Новини от Пловдив » Градът » Не забравяй, Пловдив! Четвъртък пазарът оцелял, въпреки местната власт през годините
Важно Градът Култура Не забравяй Пловдив Пловдив Важно Пловдив! Район Централен

Не забравяй, Пловдив! Четвъртък пазарът оцелял, въпреки местната власт през годините

Четвъртък пазар пред банята „Цар Борис”, 1925 г. Държавен архив – Пловдив
Четвъртък пазар пред банята „Цар Борис”, 1925 г. Държавен архив – Пловдив
  • Прочутият Четвъртък пазар един път седмично се превръщал в най-оживеното място на Пловдив
  • През 1893 г. за първи път във вековната си история Четвъртък пазар се премества на друго място
  • В пазарен ден улиците около тържището се задръствали от каруци, талиги, коне и биволи
  • Четвъртък пазар бил един главните центрове както на стария, така и на новия град
  • През 1929 г. българският цар Борис III подписал указ за събарянето на банята „Цар Борис”

 

Владимир БАЛЧЕВ продължава в Plovdiv-press.bg своята авторска рубрика „Не забравяй, Пловдив!“, в която разказва важни и интересни моменти от историята на града ни, както и истории за бележити пловдивчани и гости на Пловдив. Всички статиии са плод на изследователската дейност и задълбочените проучвания на Владо Балчев през годините в архивите и в множество чужди библиотеки. Днес Владо Балчев продължава разказа за Пазарите на Пловдив през годините, като разкрива историята на най-прочутото тържище – Четвъртък пазара. Филипопол е град на кръстопът, затова жителите му открай време са изкусни търговци.

Четвъртък пазара – втора част


Всеки четвъртък, още по тъмно, мостът над Марица се задръствал от дълга върволица каруци, волски и биволски талиги, натоварени с различни стоки: плодове и зеленчуци, млечни продукти, ракия, вино и какви ли не още благинки.  Повечето пътници идвали  от близките села, но имало и посетители от Средногорието, че и от по-далечни селища. Пристигащите бързали да наемат легло в близките Караул хан и Панаир хан, после нареждали стоката си под погледа на подранилите купувачи. Прочутият Четвъртък пазар един път седмично се превръщал в най-оживеното място на Пловдив. Така било още от старо време.

След Освобождението пазарът постепенно се разраствал. Продавачите навлизали дълбоко в улиците „Кубрат”,  „Петко Каравелов” и „Средна гора” (сега част от бул. „6 септември”), като стигали почти до Чифте баня. Търговците трудно намирали свободно място да разположат стоката си. Почти неразрешим бил проблемът с каруците, волските талиги и разпрегнатите животни. Целият квартал се задръствал, на места било затруднено дори придвижването на пешеходците. За капак, след приключването на пазарния ден, районът приличал на торище.

Жени от близките села предлагат стоката си пред бившият конак (в края на XIX век щаб на Втора тракийска дивизионна област). Държавен архив – Пловдив, към 1900 г. Държавен архив – Пловдив

Гражданите започнали да се оплакват и се завъртяла една позната въртележка – жалби, после обещания, пак жалби и пак обещания. През пролетта на 1888 г. в общината било внесено официално прошение от търговци, адвокати, бакали и други засегнати за преместването на  Четвъртък пазар.

План на конака при днешния площад „6 септември” и прилежащите му сгради. Централен архив – София

В броя си от 12 май 1888 г. вестник „Пловдив” известява, че Пловдивският градски съвет е решил седмичният пазар да се премести на ново място, като се очаквало решението да влезе в сила след броени дни. Минали не само броените, но и непреброените дни. Седмичният пазар така и не помръднал от мястото си. Имало недоволство, имало инциденти и пострадали. После пак оплаквания и  пак нови обещания.

Чашата преляла през лятото на 1893 г., когато каруца премазала седемгодишно дете. Ден по-късно окръжният управител и пловдивският полицейски комендант се разпоредили общинското управление незабавно да потърси ново място за тържището при шадравана.

Четвъртък пазар пред Народната библиотека и музей – Пловдив, към 1934 г. Държавен архив – Пловдив

“Известно Ви е каква навалица става там в четвъртък – обръща се към кмета на Пловдив ръководителят на санитарното управление – по тази причина много нещастия са ставали… Ние пак молим, господине кмете, разпореждането Ви да се вдигне веднъж завинаги пазарището от Шадравана и да се пренесе на площада срещу Библиотеката, който е обширен и гдето няма никакво движение на коли и хора.”

Знаково било и новото място на седмичния Четвъртък пазар. На запад от него се издигала банята Хюнкяр хамам, строена от Шихабеддин паша към средата на XV век. Старинната сграда била адаптирана и изписана през 1879 г. от Пиетро Монтани, разкрил таланта си украсявайки няколко палати на две световни изложения.

