- Сарай на султана се извисявал между сегашните квартали Прослав и Коматево
- През XVI век сараят бил една от забележителностите на Пловдив
- Първите проекти за парка „Отдих и култура” са изготвени още през 1936 г.
- Божидар Здравков предричал, че лонгозната гора в Царския остров ще е атракцията на Пловдив
- Започнали да оформят Парк на народите с екзотични растения от цял свят
- Предвиждали в Розариума да се засадят 700 000 рози
Владимир БАЛЧЕВ продължава в Plovdiv-press.bg своята авторска рубрика „Не забравяй, Пловдив!“, в която разказва важни и интересни моменти от историята на града ни, както и истории за бележити пловдивчани и гости на Пловдив. Всички статиии са плод на изследователската дейност и задълбочените проучвания на Владо Балчев през годините в архивите и в множество чужди библиотеки. Експертът започна нова поредица от разкази – за Пловдив – Историята на мостовете на Марица. Днес Владо разказва за историята на парк „Отдих и култура“ и прочутия „Розариум“, който стана обект на спорове в Общия устройствен план на Пловдив тези дни. За Пловдивчани районът край Гребната база и тази част на река Марица открай време е известен като Царския остров. Всяка история е плод на изследванията на Владимир Балчев и ровене в прашните архиви. Четете, за да знаете какво е било.
Една от забележителностите на Пловдив през XVI век бил султанският сарай, който се намирал някъде между сегашните квартали „Коматево” и „Прослав”. Оттук идва и названието на местността Сарай кър, т.е. полето на двореца. В стара карта на пловдивското землище са очертани границите на Сарай кър: на север река Марица, на изток железопътната линия към Карлово, на юг Пещерско шосе и на запад до квартал „Прослав”, като подминава квартала и прави завой на юг по посока на квартал „Коматево”.
Казармените здания на Трети конен полк, строени преди 130 години.В наши дни на тяхното място са сградите на „Кауфланд” и „Лидл”, 1902 – 1905 г. Държавен архив – Пловдив
След Освобождението в Сарай кър били построени сградите на Трети конен полк, а на запад от сегашната Братска могила бил оформен Държавният овощен разсадник
Този летен дворец на падишаха, заедно с пристройките, обхващал площ от 2400 аршина (един аршин е равен на 68 сантиметра). Твърде скромни са размерите на султанския сарай, но за сметка на това прилежащите терени са били по-значителни. Грижата за поддържането на сарая, била възложена на жителите на село Коматево. Този летен дворец е свързан с ловните подвизи на султана. Близостта с Родопите навежда на мисълта, че падишахът е преследвал дивеча именно в тази планина. Забравят се обаче многобройните птичи ята в лонгозните гори край река Марица, за които пишат чуждите пътешественици от XVI и XVII век. Из тях – свидетелстват османските регистри от XVI и XVII век – се отглеждали соколи за ловните подвизи на султана.
Стара карта на пловдивското землище. Виждат се границите на местността Сарай кър. През времето названието Сарай кър станало обобщаващо за целия район западно от Младежки хълм.
Такива гори се срещали по цялото течение на реката, но към 1950 г. останала само една – на Царският остров при Пловдив. Този остров се споменава за първи път точно преди 130 г. При това се споменава на най-видно място – Народното събрание
В началото на месец ноември 1892 г. в парламента постъпило прошение от жителите на село Мечкюр (днешният квартал „Прослав”). Мечкюрци се оплаквали, че нямат пасища за добитъка. Министърът на финансите Григор Начович предложил да се дадат на село Мечкюр 500 уврата от държавните оризища, които носели ниски приходи. В замяна мечкюрци отстъпвали лонгозната гора на острова. Народните представили одобрили предложението.
Сърните в гората при Държавния разсадник, предпазени от високата ограда, към 1933 – 1934 г. Държавен архив – Пловдив
Няколко месеца по-късно депутатите разрешили на българския княз Фердинанд да закупи гората край Марица. Така се появило името Княжески (Царски) остров.
Новият имот на монарха бил поддържан от работниците в близкия държавен разсадник. Интересен е фактът, че по това време имотът на княз Фердинанд попадал, заедно със село Мечкюр, в община Фердинандово (днес с. Първенец). През 1922 г. цар Борис III решил да продаде лонгозната гора на село Мечкюр. Това станало факт през пролетта на 1924 г. Както пишат тогавашните вестници, лонгозната гора на площ от 1000 декара, била продадена за сума далеч по-малка от действителната ѝ стойност.
Царският остров при вливането на Първенецка река в Марица, 1962 г.
