Назаем от бившия кмет на Пловдив Славчо АТАНАСОВ, ФБ
На този свят цялата икономическа дейност между хората, фирмите, общините и държавата, се крепи на стоманения принцип – „Правиш нещо и получаваш възнаграждение срещу направеното“. Така е още от зората на човечеството. Само за Община Пловдив, управлявана по времето на г-н Тотев, този принцип сякаш не важи.
Да дадеш 20 милиона за електорнна система, която да управлява градския трансопрт и тя въобще да не заработи, както и да го наречеш, няма да сбъркаш. При това общината подписва протоколи, че всичко е изрядно по системата и фирмата изпълнител си получава безпроблемно парите.
Напълно съм няасно че г-н Тотев никога не би допуснал подобно нещо в частния си бизнес. Но с общинските пари може да се раждат такива абсурди. Испанската държава е много по-богата от България. И в нашия случай влиза в сила народната поговорка „Болен здрав носи“.
Но най-големият абсурд в тази срамна сага е това, което иска да направи сегашното ръководство на община Пловдив – да даде още 9.5 милиона лева за, забележете, „надграждане“ на системата. Как може да надградиш нещо, което го няма?!? Апаратите, от които трябваше да си купуваме билети, стоят по спирките, като паметник на глупостта. Кондукторите още са по автобусите, а електронните табла на много места не дават вярна или въобще никаква информация.
И кой ще плати 20-те милиона, отлетели в джобовете на испанските предпремачи за несвършената работа? На всичкото отгоре, сега ще трябва да платим още 9.5 милиона за „надграждане“ на нищото.
Поне седем институции имат правомощия да следят за почтеността и законността на работата на кметовете. Питам се, тези институции липсват ли в Пловдив и България, че не виждат какво се върши в общината със системата за електорнно управление на градския транспорт. Някога приключих мандата си със 198 ревизии, без да бъдат открити нарушения. Беше си грандиозна активност на проверяващите органи тогава. Сега ми се струва, че меракът им за работа се е изпарил по отношение на този скандал, за който и водещи журналисти направиха разследвания. Но както е казал мъдрият български народ: „Не е виновен този, който яде баницата, а този, който му я дава“.