Новини от Пловдив » Важно » Не забравяй, Пловдив! Тепето на оръдейните салюти възвестяваше Новата година
Важно Градът Не забравяй Пловдив Пловдив Важно Пловдив!

Не забравяй, Пловдив! Тепето на оръдейните салюти възвестяваше Новата година

  • Векове наред  21 топовни изстрела известявали пловдивчани за най-значимите празници на града
  • Оръдията се намирали навръх Топлар тепе, обозначено на карта от 1869 г.
  • За първи път в Пловдив се празнува посрещането на новата година през 1878 г. Десет години по-късно новогодишното тържество заема едно от челните места в празничния календар на града
  • „Половината Пловдив проси!” – възмущават се редакторите на вестник „Народна дума” през 1929 г.

 

Владимир БАЛЧЕВ продължава в Plovdiv-press.bg своята авторска рубрика „Не забравяй, Пловдив!“, в която разказва важни и интересни моменти от историята на града ни, както и истории за бележити пловдивчани и гости на Пловдив. Всички статиии са плод на изследователската дейност и задълбочените проучвания на Владо Балчев през годините в архивите и в множество чужди библиотеки. Днес Владо разказва как пловдивчани са отбелязвали Нова година през вековете. 

Всяка история е плод на изследванията на Владимир Балчев и ровене в прашните архиви. Четете, за да знаете какво е било.


Фер­динaнд фон Хохщетер (пълното име е Кристиян Готлиб Фердинанд Ритер фон Хохщетер) е един от най-известните  геолози в Европа през XIX в. От 1857 до 1859 г. участва в околосветска научна експедиция, след това става преподавател  във Виенския университет. Изследвал е кажи-речи цяла Европа. Неговото име носят два върха – единият в Антарктида, а другият в Нова Зеландия. Хохщетер се нарича също един фиорд в Гренландия, както и ледник на остров Западен Шпицберген.

Кристиян Готлиб Фердинанд Ритер фон Хохщетер

Знаменитият австрийски учен направил свое откритие и в Пловдив, когато проучвал трасето на бъдещата железопътна линия.  За престоя му в Пловдив през 1869 г., свидетелства една карта, изготвена от него.

На тази карта Хохщетер изобразил сегашното Сахат тепе не като едно, а като две тепета –  Топлар тепе (Toplar tepe) и Сахат тепе (Sahat T[epe]). Явно това изображение идва след  задълбочените проучвания на Хохщетер.

За Сахат тепе е ясно – става дума за Хълм на часовника, който носи това име вероятно още от втората половина  на XVI век. Откъде обаче идва названието Топлар тере?  Името Топлар тепе (Топчи тепе) идва от оръдията на върха, които векове наред оповестявали байрамите и официалните празници. През втората половина на ХIХ век топовният гръм ознаменувал също встъпването в длъжност на всеки един от европейските вицеконсули в Пловдив.

Карта на Пловдив от 1869 г. (детайл). Фер­динaнд  фон Хохщетер обозначил хранилището за барут (барутхане) и остатъците от външната крепостна стена по върха на Топлар тепе.

Стародавната традиция била продължена и след Освобождението. Тогава за първи път под тепетата посрещнали тържествено новата година. Първоначално оръдията възвестявали настъпването на новата година само с три изстрела, но от края на ХIХ век, изстрелите станали 21, какъвто бил обичаят в далечното минало. Празничните салюти огласяли града в кулминацията на тържеството – точно в полунощ, когато старата година свършва  мандата си, а в същото време идва новата година, посрещната с много надежди за бъдещето.

Така е изглеждало Топлар тепе през 1892 г. Според известията в пресата на върха се виждали основите на крепостна кула.

След топовните салюти започвали пожеланията по многобройните купони, пръснати из целия град. Най-представително било тържеството в Гражданския клуб

Тук обикновено гостували кметът, окръжният управител, някои от чуждите консули . Въобще отбрано общество, скъпи тоалети, елитна трапеза. Търговците и индустриалците посрещали новата година в Еврейския клуб, македонските организации предпочитали салона на Общинския театър. Различните партии, дружества и професионални сдружения също си имали свои убежища. Като че най-скромни били учениците, които трябвало да се веселят под строгия надзор на даскалите.

Така е изглеждал днешният Данов хълм през 1904 г. Фер­динaнд  фон Хохщетер, един от най-известните  геолози в Европа през XIX в., преценил, че става дума за две тепета – Топлар тепе и Сахат тепе. Държавен архив – Пловдив

Най-големият купон бил в просторния салон на Военния клуб. Да, ама през 1927 г. сградата изгоряла, през следващата година земетресението я съборило до основи. Истинска катастрофа – в продължение на няколко години офицерите трябвало да празнуват с жените си из казармите

Често сравнявали старата година с проклета заядлива бабичка, която се инати и не ще да си тръгне. Затова в някогашната българска преса рядко ще се открие добра дума за годината, която си отива. Едната била кървава, твърдят на изпроводяк новинарите през 1895 г.,  следващата се оказала кишава, третата гладна, четвър­тата скандална… „Довечера ще изпратим старата, високосната 1924 г., – пише пловдивският вестник „Правда” в новогодишния си празничен брой – важна и надута като професорско-генералското правителство, което ни управлява. Високосна се нарича тя, защото на мнозина настръхнаха косите, докато дочакат тя да си отиде”.

