Майонеза Краси
Новини от Пловдив » България » „Галъп“: Българите изпитват носталгия по миналото, не смятат, че живеят по-добре
България Важно

„Галъп“: Българите изпитват носталгия по миналото, не смятат, че живеят по-добре

  • Само 4 процента повече смятат, че сега е по-добре

Българите явно гледат с носталгия към миналото, но и с надежда, макар и плаха, към бъдещето. Определящо и за двете е лошата оценка на настоящето. Това сочат данните от глобално проучване на „Галъп интернешънъл“, проведено в 64 държави сред над 60 000 респонденти между август и октомври 2022 година.

Очакваният при българите негативизъм личи в нагласите към живота днес в сравнение с този в миналото, посочват от „Галъп“.

Разликата между тези, които смятат, че водят по-добър живот от поколението на своите родители (35%) и тези, които усещат живота си като по-лош в сравнение с този на родителите си (31%), е положителна: 4 пункта. Но на фона на света и дори на не особено ентусиазираната ни Европа тези 4 пункта са малко. Близки до нашата страна са оценките за живота днес в Молдова, Франция и Италия, които също не показват завидна картина. Нашите съседи от Северна Македония, Румъния, Гърция, Сърбия изглеждат по-положително настроени към живота днес.

За 27% от запитаните българи пък няма разлика между живота им и този на предходното поколение. 7% у нас не могат да преценят дали животът ни сега е по-добър от този на родителите ни.

Що се отнася до очакванията за живота на новите поколения в страната ни, нагласите са по-позитивни – както и в повечето страни по света, които оценяват настоящето или миналото си зле.

Особеност у нас е, че нагласите за бъдещето на децата изглеждат (макар и минимално) по-позитивно отколкото нагласите за качеството на нашия живот сега, сравнен с този на предишните поколения. У нас 37% очакват животът на децата днес да е по-добър от техния, 29% виждат в живота на днешните деца повече трудности, а 20% смятат, че поколението след нас ще има същия живот като нашия. 14% не могат да преценят. Така разликата между положително и отрицателно настроените за бъдещето на децата днес е 8 пункта в полза на тези, които очакват по-добър живот за поколението след нас.

По този показател страната ни се доближава до средните позиции в своеобразната класация на положителни и отрицателни нагласи за живота утре, макар че все пак си остава в долната част.

Очаквано, близки до нагласите в България са тези в Северна Македония, а и други държави от Източна и Централна Европа. Доста по-песимистични за бъдещето на децата днес пък са държави от Западна Европа като Франция, Германия, Италия и др.

Всеки втори (51%) гражданин на света вярва, че животът му е по-добър от този на родителите му. Другата половина от запитаните е по равно разделена между тези, които оценяват живота си като по-лош (23%), и тези, според които той е същият (23%). 3% не могат да отговорят.

Удовлетворението от стандарта на живот е ключов фактор за вярата на хората в това, че имат по-добър живот от родителите си. Но в някои богати региони, като Европа, това не е валидно в такава степен.

Очакванията за живота на днешните деца са предимно добри, но все пак по-неблагоприятни, ако ги сравним с нагласите спрямо живота на предишните поколения – 44% очакват по-добър живот за децата днес в сравнение с нашия живот, 28% очакват по-лош живот, 20% очакват същото качество на живот, а 8% не могат да отговорят. По-възрастните хора са по-малко уверени в по-доброто бъдеще на следващото поколение. Да имаш повече пари, без изненада, дава и повече увереност в бъдещето – на индивидуално ниво. Но на национално равнище е по-различно – страните, които изпитват или са изпитвали трудности, са всъщност тези, които вярват по-силно в по-доброто бъдеще на следващото поколение, посочват от „Галъп интернешънъл“.

Широко разпространеното съвременно вярване предполага, че ще живеем по-добре от предишното поколение и че следващото ще живее по-добре от нас. Но представете си обратното: че живеем по-зле от нашите родители и освен това децата ни ще имат живот, по-лош от нашия. Това означава две поколения с влошено качество на живот. И докато подобно настроение на мнозинството изглежда относително лесно обяснимо за страни като Афганистан, Молдова, Северна Македония и Сирия, то за Франция и Италия е истинско предизвикателство да бъде обяснено. Но въпреки значителната разлика в обясненията, общото и в двата случая е усещането за житейска криза. Ето защо изглежда, че комбинацията от нашите два въпроса определя всъщност точно мястото на гражданите по скалата на действителното удовлетворение от живота във всяка една от 64-те изследвани държави“, посочва Кънчо Стойчев, президент на световната Асоциация „Галъп интернешънъл“.

 

ПИМК БИЛД

Коментари

Коментари

ПИМК БИЛД
38-Истории-за-началото-на-планинарството-в-България
Краси

Архив по дни

Архив по седмици

Архив по месеци

Архив по години

Категории

Времето

Одобрявате ли Община Пловдив да тегли нов заем за завършването на Колежа?

Покажи резултатите

Начална дата: 26.01.2023 @ 19:37 | Крайна дата: 09.02.2023 @ 19:37

Зареждане ... Зареждане ...