СПОМЕНИ ЗА КРАЛ ЧАРЛЗ, КОГАТО БЕШЕ ПРИНЦ
Принцът дойде в Пловдив в края на 98-а – ако не се лъжа. Градът се готви дълго време за височайшето посещение.
Най-притеснителното беше, че гостът искаше да види точно това, което се криеше от всички чужди гости – циганското гето.
Не мога да си обясня защо беше всичко това – все пак той не беше български политик, който в предизборна кампания се бори за ромските гласове.
Дали пък принцът не се чувстваше задължен при всяка своя задгранична визита да ходи точно при бедните и онеправданите, за да демонстрира пред своите поданици добро сърце?
Или просто имаше наистина добро сърце и искаше да даде кураж на тези, които не са имали неговия шанс в живота?
Но не убягна от погледите на репортерите факта, че прекалено често си бършеше ръцете след ръкостисканията с обикновените хора. А в програмата имаше гостуване на циганска сватба, така че доста бели кърпички бяха употребени
Вече писах за посещението, но мисля, че няколко неща останаха.
Точно в този период британската компания АМЕК се бореше да спечели газифицирането на Пловдив.
Точно преди посещението на престолонаследника бе открит неин офис точно срещу общината – на мястото, където щеше да спре кортежа на Чарлз.
И така стана – принцът слезе от колата, отби се в офиса, здрависа се с персонала пред обективите на десетките камери и влезе в общината.
На другия ден АМЕК освободиха офиса. Не спечелиха газификацията, но бяха влезли в централните емисии на британските телевизии. Сигурно си е струвало парите.
В програмата имаше една среща на Чарлз с Петър Стоянов – почти на четири очи. Двамата се качиха на втория етаж на една от къщите в Стария град, а всички оператори – без този на Община Пловдив, бяха решили да си починат. Така изпуснаха сензацията.
В салона, където се провеждаше срещата, имаше пиано – едно момиче се грижеше за музикалния фон. В един момент обаче то (после се разбра, че в цялата работа има доста режисура) засвири “All You Need Is Love” (Всичко, от което се нуждаеш, е любов) на Бийтълс, Петър Стоянов започна да пее, принцът известно време се ослушваше и неочаквано влезе в дует.
Според протокола на кралския двор подобно поведение било недопустимо.
Новината се разнесе за секунди. Хората от протокола на принца започнаха да звънят в Бъкингамския дворец и да търсят консултации – как да реагират.
Британските журналисти се проклинаха, че ги е домързяло да се качат на горния етаж. Започнаха да наддават за касетата на общинския оператор Асен и човекът сигурно щеше да изкара доста пари, ако от администрацията на президента не бяха го отрязали
Тома Спространов, който в този момент е бил на гости в Англия, разказваше по-късно как новината за дуета с българския президент е била във всички новинарски емисии и на първите страници на вестниците.
От цялата работа колежката Веселина Божилова направи един много любопитен филм, излъчихме го няколко пъти и данданията започна да се забравя.
След две години обаче историята получи неочаквано продължение.
Попаднахме на мургавите младоженци, които още живееха със спомена за високото посещение на сватбата им. В чест на принца даже бяха кръстили първородната си дъщеря Даяна- по онова време името Камила съвсем не бе актуално.
Не знам какъв подарък им беше връчил Чарлз, но от общината бяха дали на младото семейство общинско жилище – като благодарност за добре изиграната роля. В сватбата имаше също известна доза режисура.
Когато ги посетихме жилището беше вече доста занемарено, хладилникът – празен, защото и двамата бяха без работа, а малката Даяна постоянно беше болна. А може би и гладна.
Някой беше дал акъл на младия баща да пише на Чарлз, който беше изиграл ролята почти на кум.
Тази история колегите превърнаха в един смешен и тъжен филм.
Момчето сричаше пред камерата писмата до двореца, които някой друг му беше помогнал да съчини.
В тези писма се описваше тежкото материално състояние на младото семейство и болестите на малката Даяна. В края се отправяше горещата молба за отпускане на малко “финанс” – да се ремонтира жилището, да се купят лекарства и започне някакъв бизнес.
Някаква госпожа от канцеларията на принца беше отговорила веднага – тя отправяше от името на Чарлз височайши благопожелания, но и информираше, че не е в практиката на двореца да удовлетворява каквито и да е молби, свързани с материални въпроси.
Момчето не се отчайваше и пишеше отново – отговорът беше почти същият.
Не знам дали госпожата от канцеларията изобщо е уведомявала своя работодател за кореспонденцията.
Мисля си и дали след разпечатването на поредното писмо не си е бърсала ръцете с бяла копринена кърпичка.
В крайна сметка от Кралството не дойде и едно пени.
В резултат на стиснатостта на престолонаследника името на малката Даяна бе сменено.
Новото име бе адекватно на традициите в махалата.
Зареждане ...
