Наред с другите големи празници, 14 февруари е и Денят на археолога. Той се отбелязва от 197о година насам. Археология – от гръцки „слово за миналото“, е хуманитарна наука, изучаваща развитието на човешките култури чрез издирване, анализ и документиране на материални останки. Денят е свързан с празниците на древногръцкия бог Дионис.
„Произходът на Трифон Зарезан е свързан със съществуващите по-ранни традиции на бог Дионис. Отглеждането на виното, веселието, производството на виното. Искам да подплатя думите си с пример – Могиланската могила във Враца ни даде един съд, който е ритон с формата на шишарка. Този съд е характерен за бог Дионис. Иконографски Дионис е изобразяван с тояга, върху която е поставена точно такава шишарка. Същото важи и за по-късното време, когато се установява римското владичество. Продължават и тогава все същите неща, свързани с лозята и виното. Върху редица паметници, свързани с погребалния култ, наблюдаваме лозя, гроздове и така натам. Връзката е видна, макар и не толкова пряка. Аз вярвам, че съществува връзка между Трифон Зарезан и нашите професионални занимания“, разказва археологът доц. Нарцис Торбов.
По повод Деня на археолога всяка година в Националния археологически институт с музей при БАН се открива изложба с експонати и фотоси на най-важните открития от предходната година. За шестнадесета поредна година, с подкрепата на още 17 музея, е организирана временна експозиция „Българска археология“. Включени са 30 обекта, илюстриращи развитието на културите в днешните български земи от неолита (6000 години пр.Хр.) до Средновековието. Сред експонатите са златни, сребърни и бронзови украшения, изящни керамични антропоморфни фигури и съдове, мраморни оброчни плочки и стенни декоративни украси, ритуално огнище – есхара, сечива и оръжия, монети, и много други.
Зареждане ...
