Галина ГЕОРГИЕВА
На специална каменна плоча е изписана точната дата на освещаването на Арменската апостолическа църква „Сурп Кеворк” в Пловдив – 9 декември 1828 година. Тя се намира в отделно помещение в храма, което ще стане официална приемна за гости и ще бъде открито следващата неделя, 11 декември. Това разказа пред ПловдивПрес дер/отец/ Храч Мурадян – духовен пастир на арменците в Пловдив.
Същият ден от 10:30 часа ще бъде отслужена празнична Света литургия по повод 194 от освещаването на Арменската апостолическа църква „Сурп Кеворк“. На нея ще присъства Н.П. епископ Татев Агопян, архиерейски наместник на ААПСЦ в България.
В помещението, реставрирано с помощта на няколко арменски семейства, са сложени вече две големи икони на апостолите Вартоломей и Тадей, донесли християнството в Армения. Армения е първата държава, която приема християнството за официална държавна религия през 301 година от светеца Григорий Просветител.
В храма „Сурп Кеворк” в Пловдив се съхраняват частица от кръста, на който е бил разпнат Исус Христос, и мощи на Йоан Кръстител, Николай Чудотворец, Свети Мина, Свети Георги, Св. Григорий Богослов, Свети Пантелеймон и други.
Светините са донесени в храма “Сурп Кеворк” от арменци, прокудени вследствие на геноцида в Турция през 1915 година. По времето на комунизма и до края на 90-те години всички предмети, пренесени от Турция, са били скрити в два големи сандъка. През 2001 година са ремонтирани две помещения в църквата, където са изложени мощите и предметите.
На Коледа, Велкден и Кръстовден на олтара се слага мощехранителницата, в която се пази парчето от Светия кръст, за да за да могат вярващите да се поклонят пред тях и да изпитат чудодейната сила и въздействие.
Както вече ПловдивПрес съобщи днес отец Храч Мурадян отслужи литургия и благослови празничната културна програма, с която стартираха тържествата по повод 194 от освещаването на храма и на която специален гост беше „Мисис България Интернешънъл 2022“ Мани Вартан.
В храма той изнесе проповед от Евангелието от Лука и разказа притча за един стопанин, който имал лозе. В него посадил смокиново дърво, но в продължение на три години не давало плод. Собственикът идвал всяка година, но не намирал плод. На четвъртата година казал да градинаря да изкорени дървото. Той го помолил и тази година да го остави, ще го натори и ако не даде плод, тогава да го отсече. „Трябва да се покайваме, за да не ни последва съдбата на смокинята“, е посланието, което отправи отец Мурадян. Той обяви пред миряните, че следващата неделя ще бъде отслужена празнична Света литургия по повод 194 от освещаването на храма „Сурп Кеворк“.
Църквата “Сурп Кеворк” първоначално е била Източно православна, посветена на св. Георги Победоносец. През 1149 в двора на църквата с почести е бил погребан знатния епископ Алвизиус от Арас, изпратен със специална мисия от френския крал Луи VII в двора на Византийския император Мануел I Комнин в Константинопол по време на Втория Кръстоносен поход (1143 – 1180). Още през 1767 тази църква е била преотстъпена на Пловдивската Арменска Епархия. В сегашния си вид църквата е възстановена през 1828 година. Това е единствената църква със странични отделения освен централния кораб: едно за жените и друго за мъжете. Към храма е бил построен параклис. След няколко реконструкции добива днешния си вид.
През 1920-1922 г. прокудените от младотурското правителство арменски бежанци, вследствие на геноцида от 1915 г. и гръцко-турската война, донасят вярата си в Пловдив и спасяват древната утвар от поругаване от храмовете в Родосто, Малгара, Чорлу, Одрин. Днес част от тези предмети са подредени в уникалната за България и света музейна експозиция в криптата на църквата. Тя бе открита през 2001 година по случай 1700-годишнината от приемането на християнството за държавна религия през 301 г. в Армения. Тук се съхраняват многобройни настолни и нагръдни кръстове, мощехранителници, потири, ръкописни библии, требници и много други предмети.
Голяма ценност за храма са неговите стари икони, изписвани от зографи. Между тях са „Света Богородица Пътеводителка“, създадена в края на XVIII век от неизвестен арменски майстор, иконата „Богородица с Младенеца“ – картина с красиво резбована позлатена рамка, дело на Никола Одринчанина, изписана през 1838 г. Негови са и типичните за арменските църкви от XIX век платна на светци и библейски епизоди.
/ПловдивПрес
Още новини по темата
„Мисис България“ Мани Вартан и деца украсиха коледната елха в двора на Арменската църква в Пловдив