Не забравяй, Пловдив! Когато затваряха с референдум кръчмите, а акцизът се срина

Идеята за затварянето на кръчмите се прокраднала незабележимо, както заразата, но после се превърнала в истинска пандемия
По плевни и обори из селата се нароили нелегалните кръчми
В Пловдив празнували една „велика годишнина” – 5 години от въвеждането на сухия режим в САЩ
Преди близо 100 години правителството се заканило, да премахне завинаги кръчмите по българските земи
Едва три гласа спасили от затваряне кръчмата в Първенец

Владимир БАЛЧЕВ продължава в Plovdiv-press.bg своята авторска рубрика „Не забравяй, Пловдив!“, в която разказва важни и интересни моменти от историята на града ни, както и истории за бележити пловдивчани и гости на Пловдив. Всички статиии са плод на изследователската дейност и задълбочените проучвания на Владо Балчев през годините в архивите и в множество чужди библиотеки. Днес Владо разказва за референдумите и забраната на увеселителните заведения, за организацията на изборите и други екзотични хрумки на властимащите през годините.

Изборите някога били истинска война. Често гласуването завършвало с няколко хиляди бюлетини в урните, десетки ранени в болниците и лекарските кабинети, а понякога с един – два трупа в моргата. А избори дал Господ – веднъж за народни представители, втори път за общински съветници, трети път за окръжни съветници, четвърти път за училищни и църковни настоятели, пети път за действителни членове на Търговско-индустриалната камара.

Хълм на освободителите – персоналът на общинския бюфет, 30-те години на миналия век. Държавен архив – Пловдив

От началото на ХХ век тръгнала нова мода – референдуми за закриване на кръчмите. Достатъчно било да се подпишат определен брой от жителите, да внесат подписката в Окръжното управление и ето ти референдум. И то срещу самата светая светих – кръчмата. Имало нещо кощунствено в тази идея. Кръчмата била нещо повече и от общината. Тук се обсъждали официалните известия, тук се раждали идеите, тук се решавали глобалните проблеми на живота и политиката.

Бюфетът на Данов Хълм (Сахат тепе), 1935 г.

Кръчмите били и партиен клуб, и новинарска агенция, и заседателна зала.

Названията на кръчмите дават сведения и за обществените нагласи. На Балък пазар (градинката до Джумая джамия) през 1910 г. се намирала “кръчмарница” “Другарска среща “ на Ап. Михалов. Марашката социалистическа секция обявява, че на 12 юли 1919 г. ще обсъжда проблемите на квартала в кръчмарница “Утеха” на Алекси Николов. „Тичайте, тичайте при Михаил А. Райчев в кръчмарница „Веселие“ – подканя реклама през 1926 г.

Казан за варене на ракия. Пощенска картичка

В кръчмите се съставяли редица жалби и препоръки към управниците на града. В „Гюлбахча” настоявали да се затворят публичните домове, защото толкова била лоша славата на махалата, че никой не искал да вземе оттам жена и местните момичета оставали стари моми.

Под Небеттепе пък мъжете настръхнали срещу някакъв бакалин грък, който привиквал булките в склада, уж да си изберат най-хубавата стока, а още от вратата ги събарял върху чувалите с брашно. Покрай Марица най-често се жалвали от мръсотията. Толкова силна била вонята, че в една къща открили умряло куче едва след като се разложило напълно.

Петвековната сграда на Панаир хан в края на XIX век била преустроена за хотел. Мнозина от клиентите на хотела идвали от сергиите на Четвъртък пазар.

Идеята за затварянето на кръчмите се прокраднала незабележимо, както заразата, но после се превърнала в истинска пандемия. Началото е още в края на ХІХ в. Жените в „Кършияка“ молели кмета да затвори кръчмите, защото, вместо заплата, мъжете носели в къщи само дъх на прокиснало вино.

Жители на село Войводиново пред кръчмарницата на Пенчо Иванов, 1902 г. Дължавен архив – Пловдив.

На 1 юли 1894 г. кметът на село Старосел издал следната заповед: “Понеже кръчмарите в поверената ми община в празнични дни отварят кръчмите си още от сутринта и християните, вместо в църквата отиват в кръчмата, то на основание предписанието на господина пловдивский окръжен управител заповядвам всички кръчмари в поверената ми община да държат затворени кръчмите си през целий ден.” Няма сведения дали тази заповед на кмета е напълнила храма, но пък се вижда как станала пример за подражание.

На чаша вино, към 1926 – 1929 г.

Трагедията започнала след войните. Народът оголял, трапезата се опразнила, отникъде не се виждало спасение. Единствено в кръчмата предлагали надежда. Да, но точно тогава започнали да никнат като гъби разни дружества за борба с алкохола и разврата.

По едно време Пловдивската община забранила на дамите да ходят по улиците с модни тоалети и скъпи бижута, а правителството на Александър Стамболийски обмисляло закон срещу модерните танци като рушителни на морала.

На сладка приказка в селската кръчма, според картината на П. Морозов. Пощенска картичка

В месеца на светлия празник Трифон Зарезан през 1921 г. се проявила и Пловдивската община – част от съветниците внесли предложение да се закрият кръчмите в града. Поводът бил огромната подписка на жените от Кършияка, които виждали мъжете си само сутрин, докато се свестяват от тежкия махмурлук. То друго не им и оставало на мъжете – вратите на всички тютюневи складове били затворени за нови работници, тук-там предлагали да се свърши нещо за дребни стотинки. Единствено вратите на кръчмите гостоприемно очаквали посетителите. Само тук мъжете можели да забравят и безработицата, и глада, и подивелите от немотията жени.

Като причина за всички беди на мизерстващия българин били обявени кръчмите. И се заредили референдумите за затварянето им. Такова допитване се провело в днешното село Първенец на 1 юли 1922 г. Резултатите от гласуването говорят за епичен сблъсък – син срещу баща, съпруг срещу съпруга. Като преброили бюлетините, оказало се, че противниците на кръчмата имат 125 гласа, а привържениците – 128. Само три нищожни листчета спасили заведенията.

От 1925 г. в борбата срещу пиянството се намесило и правителството – започнало обсъждането на закон, който да забрани употребата на концентрати, а населението да се подканя за нови референдуми, които да премахнат завинаги кръчмите по българските земи. В духа на тази нова повеля била организирана забава за пловдивските ученици. И на какво мислите била посветена – на една “велика” годишнина: 5 години от въвеждането на сухия режим в САЩ. Значи докато янките плачели, българинът бил апелиран да празнува на сухо. В пресата през тези години се появяват апокалиптични заглавия:

“Бойково без кръчми”, “Против алкохола”, “Въздържателна вечер”, “Кръчмите в Скобелево закрити”, “Сух ли е Пловдив”, “Как се пие в България”, “4 милиарда лева за алкохол”, “Референдум в Хамзаларе” (с. Зелениково)…

Селищата, които затворили кръчмите, не видели нищо по-добро. Оказало се, че когато са трезви, мъжете стават по-зли и заядливи, а вечер отчаяно съзерзцават звездите, вместо да легнат при жените си. Плевни и обори били превърнати в нелегални кръчми, пиели се боклуци с неизвестен произход. Всичко, което ферментира, се ползвало за варене на ракия. Народът пиел все повече и повече, а приходите от акцизи и данъци спадали. Този резултат станал повод управниците да променят политиката си.