Най-известният пловдивчанин през последните дни Лазар Радков провокира неприятелите си с нова публикация, в която признава, че е получил много нелицеприятни „пожелания“ и заплахи през последните дни, включително и „да пукне“.
Лазар пострада от шрапнел, а човек от екипа му загина след минометен огън в Украйна, докато разнасяше помощи на пострадали семейства. Младият мъж се чуди защо го хулят за добрите му намерения.
Под публикацята му „завря“ от коментари. За една нощ над 500 души са коментирали, а близо 5 хил. са я прочели.
Ето какво сподели Лазар Радков и отново нажежи страстите:
Последните няколко дни много хора ми пожелаха да пукна. Свети Петър ме чакал, следващия път минометният обстрел трябвало да бъде по-точен и т.н. Писаха, че съм безродник и предател, защото съм си позволил да закарам лично няколко генератора и малко храна в Украйна.
Защо не съм бил помогнал на наводнените села?
Бях в Трилистник още на следващия ден, след като ги заля водата и с колегите от Аварийно Спасяване отводнихме не знам колко къщи, изпомпвайки над 1 000 000 л вода с мотопомпи. След това изринахме не знам колко тона кал и откопахме не знам колко къщи в Каравелово. Там не видях нито един от хората, които ме питаха, защо не съм бил помогнал. Поне от тези с истински профили де.
Защо не съм бил помагал на хора в нужда в България?
От декември с „Клубове за Бъдеще“ в няколко града помагаме на хора в затруднено положение с хранителни и други продукти. През тази година градовете и хората ще станат дори повече. Не съм сигурен на кого са помогнали хората, които ми държат сметка. Дано помагат
Защо не съм помагал на хората от Донбас?
Реално, в центровете за подкрепа, където помогнахме на няколко места в Украйна, повечето от хората бяха избягали именно от Донбас. Помогнахме на всички. Говорихме с хората от Донбас, бях озадачени да научат за информацията, за конфликта в техния район, която се върти тук. Както бесарабските българи, с които си говорихме, бяха много изненадани да чуят, че тук много хора вярват, че българи бил „изгорени живи в Одеса“. Буквално цъкаха с език на пропагандата. Само не разбрах хората, дето ме питаха как помагам на хората от Донбас, те как са им помогнали.
Хилядите деца, които кувьозите и линейките вече са спасили, както и хилядите деца, които вече обучихме на основи на първата помощ, няма да ги споменавам, за тях никой не ме е питал.
За капачките идните дни ще кача всички банкови извлечения и ще ми е чудно тогава какво ще си изсмучат някои хора от пръстите, като се види ясно, че всички разходи са за медицинско оборудване и за разходи покрай кампанията – календари, капачковци, гориво за линейките и т.н.
Мисля си обаче за тези хора, които ми пожелават да пукна и да съм проклет. Ако оставим настрана фалшивите профили, които ме нападнаха организирано, останалите, реални хора вероятно имат наистина нелек живот, имат много стаен гняв и фрустрация в себе си и просто аз съм се случил да бъда в посоката, в която е бил освободен.
Не изпитвам лоши чувства и нямам лоши мисли към тези хора. Моля се и стискам палци Животът им да се развие в по-добра посока и да почувстват лекота в душите си.
Благодарен съм за всичко, което се случва. Трудностите ми помагат да опозная по-добре слабостите си, да ги закаля и да стана по-добър човек. Благодарен съм, че имам силата да се справя. Благодарен съм, че близките ми са живи и здрави.
На снимката по-долу – за добро или зло, все още не съм пукнал.
И мисля да продължавам да живея така и да се обграждам с такива хора, че да мога да спя спокойно с международния ми паспорт на масата до мен на бензиностанция в Русе.
Поздрави
Зареждане ...
