Майонеза Краси
Новини от Пловдив » Градът » Не забравяй, Пловдив! Княжеската градина „Се унищожи с електрическа бързина“
Градът Култура Не забравяй Пловдив Пловдив Важно Пловдив! Посоки

Не забравяй, Пловдив! Княжеската градина „Се унищожи с електрическа бързина“

  • Градината била част от комплекса на конака, в който е „представите­лят на всемогъщата царска власт”
  • Конакът край река Марица бил построен през първите десетилетия на XV век
  • В план на Пловдив от 1827 г. са означени конакът и градината към него
  • Княжеската градина била най-красивата в България

 

Владимир БАЛЧЕВ продължава в Plovdiv-press.bg своята авторска рубрика „Не забравяй, Пловдив!“, в която разказва важни и интересни моменти от историята на града ни, както и истории за бележити пловдивчани и гости на Пловдив. Всички статиии са плод на изследователската дейност и задълбочените проучвания на Владо Балчев през годините в архивите и в множество чужди библиотеки. Днес Владо разказва за Княжеската градина на Пловдив.

Всяка история е плод на изследванията на Владимир Балчев и ровене в прашните архиви. Четете, за да знаете какво е било.


Малцина са чували за един от най-всеотдайните изследователи на пловдивската история. През бунтовната 1876-та година той бил едва на три години, когато го намират сред труповете на загиналите в Перущица „под сводовете на храма Господен”. Името му е Никола Гашаров, дългогодишен редактор на „Пловдивски общински вестник”. През май 1933 г. един от броевете на вестника е посветен на река Марица.

Никола Гашаров

Никола Гашаров, един от най-всеотдайните изследователи на пловдивската история. Държавен архив – Пловдив

Тук Никола Гашаров уточнява, че всички обществени постройки на Пловдив са около Марица – от „реката и до началото на хълмовете”. Там е целият еснафски и търговски живот, та даже и увеселенията.

Река Марица и комплекса от сгради на пловдивския конак, 1882 г. Народна библиотека „Иван Вазов” – Пловдив

С други думи Марица е естественият център на града, както река Сена за Париж и Темза за Лондон. Когато изрежда постройките от този център, Гашаров започва с конака, в който е „представите­лят на всемогъщата царска власт”. В книгата си „Градът или между Изтока и Запада XIV-XVII век” Йордан Велчев уточнява, че пловдивският конак е строен едновременно с околните сгради и комплекса на Шихабеддин паша, сиреч в началните десетилетия на XV век. В средата на XVII век Евлия Челеби пише: „Дворецът на Пловдив­ския назър (главен управител) Мехмед паша е прочут“. Единственото известие за тази сграда е от 1837 г., когато конакът изгаря при пожар. Наложило се главния управител да напусне крайбрежието на река Марица за близо 20 години. Към 1840 година английският пътешественик Едмънд Спенсър тръгнал към Акропола и стария град, където била „резиденцията на местния управител и казармите на низамите”. При югозападната крепостна порта, която се намирала на 50 метра от сегашното стълбище на храма „Св. Богородица” в Стария град, Спенсър видял красива мраморна колона, която оформяла входната врата. През 1850 г., когато е отпечатан пътеписа на Спенсър, крепостната порта вече не съществувала. От пътеписа на арменците Хугас Инджеджиян и Степанос Кювер Агонц разбираме, че пловдивският управител и преди е изоставял крайбрежието на Марица, като изместил резиденцията си в четириъгълна кула на един от върховете по Трихълмието. Това станало през размирното време в края на XVIII и началото на ХIХ век.

Резиденцията на Алеко Богориди в конака

Новият конак бил построен през 50-те години на ХIХ век. Изредили се още няколко главни управители. През пролетта на 1878 г. в Конака се настанил губернаторът генерал Столипин, а през. май 1879 г. стопанин на сградата станал Алеко Богориди, назначен от султана за генерал-губернатор на Източна Румелия.

„Неговият кабинет, – пише в спомените си Михаил Маджаров – както и всички здания на конака не представляваха нищо, което да напомня един дворец. Мебилировката бе проста, а зданието бе дори разнебитено. То бе построено на един етаж, но зимниците се пълнеха с вода от Марица и след всяко разливане на тая река в конака се чувстваше влага и дори мухъл”. Първата работа на княз Богориди била да подобри обстановката в „двореца”, но депутатите в Областното събрание на Източна Румелия категорично отказали да признаят такива разходи. Все пак започнало ново строителство – само че не в двореца, а в двора пред него. През 1880 г. бил разчистен целият терен между днеш­ния площад „Съединение“ и река Марица. На това място, което обхващало площ от 51 декара бил оформен вълшебен парк.

