Просветното дело – първата наша успешна революция

Просветното дело – първата наша успешна революция

Само просветата ще позволи на българите да застигнат напреднала Европа

24 май – всебългарският празник на светите братя Кирил и Методий

Безпаметните празници в ливадите край река Марица

Владимир БАЛЧЕВ продължава в Plovdiv-press.bg своята авторска рубрика „Не забравяй, Пловдив!“, в която разказва важни и интересни моменти от историята на града ни, както и истории за бележити пловдивчани и гости на Пловдив. Всички статиии са плод на изследователската дейност и задълбочените проучвания на Владо Балчев през годините в архивите и в множество чужди библиотеки. Днес Владо разказва за възникването на всебългарският празник на светите братя Кирил и Методий

Преди около 160 години учителят Спас Зафиров обяснил на калоферци, че наближава денят, когато човек ще литне в небето, подобно на птиците. Ако са просветени и слушат гласа на знанието, българите ще бъдат едни от първите на тази земя, които ще се издигнат във висините.

Трябвало да се извъртят още много години, докато хората наистина полетят в небето и още няколко години, докато цивилизована Европа повярва, че това наистина е възможно. Далеч преди това вдън Балканите никому неизвестният даскал в непознатия за света Калофер споделил мечтата си като неизбежна реалност. Никой не му се присмял. Напротив, слушателите се възторгнали, слушателите вярвали, че ще стане точно така.

Централната част на Калофер. Пощенска картичка. Държавен архив – Пловдив

Съвременното безродие бързо ще намери обидно определение за това наше отколешно достойнство. За този, който търси гласа на миналото, ще напомним, че става дума за първия празник в Калофер, посветен на светите братя Кирил и Методий. Ден — 11 май, стар стил, 24 май — нов стил, по-голям от всички други в календара, защото бил наложен от първата наша успешна революция

Каква революция? — ще попитат всезнаещите невежи, за които родната история прилича на супермаркет: влизаш вътре, вземаш каквото ти трябва и после ползваш стоката както ти е удобно. Щом на тях не им трябва успешна революция, значи такава просто няма. А става дума за първия взривен прелом в противоречивия български път – просветното дело. Едно същинско въстание – със своите предводители, със своите символи и дори химни. Химните, това са школските песни, които зоват за пробуда, за всеобхватно образование. Само просветата ще позволи на българите да застигнат напреднала Европа и бъдат господари на съдбата си. Тя, просветата, трябва да бъде дело всенародно, за да открива светли бъднини за нацията. Първите прояви на просветната революция са посрещнати с интриги, дори и с изстрели. Десетина години по-късно градски и селски управници наддават за новобългарските учители, както днес се наддава за футболистите; добре уреденото училище се възприема като признак за достойнство, уславянето на добър педагог — успешна инвестиция.

Първата сграда на Епархийското училище „Св., Св. Кирил и Методий” (в средата, непосредствено под храма „Св. Димитър”), 1875 г. Частна сбирка.

Този взрив ражда всебългарския празник на светите братя, подбужда празничните шествия, спонтанните увеселения.

След Освобождението на този ден тръгват военните паради, надвечер в по-големите градове има тържествени илюминации. Лично българският монарх Фердинанд приема парада в София, окръжни и околийски управители, кметове и администратори следват примера му из страната.

Възпитаниците на Епархийското българско училище „Св., Св. Кирил и Методий” в Пловдив през учебната 1857 – 1858 г. В средата е учителят Йоаким Груев.

Стоян Михайловски обединява в едно старите химни на Българското възраждане в най-българската песен — „Върви, народе възродени!“. За да звучи по улици и площади, за да напомня, че грижата за просветата е обществен дълг, а не упражнение за чиновници. Дори в най-трудните години манифестациите не спират. Фотографии — колкото щеш: още от края на миналия век, та чак до 1940 г. Шествия по всички главни улици на града, пременени граждани, приветстващи управници.

Жълтото училище в Пловдив, построено през 1868 г.

Само по времето на Втората световна война манифестациите били забранени — искал го „Големият брат“ от Берлин.

За да дойде нашето време, когато някой подшушна на българските управници, че Великият ден трябва да се затвори в училищата. Да се затвори, защото нямало нищо по-страшно от „насилственото“ изкарване на учениците по улиците. Традиция на повече от сто години да се нарече насилие!

Училището „Св.Троица” – едно от първите учебни сгради на българите в Пловдив.Към 1939 г. Държавен архив – Пловдив

Слава Богу, празникът не беше напъхан в училищата или изведен като ремсова сбирка по поляните. И пак имаше недоволни. Ами ако бяха върнали и военните паради?

Ако се искаха средства и за ракетни илюминации, както някога било в Борисовата градина на столицата и градината „Цар Симеон Велики“ насред Пловдив? Ако трябваше да се върнат тежките софри като онези в местността Седемте братя край Марица?

Празникът не беше напъхан в училищата. и не се превърна в чисто училищен празник, а запази статута си на общобългарска проява.

Ученици от Пловдивската духовна семинария манифестират за празника на славянските просветители. 30-те год. на ХХ в. Държавен архив – Пловдив

Сега е друго време. Не можем да възстановим безпаметните тържества, всеобщото веселие на пловдивските жители, независимо от тяхната вяра и народност; многолюдното множество в ливадите край Марица. Но трябва да опазим жив спомена за тези събития, които родиха химна „Върви, народе възродени”.