- Той си позволи да се гъбарка с Путин и българския Стокхолмски синдром
Д-р Йордан ХАРСЪЗОВ, специален коментатор „По изборите“ и след това за ПловдивПрес
Има една такава категория хора, които никога не се радват на нищо, казва се в една реклама на фирма за бързи кредити, която иначe иска да ви обере парите. Глуповат младеж казва на тунингована кака: „Скъпа, ще те водя на околосветско!“, а тя отговаря: „Не може ли някъде друуугадее!“
И българите сме така. Ако ни питат какво искаме от живота, ще отговорим: „Много повече!” Без дори да знаем какво означава това, тъй като
дори и да мечтае човек, трябва да има някакъв хоризонт
Не е тайна как по някакъв странен начин в главите ни са омешени комплекс за превъзходство като нация с велика история и култура и такъв за малоценност и куриозно успяват да съжителстват заедно.
Сред причините да имаме комплекс за малоценност е фактът, че не сме сред най-популярните на континента, меко казано.
Даже и на Балканите не сме много долюбвани
от съседите си, справедливо или не
Разбира се много се дразним, когато по чужди медии стане въпрос за нещо, направено от българин по света, най-вече защото ще е за някоя кокошкарска кражба, някаква мърлящина или измама със социални помощи.
И тогава веднага обидени надаваме вой: Ама това са от малцинствата, бе, не са никакви българи! И ужасно, ама ужасно много се нервим,
че в очите на хората по света българите са ниски, черни
и кривокраки и се учудват, когато видят, че си със сини очи, например.
И странно защо, точно когато този външен свят започва да променя възприятията си за нас и донякъде дори дългогодишни стереотипи започват макар и бавно да падат – вече са на път да ни свързват със симпатичната и руса Мария Бакалова, с интелигентно изглеждащия и определено европеиден Христо Грозев, с Нина Добрев дори – пак не сме доволни.
Когато нещо странно като анимация, поне според мен, наречено „Сляпата Вайша“ бе номирирано за „Оскар“, из цяла София се появиха графити:
„Теодор Ушев на метадон!“
Защо го намразиха така изведнъж?
А пък когато Мария Бакалова за малко не го спечели, целият народ вкупом с обиди как така тая малка пикла ще я номинират и то с толкова тъп (истина, но не по нейна вина) филм.
Вместо да се зарадва, че някой, дошъл от България и изглеждащ чудесно се разхожда по червения килим, редовият българин се чувства обиден. Защо той, а не аз, пита се той.
На него, разбира се, са му виновни другите,
че не е завършил дори гимназия, че на 40 живее при родителите си, не, той е най-големият гявол, а това, което гледа по телевизора за чуждите успехи, освен лична обида, е и плод на световната конспирация срещу него.
Христо Грозев обаче съвсем развихри ветровете между ушите на българските хейтъри, та стигнаха до силата на тайфун над Филипините.
Освен с редовното: „Абе к.ъв ж,рналист е тоя!“, той си позволи да посегне на най-любимото на средностатистическия български изпържен мозък – любовта към Русия и Путин. А това вече няма оправдание!
Българите могат да простят нечий успех, макар и трудно. Те всъщност много с гордеят с успехите на други българи в исторически план, но е винаги добре да са някъде далеч в миналото, че да могат да им се радват отдалеч и безопасно.
Тервел, Крум, Симеон, Левски, Ботев, Джон Ататасов –
това са прекрасни поводи за национална гордост и не ни застрашават по никакъв начин. Но русата пикла навира в очите собствената ни несъстоятелност.
А с Христо Грозев е още по-зле. Освен, че е успял – Кърк Дъклас е нямал Оскар, дадоха му почетен за цялостно творчество! – той посегна на изконния български Стокхолмски синдром от Русия. Това трудно ще му бъде простено. В близките години за него ще бъде по-безопасно да се разхожда в Москва, отколкото в София./ПловдивПрес
Зареждане ...
