Уважаеми ботевисти,
На 1 юни 1899 година в Брезово, в семейството на Иван и Дража Пухтеви, се ражда Стоян Пухтев – първият председател на „Ботев“ Пловдив. Каквото и да кажем за него днес от дистанцията на времето, ще бъде недостатъчно, за да изразим огромната си благодарност и признателност за стореното в името на каузата „Ботев“. И все пак – ще си позволим няколко думи, с които да върнем лентата назад в онези години, когато футболът в града ни е започнал да прави своите първи стъпки.
В началото на ХХ век сред младежите в Пловдив започва да се говори за една нова игра, за която никой не подозира, че тепърва ще се превърне в смисъл на живот за поколения ботевисти. Сред тях е и малкият Стоян, който, гледайки своите батковци да играят, се запалва необратимо по футбола и приема мисията „Ботев“ за свой личен дълг.
През първите няколко години от своето съществуване, въпреки неколкократните си опити да регистрират клуба, първите ботевисти не успяват да доведат делото до успешен край. Причината е, че законите в Царство България не позволяват ученици да основават самостоятелни спортни организации. Това е и периодът, в който, за да съществува, ранният „Ботев“ първо е част от въздържателното дружество „Христо Ботев“, а по-късно и секция по футбол към гимнастическото дружество „Тракийски юнак“. Въпреки тези характерни и романтични за времето си перипетии, ботевистите не се отказват и след като в началото на 1912 година забраната е вдигната, Стоян и неговите приятели се заемат с плам и страст да осъществят завета на своите пораснали и разпръснали се батковци – да основат футболен клуб с името на безсмъртния поет и революционер Христо Ботев.
Така на 11 март 1912 година ботевистите изготвят и подписват учредителния протокол на клуба, а на следващия ден съдът регистрира „Ботев“ в правния мир. За председател на новото дружество е избран именно Стоян Пухтев, който ръководи клуба в продължение на цяло десетилетие. Това е и един от най-трудните периоди в клубната история. Футболът тепърва набира популярност, по-възрастните гледат пренебрежително на играта, а трите последователни войни допълнително затрудняват обществените и спортни дейности на младите. Въпреки това, именно в тези години и под ръководството на Стоян Пухтев, „Ботев Пловдив“ става притегателен център за момчетата от града, желаещи да играят футбол. В клуба се вливат множество махленски отбори. Пухтев и неговите съмишленици не спират да организират футболни срещи и турнири, немалко от тях с благотворителен характер, с което допринасят за нарастващата популярност и значимост на марката „Ботев“. За първия председател това е сбъдната мечта, а образец за подражание във всяко едно отношение са личността и делото на безсмъртния Христо Ботев.
След едно десетилетие на романтика и борба в името на каузата „Ботев“, в началото на 20-те години обстоятелствата принуждават Стоян Пухтев да напусне Пловдив. Завръща се в Брезово, създава семейство, занимава се с дърводелство, в края на 30-те години е сред основателите на памукопредачна фабрика „Средна гора“. След 9 септември 1944 година Стоян Пухтев има проблеми с новите власти. Оттегля се от активния обществен живот, ръководи часове по практика в училището в Брезово, където обзавежда дърводелска работилница. Въпреки изминалите далеч от Пловдив години, Стоян Пухтев не е забравен. През 1962 година, по случай 50-годишнината от основаването на „жълто-черните“, ръководството и мъжкият отбор на „Ботев“ го посещават на крака в дома му, където засвидетелстват своето уважение и признателност.
На 24 май 1966 година първият председател на „Ботев“ затваря очи завинаги. Неговият зов, отекващ във времето – „Помнете първите!“, не е просто поза и патетика, а завет. Защото именно благодарение на неговата и на неговите съмишленици страст, „Ботев“ успява да устои на превратностите на времето, за да може и днес делото му да живее във всяко едно „жълто-черно“ сърце.
А ние ще помним, ще помним Първите!
Зареждане ...
