Новини от Пловдив » Градът » На дискусията „Най-добрият квартал за живеене в Пловдив“: Район „Централен“
Градът Най-добрият квартал Община Пловдив Пловдив Важно Район Западен Район Източен Район Северен Район Тракия Район Централен Район Южен

На дискусията „Най-добрият квартал за живеене в Пловдив“: Район „Централен“

  • Какво е Пловдив без своите тепета и реката, казва кметът Георги Стаменов
  • Районът е в добро експлотационно състояние, но има още да се направи
  • Причината за забавянето винаги е в липсата на средства

За поредна година започва традиционната за Пловдив класация „Най-добрият квартал за живеене“, която се реализира по идея на Дарик радио, като продължение на националната кампания „Най-добрият град за живеене“ и с партньорството на ПловдивПрес. Гласуването в класацията ще бъде възможно до 01.10.2023 година на фейсбукстраниците на Дарик радио – Пловдив и ПловдивПрес, както и на редакционните имейли. В инициативата участват всички районни кметове на града, с които периодично ще се правят дискусии по определени теми на живо в радиоефира. Пловдивчани могат да задават въпросите си към тях както във фейсбук, така и на е-мail: darikradioplovdiv@gmail.com и е-мail: plovdivpressbg@gmail.com.

По време на кампанията пловдивчани ще могат да определят сами къде в Пловдив се живее най-добре, дали и как районните кметове се справят с проблемите в отделните квартали. Целта е да се търсят добри практики и решения за подобряване качеството на живот във втория по големина град на България.

Първата дискусия, която се провежда днес е на тема „Зелени площи, пейки на обществени места, места за разходки, детски площадки и градини, обществени тоалетни“.

Представяме Ви единия от шестте района на Пловдив.

Район „Централен” е най-големият по територия и втори по брой население в Община Пловдив. Според последното преброяване в него живеят 74 118 души, което е 21.6% от всички пловдивчани. След промените районът е обособен административно през 1995 година с граници по бул. „Източен“, бул. „Асеновградско шосе“, жп ареал и жп линия Централна гара Пловдив – Филипово, северния бряг на река Марица, включително и остров Адата.

На негова територия се намират символите на града – пловдивските тепета – “Младежки хълм” (Джендем тепе), “Хълм на Освободителите” (Бунарджик), “Данов хълм” (Сахат тепе), Трихълмието (Тримонциум, състоящо се от Тексим тепе, Джамбас тепе и Небет тепе). В район „Централен” се и емблематични градски забележителности като Цар Симеоновата градина, създадена през 1892 от известния тогава европейски паркостроител Люсиен Шевалас. Там е и уникалната атракция „Пеещите фонтани“, както и най-дългата пешеходна зона в Европа – Главната улица с площад „Централен“. Още две от емблемите на Пловдив се намират на негова територия – Античният театър строен в началото на II век и Архитектурният резерват „Старинен Пловдив” – Старият град, който през 1979 година получава европейски златен медал за опазване на паметниците от миналото.

На първата дискусия „Най-добрият квартал за живеене в Пловдив“, кметът на Район „Централен“ Георги Стаменов каза:

Георги Стаменов, кмет на район „Централен“

„Районът е в добро експлотационно състояние. Остана за следващата година да изградим още пет детски площадки, с които ще затворим цикъла от такъв тип съоръжения и ще можем да отговорим на изискването, което е до 300 метра от дома на всеки да има такива съоръжения. Останаха ни две площадки за ремонт, които са изградени преди повече от 8-10 години и поради амортизация се налага да се реновират. От гледна точка на паркови зони, там, където имаме възможност да реализираме различни проекти за благоустрояване, успяваме да ги развиваме и тези зони. Един пример ще дам – тази година, при реализацията на тротоарните настилки на булевард „Свобода“ успяхме да направим и напоителна система, която е над 400 метра и се надявам, че в следващата година „Градини и паркове“ ще я привържат към своя сондаж и ще може едни междублокови зелени пространства да бъдат напоявани и те да бъдат в добро състояние, защото лятно време при температури над 30 градуса няма как да очакваме самата зеленина да се развива.

Основните паркови зони, които са в район „Централен“, Цар Симеоновата градина е в прекрасно състояние. След реконструкцията, която беше направена в мандата на инж. Иван Тотев, виждаме, че години наред тя се използва и е любимо място за пловдивчани. Дондуковата градина е с готови проекти, с избрани изпълнител, надявам се Общинският съвет да заложи в бюджета за 2023 година средства, за да стартираме и този ремонт. До момента имаше забавяне поради липсата на средства. И миналата година, и сега пак я залагаме в бюджета, надявам се този проект да бъде подкрепен. Няколко пъти съм изпращал и писма до София за целево финансиране от страна на държавата, за да може тази първа градина в нашия град да бъде възстановена, защото тя е една от емблемите на Пловдив.

