- Венета Ботева живяла в тежка мизерия, забравена и унижена от свободна България
От Радослав ИВАНОВ
Със сигурност не е лицеприятно, в днешния ден за поклон и чест към Ботевото дело, да напомням за грозното отношение на новата ни тогава държава към хората, донесли свободата с цената на живота си и техните най-близки. Но понеже политическите ни нрави очеизвадно не са се променили от 1880 година насам, считам че е от особена важност точно това да се припомни. Защото днес всичките държавни и политически мъже и жени ще говорят високопарни думи, ще се прекланят и заклеват в Ботевата личност, ще възнасят до небесата саможертвата и героичния му живот. Само че, когато се сетиш какво са правили в пленарната зала вчера, и онзи ден, и по-онзи ден, става ясно, че думите им са празни. И още по-страшно – сърцата и душите също са празни.
Затова накратко преразказвам покъртителната история на Ботевата вдовица. Която е забравена и изоставена от Отечеството, в основите на което постави живота си нейният герой Христо.
От историята добре знаем, че веднага след Освобождението се отприщват всякакви подтискани от робството страсти и хищническите щения, политическата партизанщина и жаждата за властване болно задушават новото българско общество. Високите възрожденски идеали са заметени под килима, а символите им – героите и воеводите на Свободата са заменени от поборниците – жалки службогонци с дребни лазещи душици. Христо Ботев и неговото велико дело са забравени. Вдовицата и дъщеря му също – те са обречени да изживеят многобройни унижения и тежка мизерия.
През 1880 година Народното събрание приема „Закон за подобряване положението на бедните поборници и опълченци”. Това обаче не им помага особено. На Венета Ботева била отпусната нищожната за времето сума от 30 лева месечно. „За какво по-напред”, ще попита по-късно тя в едно от прошенията си към парламента. Но се налагало да търпи унижението, защото малката Иванка растяла и разходите се увеличавали, всяка пара била необходима.
Останали са редица документи, които проследяват как Венета се е борила да получи някаква по-достойна пенсия. През 1885 година тя пише прошение до Народното събрание: „Както ви е известно, Господин Председателю, покойният герой Христо Ботев след смъртта си остава едно малолетно момиченце — Иванка. Грижата за отхраната и възпитанието на това дете беше възложена на мене — неговата майка … Нашето честно правителство, като взе предвид, че аз съм една слаба и до крайна степен бедна жена-вдовица, съгласно съществуващия в отечеството ни „Закон за подобрението (положението) на поборниците и на семействата на загиналите”, не закъсне да ми се притече на помощ, като ми определи ежемесечна пенсия от 30 (тридесет) лева, от която пенсия днес се ползувам, но тъй като това момиченце от година на година расте и разноските за храната, облеклото и възпитанието същевременно се уголемяват, то тази пенсия става недостатъчна за тая цел. Заради това най-покорно ви моля, господин председателю, да благоволите и изходатайствувате пред високопочитаемото Народно събрание, щото пенсията ми да се увеличи от 30 поне на 60 лева за в месец, за което ще бъда заедно с детето си вечно признателна. При настоящето прилагам едно общинско свидетелство под № 66 за материалното си състояние.“
Молбата й не е взета под внимание. Тя ще напише друга, на 12 ноември 1894 -та. Тази молба уж е одобрена, с резолюция пенсията да се увеличи на 60 лева. Но след това получава нова резолюция – да се провери материалното състояние на Венета.
Минава цяла година. На 17 ноември 1895-та Ботевата вдовица ще изпрати на председателя на Народното събрание тази телеграма:
„Прочетох във вестника, че съм искала увеличението на пенсията ми от 30 на 60 лева. Имам чест да Ви съобщя, г. председателю, че прошението ми е предадено невярно, тъй като не съм определяла сумата. Понеже събранието е отложило разглеждането на прошението след узнаване на състоянието ми, чест имам да уведомя почитаемото народно представителство, че аз съм подала прошение не защото нямам средства за преживяване, а защото исках да кажа колко получава жената на Христо Ботев, чиито заслуги спрямо нашето отечество са, мисля, по-достойни от заслугите на тези, към които народното представителство се е показало толкова щедро, като им е отпущало по 500—600 и даже 1000 лева месечно. Нима почитаемото народно представителство мисли, че досега с тези 30 лева месечно ми е било възможно да се издържам и че 30 лв. са достатъчно възнаграждение? Нима българският народ така цени заслугите на своите синове, които са паднали жертва за отечеството?… Докога ще съществува тази грамадна разлика в пенсиите? Аз се отказвам от своята нищожна пенсия и изказвам моето искрено желание да се разпределят всекиму според заслуженото и мола Вашето разпореждане за отнемането й.
С почитание: Венета Хр. Ботева“
Софийският вестник „Млада България”, в своя брой 46 от 21 ноември 1895 година публикува телеграмата на Венета. В редакционния коментар на вестника е написано: „По-тежка и по-заслужена плесница от тая едва ли би могла да се даде на днешното Народно събрание, а главно на Стамболовите народни събрания.” За съжаление, тези думи звучат със същата сила и 128 години по-късно.
Поклон пред гения на поета-революционер Христо Ботев и неговата трагична и героична саможертва, за да имаме свободно Отечество днес!
Зареждане ...
