Назаем от Евгени ТОДОРОВ, който преразказва историята на арх. арх.Олег Каразапрянов
Всеки пловдивчанин е усещал големите труднопоносими летни жеги в града. Днес е лесно, климатици има навсякъде във всяко едно помещение, в автомобили, автобуси, влакове.
А преди сто години?
Пловдивчани са се спасявали от летните жеги с бягане от горещия Пловдив. Най-близо са селата в Родопите. Едно от тези села е с. Гълъбово, само на 14 км от Пловдив. Днес 14 км се изминават за минути с автомобил, но преди сто години не е било така бързо и лесно. Някога с. Гълъбово се е казвало Новосел, а не Ново село, както го пишат на някои места. Кръстено е на адвоката Никола Гълъбов, един много образован човек, за кратко време кмет на Пловдив.
Моите прародители са имали близки приятели от селото от рода Кисьови. В къщата на Кисьови те са летували от началото на юли до края на август. Спомням си я тяхната къща в центъра на селото. Там съм бил като малък 7-8 годишен. Спомням си и възрастните Кисьови мъж и жена, мили сърдечни и гостоприемни хора. Спомням си и тяхната внучка, беше на моите години. Едно момиче с черни коси, в което се заглеждах. Къде ли е сега?
Връшам се още по-назад в годините
Подготовката за летуването на моите прародители е била доста дълга. Подготвял се е много багаж, посуда за готвене – тенджери, тигани, чинии, вилици, лъжици. Носели са и денкове в които е имало дюшеци, юргани, одеала, завивки, трябвало е да имат всичко, да им е удобно – нали са пътували с двете си малки щерки и то за дълго, майка ми и леля ми.
Тогава най-удобният превоз е била каруцата с двата вола на бай Васил. Каруцата е пристигала рано, преди изгрев слънце, натоварвали са багажа и са потегляли към Новосел. Пристигали са в селото в късния следобед. Пътят е бил черен, тесен, едва са се разминавали две волски каруци.
Пътят към Новосел е минавал през Кичук Париж, покрай фабриката на Калпакчиеви. Още два три километра чакълиран път и се стига до Цъмбарата, там където е разклонът за Куклен. Чувал съм, че Цъмбарата е бил грък или гърчеещ се българин, собственик на много земи и ябълкови градини в онзи край.
Тези ябълкови градини ги наследява един италианец. Допреди 60 г. до кръстовището на Цъмбарата стояха останките от къщата на Италианеца. Стоеше пустееща и постепенно беше ограбвана докато от нея не остана нищо. Носеше се слух, че в тази къща незнайно защо са заклали Италианеца и цялото му семейство.
След два три километра идва село Ахланево, сега Брани поле, и веднага следва с. Белащица известно в историята отпреди векове. На излизане от Белащица пътят става стръмен. От дясно се виждат пещите на варниците, където от векове се добива вар. Тук пътят прави един голям завой, заобикаляйки дерето наречено Винен дол. Долу има малка рекичка, минаваща през хубави поляни. Дотук се е стигало някъде по обед. Бай Васил разпрягал воловете за почивка и да попасат, а пътниците постилали на поляните одеала, нареждали приготвената за пътя храна. Вадели са порцелановите чини, стъклените чаши за вино и вода. Започвал дълъг тертиплийски обяд, завършващ с ароматно турско кафе, приготвено на спиртник, а след обяда кратка дрямка и отново на път. Старият път е минавал по друго трасе, долу ниско в дола, близо до реката. Допреди 60 г. се виждаха останки от него.
Някъде след обед се е стигало до Джеферица с чешмата с хубава планинска вода. И сега я има тази чешма. Допреди 60 г. там имаше една кръчма, където предлагаха вкусни храни, кебапчета, кюфтета. Тук пътуващите за Бяла черква и хижа Здравец задължително правеха почивка, отдъхваха от трудния път
От Джеферица по един стръмен надолу път се отиваше към центъра на селото, където беше къщата на Кисови.
Новосел е било бедно село, разположено на северните склонове на планината. Тук през зимата е усойно, но лятото е прохладно, макар,че надморската височина е едва 600-700 м. Най-добре е виреел фасула, най вкусният фасул, който съм ял.
Продоволствието в селото е било много оскъдно. Затова дядо ми Михаил Попов два пъти седмично се е отправял към селото, натоварен с пресни храни, облечен с алпийска екипировка, купена от Виена – кожени панталони, туристически обувки, кожено яке и разбира се тиролската шапка с перо.
Най-ценното, което е носел, е било пресен калкан, паламуд в непромокаема чанта пълна с лед. Рибите ги е купувал от известния тогава рибен магазин на ул.”Отец Пасий”. Подарявал е на селяните прясна риба, а те много са се радвали на тази рядка за тях храна
В близост до селото има много приятни места за почивка в хубавите сенчести букови гори. Едно такова място е местността Магряна, до една малка, бистра рекичка с хубава вкусна, чиста планинска вода.
Прародителите ми изпитваха особена почит към красивата църква св. „Арахангел Михаил“, която има дълга и много интересна история и за която голям принос при изграждането й има родът на Арнаудови.
В двора на тази църква е погребан поп Милан, прадядото на моя дядо Михаил. За съжаление времето е заличило надписите върху каменните гробове и нищо не може да се прочете. Останало ми е в съзнането, че поп Милан е починал 1884г. Братът на поп Милан е Цветан.
От поп Милан родът се разклонява на два клона- единият е на известният педагог музикант проф.Трендафил Миланов – за съжаление от много години покойник, а другият е на дядо ми Михаил Попов. Трендафил Миланов ми е разказвал, че поп Милан не е родом от Новосел, родом е от Пловдив. Имал е връзка с Ангел войвода и неговите четници. Затова е бил принуден да бяга от турците и да се крие в това труднодостъпно за онова време село.
Арх.Олег Каразапрянов
oleg5@abv.bg
10.07.2023г.
Зареждане ...