Южният връх на Данов хълм, фотография от 1962 г. Държавен архив – Пловдив

В същото време художниците неизменно рисували новата година усмихната, млада и хубава, готова да подаде ръка и поведе хората към щастието. Такава я виждаме в старите новогодишните пощенски картички

Мнозина вярвали, че новата година ще донесе добро на хората, ако се посрещне добре. А това означавало, че хората също трябва да станат по-добри и да помогнат на тези, които нямат средства за празника. На 28 декември 1879 г. вестник „Марица” известява: ”Идущий вторник вечер на Нова година Благотворителното дружество на пловдивските госпожи ще даде бал в полза на сиропиталището. …

Поглед от южния връх на Данов хълм към хотел „Молле”. В близост до „Молле” били основните огнища на новогодишните тържества – Военният клуб и  Гражданският клуб, хотелите „Търговски”,  „Астория”, „Балкан”, „Метропол”, „Берлин” и „Париж”. Държавен архив – Пловдив

Нека не заборавят нашите читатели, че който даде половин лира и отиде на тоя бал, дава най-добрия новогодишен подарък, който може да стори на бедните сирачета, което това заведение е прибрало”

Пристигането на новата 1894 година. Гравюра от Ханс Хауфман, поместена в книжка 1 на сп. „Светлина”, издавано в София и Пловдив.

Пловдивските вестници публикували подобни известия и през следващите години. В първия брой на изданията след посрещането на новата година неизменно  се помествала бележка с имената на дарителите. Списъкът на дарителите постепенно се увеличавал, увеличавали се и организаторите на дарителските акции  – дружества, обществени организации, комитети и  т. н. Разширил се и списъкът на пловдивчаните, получили помощи за празника.

През 1909 г. след катастрофалното земетресение в Италия, взело над 100 000 жертви, жителите на Пловдив образували комисия за събиране на помощи. За пострадалите в Италия били събрани 3 900 лева

 

Депутатите от Народното събрание също се направили на дарители и гласували за изпращане на помощ от 50 000 лева. Да, но тези 50 000 лева идвали от държавната хазна, а не от джоба на депутатите.

Приучили се пловдивчани да посрещат новата година с добри дела, за да ги споходи доброто през следващите 12 месеца. Само че в Пловдив доброто и лошото  понякога пристигат заедно. В броя си от 9 януари 1909 г. вестник „Народна дума” пише: „Празниците минаха и добре че минаха, та ще се отървем от разни просяци и просии! Въвел се е обичай твърде осъдителен – по празниците куцо и кьораво да тръгне по просия. Вън от разните дружества, коми­тети, музики и т. н. — но и всевъзможни служащи се превръщат по Коледа и Нова година в формени просяци. Просят метачи, просят пазаванти, просят пощенските раздавачи, просят коминарите (коминочистачите), просят коларите. Половината Пловдив проси…”

Точно 20 години по-късно вестник „Борба” съобщава: „Някои от стражарите, които поднасяли картички и събирали подаръци по време на празниците, са открити и уволнени, а събраните суми са повърнати на гражданите”

Същата болест прихванали и пощенските служители. На 27 декември 1924 г. вестник „Правда” помества известие на Пловдивската телеграфо-пощенска станция: „Умоляват се пловдивските граждани да не дават никакви подаръци и възнаграждения лично на телефонисти, раздавачи и др”. Вероятно малцина от пловдивските граждани са прочели това съобщение, защото на 1 януари 1927 г. вестник „Борба” публикува заповед: „Забранява се на раздавачите, телефонистите и други служители на телеграфо-пощенската станция да събират помощи под каквато и да било форма”.

Години наред оръдията възвестявали началото на новата година. Старото име Топлар тепе (Топчи тепе) било забравено. През 1902 г. в южното подножие на скалистото възвишение била построена сградата на дружество „Тракийски юнак”. Тогава се появило названието Юнашки хълм. Покрай тържествата за юбилея на книгоиздателя Христо Г. Данов, през 1905 г. тепето получило името Данов хълм. Поредното прекръщаване е  през 50-те години на миналия век, когато в картата на Пловдив тепето е обозначено като  Хълм „Васил Коларов”.

Стихотворение за нова година, публикувано във в. „Марица” през 1883 г.

 

 

ПИМК БИЛД

Коментари

Коментари

PIMK BUILD
БРАДЪРС СЕКЮРИТИ ГРУП
38-Истории-за-началото-на-планинарството-в-България

Архив по дни

Архив по седмици

Архив по месеци

Архив по години

Категории

Времето

Дондукова или Вазова да се казва градската градина зад Природонаучния музей, обновена с близо 5 млн. лева?

  • Вазова градина е най-правилното наименование. Иван Вазов е живял на съседната улица, тук е написал едни от най-забележителните си произведения. Хората са се стичали под балкона, за да го приветстват 37%
  • Както я знаят пловдивчани от създаването ѝ – Дондукавата градина. Хората са я кръстили така, защото е създадена по време на привременното управление и по препоръка на княз Александър Дондуков-Корсаков 30%
  • Не ме интересува. Нека си остане както досега без официално име – Градската градина 18%
  • Референдум. Това е най-справедливото решение. 8%
  • Капитан Бураго – Освободителя на Пловдив. Неговият паметник също е в тази градина и всяка година Пловдив му отдава почит на 16 януари, когато Бураго с отряд драгуни форсира Марица и освобождава града. 7%

Начална дата: 24.04.2024 @ 19:09 | Крайна дата: 24.05.2024 @ 19:09

Зареждане ... Зареждане ...