Тържество за Богоявление в двора на конака, 1899 г. Държавен архив – Пловдив

Така Пловдив получил едно от своите чудеса – Княжеската градина. „Голямата Княжеска градина – пише съвременник на събитието – изникна като изпод земята още същата година”. Съз­дателят на градината швейцарецът Люсиен Шевалас, чертаел планове за бъдещето на парковете в Пловдив, като свърже Градската градина при сегашния Природонаучен музей с река Марица, буйната растителност по бреговете, както и вълшебните островчета по течението на реката.

Люсиен Шевалас, студиен портрет. Фотограф Марин Цачев

Дълго време Княжеската градина била затворена за посетители. Едва през 1884 г. вратите й били отворени за простосмъртните един път в седмицата и то само за четири часа. Тогава любопитните тръгвали по широките алеи, насипани със ситен пясък. Пред тях се отваряли слънчеви поляни, обси­пани с цветя. Издигали се стройни дървета, бамбу­кови храсти. Близо до ко­нака имало палми. Отст­рани се издигала висока оранжерия с остъклен покрив, пълна с красиви цветя. Ученици, военни и граждани използвали мо­мента да си направят снимка за спомен върху фона на кичестите дърве­та и цветните фигури.

Люсиен Шевалас с посетители на градината. Държавен архив – Пловдив

В северната част била овощната градина. Тук се отглежда­ли и прочутите бели яго­ди, за които се разправя­ло, че били донесени от далечна земя, а всъщност Люсиен Шевалас ги отк­рил в село Веригово (сега квартал на Хисар). В съседство били огромни­те френски ягоди, а в крайния ред ухаели тех­ните събратя от Родопите.

На 15 август 1892 г. в Княжеската градина били подредени масите за празничната вечеря, дадена от българския княз Фердинанд по повод откриването на Първото българско изложение в Пловдив. Станало традиция в двора до градината да се чества Денят на славянските просветители Кирил и Методий, на южната площадка пред конака се извършвал водосвета на Богоявление, а в северната част публиката наблюдавала хвърлянето на кръста в ледените води на река Марица.

Приказката свършила през 1918 г., когато градината била предадена на Земеделското министерс­тво. Веднага се отприщил инстинктът на административния бандитизъм – редките цветя и храсти били разпродадени на безценица, много от дърветата изчезнали, оранжерията – разбита и разграбена. Земеделското министерство побързало да превърне цветните алеи в овощен разсадник, после изготвило проект за Окръжна ветеринарна лечебница и образцова налбантница (за подковаване на коне). Това означавало в самия център на Пловдив да се събира добитък от цялата област, да се задръстват околните улици с каруци и боклуци. Свои планове имала и Пловдивската община, която търсела място за Общински дом и Съдебна палата. Напирали и военните, които си заплюли мястото за щаб на Втора Тракийска дивизионна област. Всички гледали на градината като на терен, който трябва да се разчисти от дървета и треви, за да може после да се парцелира и разпродаде.

„Тази градина се унищожи с електрическа бързина и редките видове растения бидоха разпродадени за по една чаша ракия”, стене пловдивският общественик Стефан Стамболов – известен тогава адвокат и общински съветник.

През 1928 г. в Пловдив пристигнал вюртенбергският херцог. Най-напред поискал да го заведат в Княжеската градина, за която слушал много разкази от съпругата си княгиня Надежда. Когато отишли до мястото на унищожения приказен парк, княгинята се обърнала към българския цар Борис III и обяснила, че това за нея била най-красивата градина, която може да се види. Нямало друга като нея. Царят и управниците на Пловдив виновно замълчали. По едно време княгиня Надежда съгледала беседката, която била любимо място на баба й Клементина. Оцеляла като по чудо, беседката стърчала сред бурените.

Комплексът от сгради на пловдивския конак: затворът Таш капия, ковчежничество, склад на източнорумелийската милиция, телеграфна станция и др., след 1880 г. (детайл). Централен архив – София

Беседката в Княжеската градина, пощенска картичка от началото на ХХ век. Държавен архив – Пловдив

Конакът и градината в план на Пловдив от Гийом Лежан, 1867 г. Le tour du monde, № 26, 1873, s. 153.  По същия начин конакът и градината към него са обозначени в плана на Йегершмид от 1827 г.

ПИМК БИЛД

Коментари

Коментари

ПИМК БИЛД
38-Истории-за-началото-на-планинарството-в-България
Краси

Архив по дни

Архив по седмици

Архив по месеци

Архив по години

Категории

Времето

Одобрявате ли Община Пловдив да тегли нов заем за завършването на Колежа?

Покажи резултатите

Начална дата: 26.01.2023 @ 19:37 | Крайна дата: 09.02.2023 @ 19:37

Зареждане ... Зареждане ...