„Украйна е изявила желание да купи оборудването на АЕЦ „Белене“ още през януари“, съобщи бившият служебен министър на енергетиката Росен Христов в „Денят започва“. Тогава той се е срещнал с украинския министър на енергетиката в Швеция, в рамките на европредседателството на Стокхолм. Преговорите обаче не са продължили, тъй като Министерството на енергетиката е започнало преговори с френската компания EDF, която да направи проектно проучване за евентуално завършване на строежа на централата у нас. „Със сигурност продажба е една от опциите, които трябва да се анализират, но считам, че сегашното решение е прибързано“. Преговорите са били на финален етап, но редовното правителство не е сключило договор с EDF и анализът за довършване на централата така и не е започнал. Христов коментира, че проектът за АЕЦ „Белене“ от години страда от спонтанните решения за продължаване и спиране на строежа.
Според бившия министър на България са необходими четири нови ядрени реактора – два от тях да заместят реакторите, чийто живот изтича през 2050 г. и два – да заместят въглищните централи, които в един момент ще затворят. „Със сигурност два на площадката на АЕЦ „Козлодуй“. Логично е да проучим възможности за другите два да бъдат в „Белене“, защото там вече имаме над 2 млрд. лв. инвестиции“.
„Цената на оборудването, което ще бъде продадено, трябва да бъде определена от експерти, а след това политиците да решат какво да правят“, заяви Росен Христов. „Първо трябва да гледаме българските интереси, след това – украинските“. Христов призова все пак да се направи технически анализ за възможността за изграждане на нови атомни мощности. Избрана е френска компания, тъй като те имат най-много опит в работата с руско оборудване. Посочи, че е договорено подобно проучване и с „Уестингхаус“ за 7 и 8 блок на АЕЦ „Козлодуй“.
Бившият енергиен министър отхвърли твърденията, че договорът с турската компания „Боташ“ за доставки на газ е заробващ и го определи като икономически изгоден за България. „Ако погледнете мнението на всички наши партньори, включително от ЕК, те ни приветстваха. Факт е, че държави от Централна Европа вече питат дали могат да използват този капацитет за доставка на газ през България“. Договорът определя къде ще се разтовари газът, не откъде идва, коментира Росен Христов. По думите му той дава достъп до световните терминали на газ. Определи критиките срещу договора като „хибридна война с цел да се върнат доставките на руски газ“.