Забравили Величко Минеков при откриването на паметника на Съединението

На 20 септември 1985 година в Пловдив, по повод 100 години от Съединението на Източна Румелия и Княжество България, е открит паметникът на Съединението. Монументът е висок 12 метра и изобразява Майка България с лавров венец в ръцете, символизиращ победата над разединителите. Основен акцент са крилете, разперени в полет, които символизират двете съединени части на Родината и поривът на българите за свобода и историческа справедливост. Полетът на народната воля, който преодолява всички земни закони и препятствия, прави невъзможното в името на обединението си и вече не може да бъде спрян. Паметникът иска да внуши, че българският народ е заслужил свободата си и е имал силата смело и самостоятелно да чертае своя път.

През 1925 година в Пловдив се събират доброволчески дружества от цялата страна, които тържествено полагат основния камък на бъдещ паметник за Съединението на Четвъртък пазара, но проектът пропада и Пловдив остава без паметник на Съединението. В края на ноември 1984 година, е взето решение честването на 100 годишнината на Съединението да стане на национално ниво и като център на тържествата е избран град Пловдив. Това решение налага изграждане на паметник и разполагането му на подходящо място. За такова е избрано отново пространството на пловдивското тържище – Четвъртък пазара.

Юбилеят е отбелязан на 19 септември 1985-а. Така, за девет месеца, пазарът е преместен, а на негово място е изграден площад с паметник. На 19 септември площадът и паметникът са открити тържествено.

Автор на монумента е известният български скулптор проф. Величко Минеков. „От горе до долу целият паметник е следа от ръка. Човешка ръка – и това е неговата. Крилата бяха една от основите на идеята и тази майка, която е понесла венеца. Това всъщност е вече образуваната истинска държава. Но и страданието за това, което нямаме. Тъй като все още държавата ни не е била обединена. Той много се интересуваше от литература. Четеше и знаеше много. Когато работеше, се вълнуваше от сърце”, разказа синът на скулптора – проф. Велислав Минеков, понастоящем служебен министър на културата.

По времето на социализма се появила екстравагантната идея паметникът на Съединението да бъде изграден по средата на Пешеходния мост. Инженерите обаче категорично заявили, че съоръжението няма да издържи такава тежест и има сериозна опасност реката да го отнесе. Така ръководителите решили монументът да се извисява на мястото на Четвъртък пазара.

В конфузна ситуация изпаднали тогавашните велможи при тържественото откриване на паметника. Минеков – младши си спомня: „Това беше голямо събитие. Имаше военни, военна музика, много хора. Беше впечатляващо. С баща ми закъсняхме и едвам ни пуснаха. Нямаше кой да повярва, че някакъв такъв човек е направил това нещо. Всичко беше много тържествено. След това всички комитети се събраха да празнуват. Баща ми го забравиха и ние си тръгнахме. Интересното беше, че като стигнахме до тунел „Траянови врата”, ни спряха милиционерите. Бяха им се обадили по радиотелефона – авторът на паметника веднага да се връща, защото е бил забравен. Беше все пак добре, защото по някакъв начин баща ми беше уважен. След това по вестниците излязоха съобщения за откриването, но името на автора отново го нямаше“.

Професор Величко Минеков е автор и на други знакови монументални произведения, като фигурата на гарата в София, лъвовете пред Съдебната палата, паметника на Спартак в Сандански, на Тодор Живков в Правец. Известният скулптор почина на 2 август тази година на 93-годишна възраст.