- 9 реда, в които учителят краевед успешно е систематизирал част от миналото и настоящето на своето село и дори е помислил за идното поколение
Доц. з.м.с. Сандю БЕШЕВ, специално за ПловдивПрес
Този надпис не ни връща хиляди или милиони години назад във времето. Не е и много далеч от нас. Намира се само на 45 км от Пловдив – в покрайнините на с. Старосел.
Малцина са тези, които са го виждали, въпреки че често са минавали покрай него. Не бях го открил и аз при първото ми посещение на района около Тракийския култов комплекс. Сега, когато го имам на филмова лента, искам да го предложа на всички, които бродят по планините и проявяват интерес към това, което са ни оставили Трак, Римляни, Византийци.
Ето и неговият прочит, който времето е оставило върху него.
РАДЪ ГЕРОВЪ МАВРОВЪ, РОДЕНЪ 1897 г.
С жена Недялка, синове Петко и Стефанъ започва този летописъ. Нещо важно, нека се знае от нашия Мавровски родъ. Староселъ 785 къщи, 4050 жители, 634 ученици, 15 учители. Войници 42 – загинали за свободата 1786 г. – 32, 1912 г. -18, 1918 г. -55. 1942 г. – 9. Добричъ, Охридъ, Пиротъ и Кавала. Студъ, суша, гладъ. Посетихъ Римъ, Виена, Ерусалимъ и Кайро.
Влявата страна на текста – от горе надолу е изписано –
СВОБОДА, БЪЛГАРИЯ, ЧОВЕЩИНА, а отдолу – 5.Х.1942 г.
Ето и неговата история
На 19 февруари 1897 г. в село Старосел, в семейството на Геро Мавров се ражда момче, което родителите кръщават с името Рад. На него те възлагат надежди то да продължи традициите на славния Мавровски род. Под грижите на младите родители момчето расте здраво, жизненно и ученолюбиво. Завършва с отличие своето образование и категорично решава да си остане в родното село, като се отдаде изцяло на учителската дейност.
Работата с учениците го радва. Той самият продължава да се образова като попълва непрекъснато своите знания. Особено силно го вълнува Априлското въстание от 1876 г. на което той не е имал щастието да бъде участник. Родил се е цели 21` години след това, но въпреки всичко това, което става в района на близките градове Панагюрище, Клисура, Копривщица и което не отминава и неговото село, много силно го вълнува. Свидетел е на Съединението и трите войни.
Вече възмъжал той започва усилено да събира, систематизира и анализира сведенията, получени от и за онези героични дни. Разговаря с очевидци, с останали живи участници, със завърнали се от затворите староселци. „Чувствам се много виновен и всеки ден се моля цялото село да ми прости немарата, която толкова време ми свързваше ръката и не й е позволила да увековечи това, що съм чул и видял! А живата история беше пред очите ми. Та аз съм разговарял с тези въстаници, приказвали сме за много работи, но нали тогава не съм се сещал какво да ги питам, какво е трябвало да се запише. И шипченци бяха живи, и априлци, и съединисти…”, пише в 80-те страници на Мемоарните си записки по случай 100 години Априлска епопея самият Рад Мавров.
Учителят не само преподава, но и дискутира със своите ученици. Говори им за нашата славна история. За това какво са оставили по нашите земи Траки, Римляни, Византийци. Учи децата на обич към земята им към могилите на тяхното село, които са толкова много. Могили, в които са намирани толкова много неща.
„Веднаж децата ме попитаха: Учителю, ами българите не са ли живели по тези места, за да оставят нещо?” И аз си рекох „Абе джанъм, защо да няма и български нишан. Нали от векове тук е българско.”
И ето една идея. Един надпис от по-ново време, от времето, в което те – учениците и той – учителят живеят. Въпросът е решен. Навярно и мястото къде да бъде този надпис не е бил труден. Та има ли по-известна скала в такава близост до Старосел – селото, в което те живеят.
Ах! Да!… МОМИНИ КАМЪНИ. Онзи камък на първия хълм, до Мечата дупка, в местността Каменица е най-подходящото място..
И учителят, приема идеята присърце. Поръчва текста на подбрани от него майстори каменари, на които той плаща от личната си заплатата. И те се захващат с трудната работа. С обикновени длета и чукове заравняват скалата. Буква по буква, изсичат словата, които им е предал учителят. Мястото е много добре избрано – на най-личния скален култов за траките обект – Момина скала.
За да може да се вижда добре и от далече надписът трябва да бъде и на обозрима височина – около 4 метра. И то от Западната страна на скалата, която според траките това е „Слънчевата врата”. А както е известно Слънчевата врата е свързана с култа на древните траки към Слънцето.
Винаги е ориентирана Изток-Запад, така, че в дните на равноденствието /21 юни/ слънчевият лъч да премине през вратата и да огрее слънчеивия диск. Точно тогава, според траките се отваря коридор, свързващ „Света на живите и мъртвите”.
Както споменахме по-горе надписът е бил израбоотен през 1942 г. по поръчка на учителя от с. Старосел Рад Мавров, като самото му освещаване е станало на 5.Х.1942 г. Поръчителят е имал желанието надгробният му кръст да бъде поставен до пещерата на Момина скала, за да знаят идните поколения, че там се намират костите на българин.
9 реда, в които учителят краевед успешно е систематизирал част от миналото и настоящето на своето село и дори е помислил за идното поколение.
Староселският надпис, който днес няма стойността на Мадарския конник, на Асеновата крепост край Асеновград или дори на Ситовския, който години наред затруднява специалистите, заслужава не само да се види, но и да се оцени по достойнство. А той, не само тъне в забрава, а дори не се знае.
Надписът е върху скалата в местността Каменица и е само на 40 минути над селото.
Първият път, когато посетих тази уникална скала, не бях го забелязал. Причината за това е, че посещението ми бе през пролетта, когато разлистилата се гора бе закрила самия надпис. През миналата есен отидох отново и тогава го открих. Заснех го и споделих всичко около този надпис с Историческия музей в гр. Хисар. Нали селото е към Община Хисар. Оказа се, че там нищо не се знае за този надпис – никакъв интерес. Направих същото и в Пловдив. Нали това се намира в Пловдивска област. Пак нищо. Стигнах и до Националния исторически музей в София. Разговарях с проф. Иван Христов. Тук нещата преминаха на другия полюс.
„Надписът е много интересен, има голямо историческо значение. Аз самият преди години дълго време работех там и не знам как не съм го видял. Ще отида да го видя. Благодаря!”
Гостувах нарочно и на кмета на село Старосел, Матея Гудев от когото допълних и моите познания, част от които искам да споделя и с читателите на „Пловдив Прес”, за да стане достояние на повече хора.
Зареждане ...
