- Легендарната пловдивска кръчма трябва да бъде съборена до 14 дни, гласи решение на Административния съд в Пловдив
- Поети, художници, журналисти и обикнновени романтични пияници стягат опълчение, викат и братството на рокерите да брани капанчето, където голямата мастика е по-евтина от малка баничка
- Коцето Адмирала още обслужва клиентите с капитанска шапка и моряшка фланелка, но признава, че скоро ще свие платната
Илияна АНГЕЛОВА
Октопод пие червено вино, морско конче – бира „Астика“, а русалка им е набучила мезето на тризъбец… Това е толкова самобитно и смело изкуство, че се простира много отвъд границите на кича и по-скоро се доближава до Шагал… Кръчма „Водолаза“ в Пловдив, където голямата мастика е по-евтина от малка баничка
След две седмици знаковото пловдивско заведенеие може да остане в историята. Трета година „Водолаза“ е в епиценъра на междусъседски войни и институционни решения.
Хиляди пловдивчани пазят спомени от завдението на ул. „Младежка“ 31 – в края на пазара. С годините „Водолаза“ се превърна в емблема на квартала по пътя към стадиона. „Най-хубавата бира с цаца в Пловдив“, възкликва пенсионерът Сашо Пелев. Рано сутринта е тръгнал на разходка, но след като е навъртял обиколка на Гребната база, за него е „закон“ да удари една ледена бира (преди да се прибере при бабата) под сянката на дебелите чинари и да позяпа „руалката“ и тризъбеца на Посейдон на алеята.
В 10 часа голяма част от масите са заети, към 12.00 почти няма свободни места. Зад бара неизменно е собственикът на заведението – Костадин Христов – Коцето, Капитана, Адмирала, Водолаза….С моряшката си шапка и тениска ви кара да се чудите дали не сте попаднали в крайморско капанче. Ценорасписът е закачлив, цените – народни, атмосферата – нещо средно между бар „Наздраве“ и Ганкиното кафене. Повече от 30 години е така. До вчера, когато Решението на Пловдивския апелативен съд слага край на тази квартална идилия. Окончателно, без право на обжалване.
„Аз съм над 70 години, мога и да не работя“, казва Адмирала и признава, че не го е яд за бизнеса, а затова, че ще му липсват хората. Повечето от тях познава, откакто е отворил заведението. Заедно са остарявали. Само не разбира защо са му дали 14 дни срок да затвори, след като си е платил за цял месец“.
Клиентите обаче са уверени – „Водолаза“ ще го има
„Буря в чаша вода. Междувластието продължава и „Водолаза“ им е последна грижа на властимащите. Извиват ръцете на човека за по-висок наем“, твърди Николай Славов – поет, анализатор и изкушен от политиката. А за принудителното събаряне е категоричен: „Нека опитат. Тогава ще видят кон боб яде ли. Това не е обикновено квартално заведение. Тук идват хора от целия град. И от други градове ще дойдат. В интернет ще се организираме. Със сопите ще дйдат. А като дойдат рокерите с моторите да видим дали ще могат да стигнат до „Водолаза“, гневи се поетът.
На масата до него е пловдивският художник Димко Узунов, изрисувал всяко свбодно място по стените на „Водолаза“ с Посейдон, русалки, чудовища, сочни дами и шаржове на собственика. Не е оставил празно място дори по стените в тоалетната.
„Всичко това е застраховано в Норвежка застрахователна компания. Ще си търся правата, а съборят ли кръчмата, ще направя експозиция пред общината. Няма да е трудно – стените са преместваеми“, зарича се художникът
На съседната маса е Любо. Върнал се е от Германия за отпуската си. Всеки ден хапва тук и не може да си представи, че следващата година, като се прибере, заведението може да не съществува.
Възрастна дама, с капела, бастунче и гримирана, не вярва, че като дойде на пазара няма да се отбие във „Водолаза“- я за кафенце с приятелка, я да си вземе рибка за вкъщи.
„Адмирала не заслужава това. Няма празник, на който да не подари цвете на всяка дама – без значение дали е на 20 или на 4 тъти по двайсет“
В разговора се включват и други хора, готови да бранят любимото завдение. Припомнят, че докато е бил депутат, тук е идвал и Емил Кошлуков, за да се среща с учителя си по литература Стоил Куцев от Езиковата гимназия, чието любимо място е била кварталната кръчмичка.
„Абе, това е място с история, с дух, с атмосфера. Тук на една маса можеш да видиш кметове, общински съветници, чиновници, банкери, хора на изкуството и въглищари. Няма значение кой кой е, какъв е, човек с възможности ли е или си брои стотинките за кафе. Вижте, по масите има семейства с малки деца, млади хора, възрастни…Не остана друго такова място в Пловдив“, казва Георги и е готов, ако се наложи да участва в защитата на „Водолаза“.
„И от „арменското блокче“ ще дойдем. Тук се събираме като си дойде роднина или приятел от чужбина“, подхвърля мъж, който е дочул разговора докато си купува храна за вкъщи.
На изпроводяк, Николай казва: „Да заповядат. Да видим как ще съборят „Водолаза“. Тук ще сме и ще ги чакаме“.
Дотогава клиентите на култовото заведение ще се надяват вечер рекламата със сърце и надпис „кафе – кръчма“ да продължава да свети поне още 30 години.
Зареждане ...
