Майонеза Краси
Новини от Пловдив » Важно » „Абе, не са точно така нещата!…“
Важно Войната в Украйна Диагнозите на д-р Харсъзов Мнения Свят

„Абе, не са точно така нещата!…“

  • Войната в Украйна разпали невиждано до този момент в България разделение

Д-р Йордан ХАРСЪЗОВ, специален коментатор „По изборите“ и след това за ПловдивПрес


Стоянка има приятелка рускиня на име Людмила, с която са били колежки в завода повече от трийсет години. След като производството им е закрито и ги съкращават, Людмила отваря малък цветарски магазин на пазара в Димитровград. Стоянка минава всеки ден през магазина й, за да си поговорят, след като е напазарувала. До деня, в който става дума за Украйна и

 

Людмила, която за 56 години у нас така и не е научила да говори нормален български,

казва: „Неща не са така, както казват ваши телевизии. Там националисти и фашисти.“ Оттогава Стоянка минава през отсрещния край на пазара.
Таня от Пловдив си има любима баничарница. Веднъж чува собственичката да изказва експертно мнение как

това в Буча било украинска фалшификация

и труповете мърдали. Оттогава не стъпва там, макар че много я е яд за баничките, които правят.
За пръв път конфликт извън границите на страната, към който, поне пряко, нямаме отношение, разпалва подобни страсти. Дългогодишни приятели спират да си говорят, роднини смразяват отношенията си. Само до убийство май още не се е стигнало, макар че знаеш ли.

А разприятеляването във фейсбук придоби размерите на епидемия

И преди е имало военни конфликти и жестокости. И ако този някъде в югоизточна Африка ни изглежда прекалено далечен и абстрактен, можем да си спомним, че не чак толкова отдавна имаше един такъв на самата ни западна граница. И той тогава съвсем не възбуди подобни страсти, някои дори се радваха, че продават бензин с огромна надценка.

С какво точно Украйна предизвика такова разделение в родината,

отдавна надхвърлящо това между русофоби и русофили, а създало „подкатегории“ като путинофоби и путинофили, рашисти, укри и прочее…
И то при положение, че допреди конфликта самата Украйна не ни вълнуваше кой знае колко. Една бивша съветска република с нисък стандарт, корупция и мафиоти, в сравнение с които нашите са синеоки бебета с розови близалки, вярно жените са им хубави.
Защо тогава точно Украйна разпали такива спорове, диспути, кавги, скандали, раздели и прочее?
Истината е, че не Украйна го направи, а Русия. Ако я беше нападнал Бангладеш, новините щяха да се отразяват с по 10 реда, точно под тези за поскъпването на билетите от Пловдив за Смолян.

И русофили, и русофоби се почувстваха излъгани

от зловещото деяние на кремълския психопат, само дето тези, които са останали като най-зомбирани русофили не искат да повярват, че това е истина.
И оттам тръгват безплодните и безнадежни спорове, които всъщност не водят доникъде.
Опорките са винаги едни и същи. Основните започват обикновено с думите: „Абе, не са точно така нещата!…“
Ако не побеснееш съвсем, се пробутва втората версия: „Нали трябва да се чуе и второто мнение?“

Третата теза е: „А американците да не би да не са бомбардирали Виетнам,

не са ли убивали и изнасилвали жени и деца?” Един вид – щом американците някога са го правили, това дава право на руснаците да го правят сега. Всъщност това и Путин го каза.
Има и още много – как не Русия е нападнала Украйна, а всъщност САЩ са нападнали Русия, как в Киев са едни опасни националисти, които представлявали смъртна опасност за Русия и тя нападнала, за да се защити. И най-ключовото заключение: ако останем в ЕС, а не се върнем в прегръдките на Москва, всички ще се джендъросаме, на мъжете ще им почикнат цици, на жените тестиси и ще настане Содом и Гомор.

Всъщност и „филите“, и „фобите“ дълбоко в себе си осъзнават как стоят нещата

и се чувстват посвоему предадени. С тази агресия и жестокостите, които извършва Русия преобърна необратимо отношението към себе си и това дори и най-чугунените глави някъде дълбоко в себе си го разбират. Но, ако го приемат, трябва да зачеркнат младостта си, трябва да приемат, че цял живот са вярвали в една лъжа.
Най-добре го е написал един от малкото останали опозиционни руски журналисти Валерий Панюшкин:
„След това се случи Буча. Аз се срещнах с бежанка от това градче, в което по време на руската окупация бяха избити над 400 мирни жители, записах разказа й. Но едва започнах да преразказвам на баща ми думите на тази жена, той скочи на крака и се разкрещя. Никога преди така не ми беше крещял, нито веднъж за тези мои 52 години:
– Как смееш! Откъде е тази твоя съвест да ми говориш такива неща! Как въобще можеш да си помислиш, че руският войник е способен да убива деца и жени!
Той крещеше, а аз се страхувах, че ей сега пред мен ще получи сърдечен удар, ще падне и ще умре…
И тогава се досетих – та той всичко разбира.
Човек, който не разбира, който е задръстен от лъжи, е склонен все пак, особено в разговор с близки хора, да започне да задава въпроси, да се поинтересува или усъмни, да извади контрааргументи. А моят баща крещеше от крайно отчаяние. Така правят хора, които разбират ужасната реалност, но не могат да я приемат, защото приемането й е по-страшно от смърт.“
Това е и причината случващото се в Украйна да не може да бъде просто тема за спор в кварталното кафе. Защото мнозина биха предпочели са скъсат с приятелства, да се откажат от роднини, отколкото да признаят, че целият им живот е бил лъжа.

 

ПИМК БИЛД

Коментари

Коментари

ПИМК БИЛД
38-Истории-за-началото-на-планинарството-в-България

Категории

Времето

Да има ли ограничение от 3 часа за паркиране на коли на инвалиди в Синя зона?

Покажи резултатите

Начална дата: 09.08.2022 @ 14:44 | Крайна дата: 09.09.2022 @ 14:44

Зареждане ... Зареждане ...