- Ако човек е за нещо в този свят – то е за да живее достойно, казва режисьорът
Крум Филипов е поет, писател, театрален и кино режисьор, носител на Награда „Пловдив“ за ярки постижения в областта на културата в Раздел „Художествена литература и хуманитаристика“ за стихосбирката „Писма до сина ми“ на ИК Жанет 45. Днес той произнесе официалното слово пред паметника на Христо Ботев в Цар Симеоновата градина.
Ето какво каза рижисьорът:
„Уважаеми съграждани,
Няма по-силен знак на преклонение пред героите от тази минута, в която притихваме в общност на размисъл и спасение – Минутата на сирените.
Почитта трудно се изразява с думи. В тази картина няма думи. Една минута, която превръща цяла България в храм. Една единствена минута в годината всички българи сме под един купол, под един звук, под едно знамение.
Миналата година, точно в дванадесет часа на втори юни, сирените ме завариха по пътя между Асеновград и Пловдив. Кола отби и спря в локалното. Млада жена излезе от нея, отвори задната врата и прегърна детето си – около три годишно момче, тъмнооко българче. Майката застана отпред, прегърнала сина си и остана така до края на сирените. И сега силно ме развълнува този спомен. Сякаш виждах Майка България, прегърнала Ботев. Ботев от бъдещето. Минало, настояще и бъдеще премрежваха от вълнение погледа ми в тази минута. Една майка завещава на сина си най-важното, въпреки че покрай нея профучаха с двеста два черни джипа, въпреки чорбаджиите изедници, които нашето време нарича олигархия, въпреки апатията и отчаянието на мнозина, които дремят на дивана вкъщи, гледат телевизия и чакат да умрат, въпреки че все повече юноши свързват името Ботев единствено с татуировка до свастика…
ВЪПРЕКИ ВСИЧКО!
Една майка възпитава сина си в национален саможертвен мит. Една българка отглежда свободата си. „Само онзи, който е свободен – може да се нарече човек в пълния смисъл на думата.“ Така казва Ботев. И още: „Идеята за свободата е всесилна и любовта към нея сичко може да прави.“
Сега живеем във време, в което мнозина си задават въпроса: Как оцеляваме? По-важният въпрос е – Дали изобщо сме оцелели?! Душите ни оцеляха ли? Духът ни дали оцеля? Страшни въпроси…
Ако човек е за нещо в този свят – то е изведено извън него, то е по-голямо от него, то расте, както денят през лятото. То не е да браниш животеца си, а да живееш достойно. Живот се римува с Ботев. Този живот очертава силуета на майка и син в моята картина – картина на преклонение пред загиналите за свободата на отечеството ни. Забележете обаче, ние не честваме смъртта, а живота. Величието на човекът е в това, да види в природата на нещата живота, а не смъртта.
ТОЙ, КОЙТО ПАДНЕ В БОЙ ЗА СВОБОДА – ТОЙ НЕ УМИРА!“
ДА ЖИВЕЕ БЪЛГАРИЯ!“
Зареждане ...
