Поетесата и писател Станислава Станоева, която има опит и в журналистиката, се размина накосъм от шамари и други поражения, след като нагъл „дебелак“ с огромен джип я нападна с псувни и закани за бой. Инцидентът се разиграл пред къщата и вратата за гаража на Станоева в центъра на града. Станислава излязла и направила забележка на шофьора на голямо возило да го премести, защото е паркирал пред гаража ѝ . „Изпочупиха ни плочките, от месеци е кошмар, не можем със съседите колите да си изкараме“, обяснява ситуацията потърпевшата.
Вместо обаче да се премести, водачът отишъл „при шефа“ на отсрещния строеж и посочил към Станислава Станоева. Оттам към жената тръгнал някакъм 150-килограмов юнак и започнал отдалече да псува и да крещи, че като ѝ лепне два шамара щяла да види откъде изгрява слънцето.
Дайте съвет какво да правя, обръща се към приятелите си Станислава Станоева.
Ето разказа на Станислава от първо лице:
И така, случка от днес. Пред гаража поставихме от няколко дни 10-литрово шише, за да не паркират там нахалници и тарикати. Улицата ни е малка, тясна, в центъра е и е една от двете наоколо, които не влизат в Синя зона. Борбата на хилядите богаташи, каращи коли за милиони, е да се докопат до такова местенце и да си закотвят огромното возило на нашата улица. Не им се дават грешни пари за паркиране, да не са толкова прости… Комшиите са принудени всеки ден да се чудят как да излязат от гаражите си, къде да спрат колите си и т.н. На тази малка уличка, както съм споменавала преди, има два строежа, като по-големият от тях е точно срещу нас. Та пред нашия гараж от няколко години винаги има спряла кола, бус, камион, джип… Не съм била нетолерантна, но те ни се качиха на главите. Изпотрошиха тротоарите, улицата ни вечно е в боклуци от строежите, фасове, найлони… Абе – ад. Затова от няколко дни вече слагаме онова прословуто шише, че да не спират там коли. Отделно от двете страни на улицата има детски градини, та сутрин и вечер не можеш дори по платното да минеш. И така, одеве поглеждам и виждам, че шишето е махнато и пред нас отново е спряла кола. Излизам болна и прегракнала и моля колата да се махне – посочвам табелката с големи червени букви, на която пише ГАРАЖ. Вътре в колата седи един дебелак и играе игра на телефона. Казва ми, че ще каже на шефа си, но не се помръдва. След 10 минути отново слизам – колата си е там. Дебелакът обаче вече е на строежа и ме сочи на други тюфлеци. Казвам, че до 5 минути ще звънна на полицията. Изведнъж откъм строежа към мен се запътва някакъв носорог, който е сигурно 2 метра и тежи 150 кг. най-малко, крещейки псувни (едни и същи, няма никакво въображение и има беден речник), като накрая стига до мен и ми изкрещява, че ще ми лепне два шамара, та да разбера откъде изгравало слънцето. Аз, невъзмутимо, държейки телефона на ухото си, но отвътре цялата разтреперана, го поглеждам и му казвам да махне колата. Само не знам как не припаднах. Онзи с псувни се качи и отпраши, а аз едва се прибрах вкъщи. Дайте съвети какво да правя?
Зареждане ...
