнал в серденгечти агасъ (началник на щурмови отряди в османската армия), т.е. благородник и господар на имение. След края на войната великият султан му подарил в знак на признателност владението Парабин в Молдавия. Впоследствие Осман охранявал пазарите в Одрин и Видин. В града край Дунава Осман станал баща, а синът му Омар го направил дядо. Първородният син на Омар ага получил името Осман Пазвантоглу.

Гробът на Осман Пазвантолу във Видин. Гравюра от Феликс Каниц

Това е известният видински управник Осман Пазвантоглу, името на когото е свързано размириците в Османската империя от края на XVIII и началото на XIX в. Тези сведения допреди 30 години бяха неизвестни. През 1990 г. се появи публикацията на Върбан Тодоров, в която изследователят представи книгата на Константинос Георгиадис Куцикос „Животът на Пазвантоглу“, отпечатана в Будапеща през 1800 г. Единственият запазен екземпляр от това издание се намира в музея на гр. Мишколц (Унгария).

Като се говори за историята на пазарите в Пловдив, не трябва да забравяме, че освен южен бряг, река Марица има и северен бряг

Там също имало забележителни сгради и търговски обекти. Неслучайно в средата на XVII век Евлия Челеби уточнява: „Едната чаршия с триста дюкяна се на­мира в отстрещния варош”. В недовършената си книга „Пловдив отляво на реката” краеведът Андрея Щипков изрежда 35 хана в Кършияка, част от тях уредени след Освобождението.

Пазар за едър добитък в Пловдив. – „Illustrirte zeitung”, бр.4952, 27 юни 1940 г.

На север от предградието се намирал Сър пазар, известен още като Говежди пазар (Конски пазар), където се продавал едър рогат добитък. Около тържището минавала реката Рибница а наоколо се простирали тучни ливади, които осигурявали обилна паша за добитъка. През 1924 г. общината започнала да облагородява терена на пазара, после била изградена масивна ограда. Шест години по-късно се оказало, че бурното застрояване на предградието не само достигнало оградата на тържището, но започнало да се прехвърля върху местата на ливадите. Това наложило през 1930 г. да се търси ново място за Говежди пазар. Пловдивската община съставила специална комисия, която посочила местността Малък Айгър.

Акробати играят върху въже – рисунка към пътепис на Питър Мънди от 1620 г.

Няма сведения за създаването на пазара. Първите известия са от румелийско време, но като се имат пред вид нуждите на Пловдив, трябва да приемем, че подобно тържище е имало и далеч преди това.

Указание са и двата панаира, свързани с пазара. Ако съдим по обявите в пресата, пролетният обикновено започвал преди Великден и Гергьовден, но понякога се насрочвал към Петдесетница и Света Троица, по изключение Петровден. Есенният панаир бил наричан Богородичен

Провеждал се през септември, когато са празниците Малка Богородица, Отдание на Рождество Богородично и Покров на Пресвета Богородица. „Прочут бе Богородичният панаир – пише Никола Алваджиев – посещаваха го хора от цялата страна: търговци, про­изводители, продавачи, купувачи, любопитни. Прашен, едноцве­тен килим с цъфнали многобройни чадъри, под които се изла­гаше стоката”.

Поглед от хълма Бунарджик към Сахата – на преден план бараките на Индустриалния панаир, 1892 г.

Има още един панаир в Пловдив, който е уреден по време на Първото българско изложение през 1892 г. Пловдивският градски общински съвет взел решение за неговото изграждане на 31 януари 1892 г. Десет дена по-късно е избрано и мястото – източното подножие на хълма Бунарджик (сега Хълм на освободителите). „Относително до въпроса за качеството и количеството на бараките, – четем в протокола от заседанието на Общинския съвет – се прие да се направят 200 бараки по следующий начин, четири успоредни стени от зид и подразделени на 200 бараки, преградки дъсчени, покрив дъсчен и отгоре с мушама”. Общинските съветници приемат названието Индустриален панаир и решават тържището да е отворено от 1 септември до края на ноември 1892 г.

Изпълнители на народни песни в градчето на Първото българско изложение, 1892 г.

Уж Индустриален панаир, а съпроводът е познат от репертоара на панаирите в миналото – изпълнители на народна музика, пехливани. Няма ги играчите на въже, които виждаме на рисунка от 1620 г., но в замяна на това пловдивчани виждат на живо първият полет в българското небе, осигурен от французина Йожен Годар.

Панорама на Пловдив от началото на ХХ век. Фотограф: Йеротей Сирманов

ПИМК БИЛД

Коментари

Коментари

ПИМК БИЛД
38-Истории-за-началото-на-планинарството-в-България

Категории

Времето

Да има ли ограничение от 3 часа за паркиране на коли на инвалиди в Синя зона?

Покажи резултатите

Начална дата: 09.08.2022 @ 14:44 | Крайна дата: 09.09.2022 @ 14:44

Зареждане ... Зареждане ...