Майонеза Краси
Новини от Пловдив » Важно » Перущица почете героите от Комаров камък
Важно Перущица Посоки Регион

Перущица почете героите от Комаров камък

Кметът на Перущица Мария Витанова-Влъканова запали свещичка и остави цвете в памет на героите.
Кметът на Перущица Мария Витанова-Влъканова запали свещичка и остави цвете в памет на героите.
ДА ПОМОГНЕМ НА СЕЛО ТРИЛИСТНИК!

Перущица почете героите си от Балканската война. В двора на църквата „Св. Атанасий“, в град Перущица беше отслужена панахида от отец Симеон Матев за перущинци, участвали и геройски загинали в битката при Комаров камък през 1912 г.


Камелия Вангелова-екскурзовод в Исторически музей Перущица припомни за героизма на перущинци и участието им в Балканската война. Креса Злачева-ръководител на клуб “Родолюбие” при читалище “Просвета – 1862” също се включи с исторически факти от събитията през 1912г., съобщи на стената си във Фейсбук кметът на Перущица Мария Витанова-Вълканова.
Поднесени бяха венци и цветя и признателни граждани се поклониха пред паметта на героите.

На 17 септември 1912 с царски манифест е обявена война на Турция. Започва така очакваната „помощ за брата роб“. Всички мобилизирани и доброволци са изпровождани с музика от цялото население до сборните пунктове. Войниците перущинци са на позицията над селото до т.нар. Тъмрашки клин.


На 5 октомври 1912 ., съставена в по-голямата си част от перущинци, войсковата единица на „Чуренската група“ взима участие в първото сражение от започналата война. Макар и укрити зад пожънатите снопи, те успяват да отблъснат противника по Кадиева варица и Комаров камък и да превземат турската гранична кула до Бей бунар. В този първи бой загиват 11 и са ранени 22-ма перущинци.
През последвалите боеве по пътищата на армията ни по време на Балканските войни, с мисълта за защита и освобождение на „брата роб“, загиват общо 41 перущинци.