През 1936 г. Народното събрание гласувало нов закон, който предвиждал източната част на Царския остров да се превърне в парк за отдих на пловдивчани
Още тогава били изготвени първите проекти за бъдещия парк. Идеята била на кмета Божидар Здравков, който настоявал към парка да се присъедини също младата дъбова гора при Държавния разсадник. Божидар Здравков наредил гората да се пази от въоръжена охрана и там да се пусне стадо сърни. Тъй като охраната трудно се справяла с бракониерите, кметът издействал средства за поставянето на висока ограда. За две-три години сърните се увеличили, в гората се заселили няколкостотин фазана.
След отстраняването на Божидар Здравков от кметския пост, гората била изоставена, оградата – разграбена, фазаните – избити, а сърните – преместени на Бунарджика.
Бригадири от Средното професионално училище по транспорт в Пловдив, 1978 г.
През 1956 г. вестник “Отечествен глас” обявява, че Пловдив ще се превърне в град градина. Поводът е утвърденият проект за изграждането на парк “Отдих и култура”. До парка трябвало да води голяма алея от железопътната линия за Карлово към сегашната братска могила. Било предвидено между кестените и тополите, очертаващи алеята, да има воден канал, който да дава прохлада през горещите летни нощи, а зимно време да се превърне в ледена пързалка. Навътре, към днешната Гребна база, трябвало да има огромни площи с много цветя.
Хубав проект, но хубавите неща стават с пари. А пари нямало. Имало обаче бригадири. През октомври 1956 г. по изграждането на парка работели 220 души, в края на месеца прехвърлили 300. Както известява пресата, през 1960 г. на обекта се трудили общински служители, тютюноработници търговци, застрахователи и адвокати.
Модно ревю при лятната къпалня в парка „Отдих и култура”, 1974 г. Държавен архив – Пловдив
През 1964 г. се стигнало до нов проект. Според него в парка трябвало да се изгради парк на народите, който предвиждал засаждането на екзотични растения от различни континенти
Всяка зона трябвало да има растения, характерни за даден континент или държава. Предвиждали се водни огледала, фонтани, лятна читалня. Пари пак нямало и пак бригадирите спасявали положението.
Дошла 1975 година. Появило се постановлението на ЦК на БКП и Министерския съвет за ускорено развитие на Пловдив, редица централни ведомства трябвало да финансират израждането на парка. Мечтите станали още по-смели – заговорило се за един уникален обект, непознат в световната практика. Още през март върху терена на някогашния Държавен овощен разсадник, започнало изграждането на огромен розариум.
Лично кметът Диран Парикян посадил първите розови храсти. За начало, в чест на международната година на жената, техният брой бил 155 589 рози – толкова били жените в Пловдив
Из парка „Отдих и култура”, 1974 г. Държавен архив – Пловдив
Предвиждало се при завършването му, в парка да се засадят общо 700 000 рози. Да, но парите, които отпуснала държавата, едва стигнали за оформянето на парка при Братската могила, а розариумът бил обявен за комсомолски обект, т.е. бригадирски. И през следващите години финансирането било почти нулево – например през 1978 г. били отпуснати едва 30 000 лева за целия парк, който обхваща едно огромно пространство от 250 хектара. Ученици и студенти участвали в борбата срещу бурените и разчистването на алеите, помагали и работници от Горското стопанство.
Към 1980 г. положението започнало да става неудържимо. Коварна болест нападнала розите, някакви плесени започнали да погубват дърветата в лонгозната гора – гордостта на парка. В същото време държавата финансирала поредния проект, който бил завършен през 1984 г. Веднага след това започнало проектирането на Гребния канал, което означавало, че специалистите от Софпроект трябвало отново да изготвят нов проект за парка. Тоест пак се започвало от нулата. Странно е едно – всеки проект започвал с думите, че център е лонгозната гора, около която се ситуират и гребен канал, и заведения, и зоокът, спортни и развлекателни обекти. А точно тази най-важна част на парка незабележимо е умирала пред погледите на проектанти, специалисти и чиновници.
Откриване на гребната база в Пловдив, 1962 г. Държавен архив – Пловдив
Накрая, като се удари чертата, сметката ще излезе отрицателна. Повече от 50 години се строи паркът и все още го няма. Десетки хиляди пловдивчани се трудили уж за бъдещето на своя град, а от труда им днес почти няма и следа. Болестите по дърветата и човешката недобросъвестност съсипали прочутата лонгозна гора, а което бе оцеляло, изгоря при внезапен пожар. Екзотичните дървета от някогашния парк на народите, които се развивали чудесно на пловдивска земя, били изкоренени при изграждането на розариума./ПловдивПрес
Зареждане ...
