- Борисов не успя да отреже главата на кмета, но все пак даде път на Реформацията в Пловдив
Спас КУЗОВ
Хенри Осми имал 6 жени, но историята помни втората – Ан Болейн. Тя е сред най-известните кралски особи на Англия, въпреки че е била съпруга на Хенри едва три години. Обезглавена е в двора на Лондонския Тауър на 19 май 1536 година.
И на нея смъртната присъда й дошла като „гръм от ясно небе“ и до последния миг се надявала, че любимият Хенри ще я пощади. Но абсолютната власт не прощава.
На третата година от управлението на Здравко Димитров, партията му произнесе смъртната присъда. Това се случи в „Пловдивския Тауър“ на извънредна пресконфенерция в събота. Присъдата обаче беше изпълнена частично, защото абсолютната власт се пропука. Видя се, че нито ГЕРБ вече е партията хегемон в държавата, нито Борисов е носител на абсолютната власт, както беше допреди две-три години, когато режеше глави при всяка критична ситуация, раздаваше милиони от джипа и излизаше бял и пречистен.
И все пак в цялата работа има нещо положително – съзнателно или не, ГЕРБ провокира старта на реформите в Пловдив. Това означава, че на местните избори наесен би трябвало да настъпи тъй очакваната „смяна на модела“, каквото и да означава това.
Обаче никак няма да е лесно, защото „моделът“, налаган вече трети мандат от градската структура на ГЕРБ, много трудно може да бъде деактивиран. В него са включени безброй паралелни структури, които имат интерес статуквото да продължи. Така че можем да очакваме съпротива от необичайни места, за които пловдивчани дори и не подозират.
На първо място в Общинския съвет „малките бизнес партии“, част от които досега имитираха „опозиция“.
В Пловдив става все по-интересно. За жалост тези интересни събития пловдивчани ще ги изпитат на гърба си. Защото до края на мандата градът ще е епицентър на скандали, които ще ескалират хронично.
Всъщност публичната екзекуция на Здравко Димитров по партийна линия завчера, която Бойко Борисов и Иван Тотев направиха, беше финалът на „специалната политическа операция под тепетата“, започнала със серия декларации от футболните запалянковци. Ако бяхме злонамерени, щяхме да кажем, че това е „политически блицкриг“ на местно ниво. Но понеже някои от нас са ходили в казармата, ще кажем, че това е една дълга и позиционна война, започнала още в първите дни от мандата на Здравко Димитров. Когато се видя, че съветниците изпълняват безпрекословно окръжните, спуснати от хотел „Империал“, а Здравко Димитров управлява с укази, спуснати от бул. „Дунав“.
Тази война, някои погрешно я наричат „вътрешнопартийна“, но тя не е, защото от години Зико не е долюбван в структурите на ГЕРБ и доколкото има симпатизанти с партиен билет, те са единици. Тази война е на едни бизнес кръгове, срещу други бизнес кръгове, които докараха на власт настоящия кмет.
В миналия мандат беше същото, но тогава Иван Тотев беше кмет, а Здравко Димитров беше претендент. Сега само местата са сменени, но това не доведе към по-добро за пловдивчани и развитието на Пловдив.
До края на мандата и Господ не може да предвиди какво ще се случи, но пък едно е сигурно – ще има битки. Много скандали за пари, много пари.
На сесията на 9 февруари ще е първата. Ще протестират и феновете на Ботев, и феновете на Локо, а съветниците от ГЕРБ и другите играчи в Общинския съвет ще се правят на чисти и неопетнени.
Зико сам си е виновен, тръгна да воюва на няколко фронта, без да отчита, че той издава заповедите, но решенията се взимат в Общинския съвет, където командва противникът му Тотев. Няма важен проект за града, в който съветниците от ГЕРБ да са подкрепили Димитров, ако това не е предварително съгласувано. Примери много, при това от самото начало и не е тук мястото да ги изброяваме. Сегашните скандали помпят рейтинга на „добрите сили“, каквото и да означава това под тепетата.
Ако така вървят нещата, ГЕРБ никога повече няма да има кмет на Пловдив. Нищо, че Бойко се опита да си отреже опашката. Но след три мандата проба-грешка, няма как да излъжеш хората, освен ако не ги измамиш с хартиена бюлетина.
Един бивш зам.-кмет тези дни апелира „пловдивчани да се борят срещу 12-годишното управление на ГЕРБ в Пловдив и да не влизат в схемите на Иван Тотев и Бойко Борисов“.
Но не е прав, че в Пловдив се бият „двете крила на ГЕРБ“. Битката е асиметрична и с наближаването на местния вот наесен, ще става все по-неясна. Нещо като войнишка „Мечка“, която старите кучета прилагат на непослушния новобранец в казармата.
Така че, пловдивчани трябва да са нащрек, защото „политическият въртоп“, както се изразява един бивш кмет на Пловдив, ще засмуче всеки нов претендент за горещия кметски стол. И ако е непредпазлив, ще блесне със своите „пет минути слава“ и ще отиде на политическото бунище на историята, пък дори да е най-способният „местен, свестен, честен и известен“.
За друго е прав бившият зам.-кмет. За просперитета на който и да е град има един път – повече прозрачност, повече информация, повече граждани в Общинския съвет. Но и задължително повече можещи и знаещи.
Защото се видя, че само с „Работа, работа, работа“ не става. Трябва и можене.
Зико има няколко месеца да излезе с чест от политическия ешафод, към който го подкараха приятелят му Бойко Борисов с нелюбезното съдействие на бившия кмет Иван Тотев. Но задачата никак не е лесна, както се казва в един анекдот за реформата в гробището: „Работата не е приятна, а и нямаш подкрепа отвътре“.
Най-трудно ще е да убеди съветниците да заработят в екип. Но опитът от последните години показва, че задружно на сесии гласува само „трапезно мнозинство“, особено в края на кметските мандати.
И накрая за футболните агитки: Момчета, използваха ви. Трябва да сте го разбрали. Особено онези от жълто-черните фракции, които поведоха политическия блицкриг срещу Зико, както и да наричат декларациите си, които пускат през ден до медиите.
ОЩЕ
Ще завърши ли Зико мандата? Въпрос за 40 млн. лева
Ще убият ли страстите строежа на Колежа
Кметът изтегля предложението за стадион „Ботев“, няма пари
Зареждане ...