От гледна точка на големите зелени системи в нашия град, като парковата зона на „Марица – Юг“, в едната си част е изключително добре реновирана, ремонтът се случи в миналия мандат с европейски средства. За съжаление, в момента частично в нея има намеса. Останалата част има идейни разработки, които тепърва ще се превърнат в инвестиционни проекти и съответно ще се търси финансиране за нейното реновиране. Говоря за участъка на „Марица – Юг“, който е от булевард „Копривщица“ до „Цар Борис Трети Обединител“.

Съответно, от гледна точка на хълмовете, през миналия мандат успяхме да ремонтираме долу парковата зона на Бунарджика с възстановяване на акведуктите, с реализация на батути на детските площадки с иновация за възможност за ползване от деца в неравностойно положение. На Младежки хълм успяхме да оправим двата основни входа, на Сахат тепе успяхме да реставрираме кулата, която е от 16 век. Работим ежегодно по подмяна на осветлението, за да можем да обезопасим, вече сме поръчали водния часовник, който е датиран, че е бил на хълма някъде между 125-127 година, проект, който ще е една изключителна атракция не само за Пловдив, но и за България. Младежки хълм е около 340 декара, Бунарджика е 240 декара, Сахата е 70 декара, това са зелени системи, които имат нужда от постоянна грижа и поддръжка. И тук е мястото да благодаря на множеството доброволци, които през годините, съвместно с район „Централен“, с общината направиха възможна поддръжката на тези хълмове.

Аз като районен кмет съм искал през годините да има една програма с фиксирано ежегодно финансиране предназначено само за хълмовете, а и за река Марица. Защото, какво е Пловдив без своите хълмове и без своята река.

Относно дебата за крайречните зони, дали да бъдат места за отдих и развлечения, смятам, че това нещо ще го решат пловдивчани с оглед на техните нужди и потребности. Самите ние виждаме, че местата за линейни разходки с възможност за участъци, които са в рамките на 2-3-4 километра, са изключително малко. Затова и в годините са разработваха идеи за привързването от старата Карловска до Гарата на „Христо Ботев“ с разширяване на пешеходните зони, за да може, когато един човек тръгне с деца или сам, да има възможност на една по-дълга разходка, без около него да хвърчат автомобили и да се притеснява да не бъде ударен. Тези потребности трябва да бъдат реализирани, за да дадем възможност на всички да живеем в една наистина по-хармонична среда.

За съжаление, в момента функциониращите обществени тоалетни са три, мисля, всички останали санитарни възли, които са на управление на общинското предприятие „Чистота“, не функционират, което е изключително голям проблем. Във времето сме опитвали да заменим с химически тоалетни, които обаче не се приемат добре от хората и стават обект на вандалски прояви, което води до много неприятни ситуации. Това е една тема, която общината в годините със сигурност трябва да отдели необходимия ресурс и да обърне изключително голямо внимание, защото това са естествени физиологични потребности, които трябва да има възможност всеки да може да ги задоволи. Имаме добрия опит с автоматичния санитарен възел, който е на улица „Железарска“ и смятам, че при воля от страна на общината, той може да бъде мултиплициран и тази тема наистина частично да бъде затворена, защото е изключително важна. Няма как в една паркова зона да няма санитарен възел, да няма чешма, да няма необходимия брой кошчета, съответно системите, които са от гледна точка сигурност с доброто осветление и видеонаблюдения, което спомага, когато има инциденти.

Винаги основната причина, за да не успеем нещо да реализираме, са средствата. В годините назадвиждате, че когато бъдат дадени средства в която и да е районна администрация, буквално до дни самият район започва да се променя. Не случайно и с колегите много пъти сме повдигали темата за децентрализация, за да може наистина желанията на гражданите да бъдат удовлетворени.“

 

 

 

 

 

ПИМК БИЛД

Коментари

Коментари

PIMK BUILD
БРАДЪРС СЕКЮРИТИ ГРУП
38-Истории-за-началото-на-планинарството-в-България

Архив по дни

Архив по седмици

Архив по месеци

Архив по години

Категории

Времето

Дондукова или Вазова да се казва градската градина зад Природонаучния музей, обновена с близо 5 млн. лева?

  • Вазова градина е най-правилното наименование. Иван Вазов е живял на съседната улица, тук е написал едни от най-забележителните си произведения. Хората са се стичали под балкона, за да го приветстват 37%
  • Както я знаят пловдивчани от създаването ѝ – Дондукавата градина. Хората са я кръстили така, защото е създадена по време на привременното управление и по препоръка на княз Александър Дондуков-Корсаков 30%
  • Не ме интересува. Нека си остане както досега без официално име – Градската градина 18%
  • Референдум. Това е най-справедливото решение. 8%
  • Капитан Бураго – Освободителя на Пловдив. Неговият паметник също е в тази градина и всяка година Пловдив му отдава почит на 16 януари, когато Бураго с отряд драгуни форсира Марица и освобождава града. 7%

Начална дата: 24.04.2024 @ 19:09 | Крайна дата: 24.05.2024 @ 19:09

Зареждане ... Зареждане ...