Първата пушка в Балканската война

По спомените на писателя Михаил-Милко Кръстев

На Комаров камък е пукнала първата пушка през легендарната Балканска война от 1912 г.. На изток по билото е минавала границата между България и Турция и тук е така наречения във военните архиви „Тъмръшки клин” , който се е намирал само на двайсет километра от Перущица и на още толкова до Пловдив. Това е мястото, откъдето турските войски биха нанесли светкавичен удар и в ръцете им да попадне града на тепетата. Защитата е била поверена на 21ви Средногорски полк, командван от пол. Владимир Серафимов. Заповедта за войната е получена малко сред полунощ. Напрежението в душите на войниците е голямо. Турците са настанени само на стотина метра от българите. Сред тях е българинът мохамеданин от близкото село Осиково Смаил Чакмаков, мобилизиран наскоро. Сред българите е войникът Слави Гашаров от Перущица. Насочили са пушките един срещу друг. До войната те не се познавали, но Смаил е ходил по беритбата на грозде в Перущица и е пил от хубавото маврудово вино.
В 6,30 часа в утрото на 5 октомври български патрул попада на засада, започва престрелка, която се предава по цялата гранична линия. Това е началото на войната, която в официалната заповед е било посочена в 9 часа. Мястото е под връх Модър. Слави Гашаров, когото лично познавах, ми разказваше, че те се вдигнали в атака в 8,30 часа. Смаил Чакмаков, когото също познавах и разпитвах, е стоял в окопа на местността „Варницата” срещу българите. До него е бил турският офицер – едно младо 20-годишно момче. Смаил не знаел турски или пък е научил само командите.
Като се вдигнали в атака българските войници и викнали „напред на нож”, започнала стрелбата. Смаил стрелял от окопа. Българите вървели сред ожънатите овесени ниви изправени, настървени и горди. „Така си вървяха, казваше Смаил, бяха лесни за нашите куршуми, вървяха на смърт… Но те ни уплашиха, пръв побягна нашето офицерче, дим да го няма… Ние стреляхме и много българи паднаха сред овеса. Но те все викаха ура и наближаваха. Тогава и ние оставихме окопите и побегнахме. Сред първите загинали са 11 души перущинци. Слави Гашаров е ранен. В същия първи бой ранили в корема и моя дядо. Баба ми разказваше как го докарали върху едно муле и го настанили в полевата болница. Сетне го откарали в Пловдив и го спасили.
Слави Гашаров беше над 90-годишен и тогава го записах на магнетофона. „Войната беше обявена рано сутринта, слънцето таман се подало и дойде ротният капитан Гюмюшев. Бяхме от 7-ма рота с командир поручик Милушев от нашето село. Цялата рота беше от перущинци, нарочно за да се бием на най-опасното място. Ротният дойде и каза веднага да настъпим в атака. Милушев му възрази, каза да почакаме и вечерта по тъмното да ги изловим живи. Заповедта се повтори от ротният и се вдигнахме „напред на нож” и с „ура”.
Ротата даде 22 жертви и 85 ранени. И мене като ма удариха, превързаха ме на място. И сетне пеш слязохме до Перущица. А помня, че от Перущица тръгнахме със знаме и песни като на сватба. Преди нас, преди да тръгнем за фронта, дядо Тодю-моят баща и други старци се събрали и отишли като опълченци първи да се бият с турците. Много от тях бяха участвали във въстанието през 1876 г. И сега първи отишли да пазят. Ние пристигнахме вечерта, а те вече там – кой с пушка, кой с брадва, с пищов, със сабя, заварихме ги там и те ни даваха кураж и съвети как да се бием. Там срещнах и моя баща. Прегърнахме се… „
Смаил Чакмаков живееше в гр. Кричим до дълбока старост. Оплакваше се от сина си и пишеше писма до вестниците. Един ден го намерих близо до паметника на загиналите във войните за независимостта на България. Заприказвахме се и за Битката при Комаров камък. Каза ми, че стояли на позиция докъм 4 часа на 5 октомври.Българските войници настъпвали от всички страни. Сред турците всъщност нямало съгласие. Някои, сред които и Смаил, насила били докарани от съседните помашки села. Българи мохамедани да се бият с българи християни. Вярно е, казва стреляхме, но като видяхме, че нашият офицер пръв захвърли оръжието си, видяхме, че хората от селата бягаха на юг, и ние оставихме купища патрони, хвърлихме пушките и всеки дето види… Аз се върнах в нашето село Осиково. Осиковци не са палили и клали Перущица във въстанието и нямаше страх. Попитах го дали като е стрелял и убивал в първата битка, а може би е ранил Слави Гашаров или моят дядо Милко, дали сега може да поиска прошка от живия още в Перущица войник. Смаил се насълзи. Дето го срещна, казва, ще го моля за прошка., ще моля Аллах да ми прости, насила бяхме изкарани да се бием брат срещу брата българин. Такива били времената тогава.
Смаил и Слави Гашаров не се срещнаха. Разказах на дядо Слави за молбата на българина мохамеданин, които е стрелял отсреща. И той поклати глава в знак, че е съгласен с него. Все едно чрез мене те се срещнаха и си простиха по братски. Това беше далечен отглас от Балканската война.

ПИМК БИЛД

Коментари

Коментари

ПИМК БИЛД
38-Истории-за-началото-на-планинарството-в-България

Архив по дни

Архив по седмици

Архив по месеци

Архив по години

Категории

Времето

Одобрявате ли пробива под Водната палата?

  • Не, проектът унищожава част от крайбрежния парк на река Марица, прекъсва велоалеите и тротоара, заплашва основите на съседните къщи и на моста за панаира 45%
  • Да, този проект е нужен, защото трафикът се разраства, а пътят за регулиране на движението в големите градове са кръстовища на две нива. 31%
  • Първо да подложим проекта на голямо общоградско обсъждане и тогава ще преценя 10%
  • Проблемът не е транспортен, а политически и всяка от страните се стреми да извлече дивиденти 8%
  • Не ме интересува 7%

Начална дата: 26.10.2022 @ 10:27 | Крайна дата: 26.11.2022 @ 11:00

Зареждане ... Зареждане ...