Вонен парад пред конака и Княжеската градина. След 1880 г. тук се отбелязва празникът на просветата в Пловдив с тържествен преглед на войската и военен парад. По Богоявление пак на този площад се устройвал тържествен преглед на войската

В преустроената старинна баня до 1885 г. заседавало Областното събрание на Източна Румелия. В съседство с банята се намирали Панаир хан и тъмницата Таш капия

През бунтовната 1876 г. там били затворени много. българи. На север се намирал конакът, известен още като правителствен дом. Тук управителите на Пловдив през XIX век, приемали видни гости и уреждали тържества. След Освобождението в конака се настанил главния управител на Източна Румелия. Всъщност конакът бил цял комплекс от малки сгради: телеграфна станция, канцелария, ковчежничество, полицейски участък и централния склад на източнорумелийската милиция.

Традиционния четвъртък пазар пред Народната библиотека и музей, конака и Княжеската градина. Пощенска картичка

Част от комплекса била и Княжеската градина, една от новите забележителности на Пловдив. Нейният създател швейцарецът Люсиен Шевалас сътворил едно истинско бижу. На север започвала Градската градина, първият публичен парк на града. В него било изградено зданието на Пловдивската градска община (сега там се помещава Природонаучния музей).

Толкова набързо станало преместването на пазара, че нямало време новото място да се приспособи за тържище. Всички смятали, че общината ще вземе мерки и до месец-два нещата ще се оправят. Да, ама минали не един-два месеца, а почти осем години, без да се направи нищо. Едва на 8 декември 1901 г. във вестник „Сан Стефанска България” се появило следното съобщение:

„Общинското управление взело инициативата да поправи пазара, който бил непроходим в дъждовно време. Препоръчва се така се да нареди пазара, че да се знае кой продукт на кое място ще се продава”

Тъкмо кметът д-р Христо Танчев разпоредил да се стовари на площада чакъл и пясък, започнала зимата и благоустрояването на пазара се отложило за пролетта. Обаче през пролетта Пловдив вече имал нов кмет. Занизали се годините, локвите и гъстата кал станали нещо като емблема за пазара.

Какво е положението разбираме от вестник „Правда” в броя му от 8 ноември 1924 г. : „Тежко ви и горко, ако в дъждовно време поискате да излезете на пазара в четвъртък. Улиците, които водят за там са превърнати в локви от кал и вие не можете ги пребродите, без да газите в нея”. Нямало и помен от железния ред на тържището отпреди 200 години.

Вляво от моста се вижда част от конака, Панаир хан и неразчистения терен, където по.късно е устроен днешния площад „6 септември”, 1882 г. Народна библиотека „Иван Вазов” – Пловдив

През 1925 г. било решено върху мястото на пазара да се издигне паметник на Съединението, а голяма част от тържището да се измести на площада пред днешния Дом на младоженците. Да, ама точно в средата на площада била старата баня „Ени хамам” (известна повече като баня „Орта мезар”), преименувана на „Цар Борис”. Техническият отдел на общината предупредил собственика незабавно да събори банята, иначе общината сама ще стори това за негова сметка. Започнали продължителни съдебни дела, които продължили кажи-речи до 9 септември 1944 г. Старинната постройка оцеляла, въпреки че в края на 1929 г. лично българският цар Борис III подписал указ за разрушаването на баня „Цар Борис”. Докато се точели съдебните дела, сергиите започнали да се завръщат на днешния площад „Съединение”.

За четвърти път Четвъртък пазар се мести през 1985 г.. Този път се установява на сегашното си място.

Четвъртък пазар през 1955 г. Държавен архив – Пловдив

ПИМК БИЛД

Коментари

Коментари

PIMK BUILD
БРАДЪРС СЕКЮРИТИ ГРУП
38-Истории-за-началото-на-планинарството-в-България

Архив по дни

Архив по седмици

Архив по месеци

Архив по години

Категории

Времето

Дондукова или Вазова да се казва градската градина зад Природонаучния музей, обновена с близо 5 млн. лева?

  • Вазова градина е най-правилното наименование. Иван Вазов е живял на съседната улица, тук е написал едни от най-забележителните си произведения. Хората са се стичали под балкона, за да го приветстват 37%
  • Както я знаят пловдивчани от създаването ѝ – Дондукавата градина. Хората са я кръстили така, защото е създадена по време на привременното управление и по препоръка на княз Александър Дондуков-Корсаков 30%
  • Не ме интересува. Нека си остане както досега без официално име – Градската градина 18%
  • Референдум. Това е най-справедливото решение. 8%
  • Капитан Бураго – Освободителя на Пловдив. Неговият паметник също е в тази градина и всяка година Пловдив му отдава почит на 16 януари, когато Бураго с отряд драгуни форсира Марица и освобождава града. 7%

Начална дата: 24.04.2024 @ 19:09 | Крайна дата: 24.05.2024 @ 19:09

Зареждане ... Зареждане ...