Новини от Пловдив » Важно » Иди и виж: Вълшебни места в планината на 30 км от Пловдив
Важно Пловдив Регион Родопи

Иди и виж: Вълшебни места в планината на 30 км от Пловдив

  • До прекрасната вила на дарителя Недко Каблеков и скалния параклис „Св. Дух“ над Бойково

 

Доц. Сандю Бешев

Доц. Сандю БЕШЕВ, специално за ПловдивПрес


Жега!… Още от сутринта термометарът стремглаво върви нагоре. Звъня на няколко приятели. „Да бягаме в планината”- пълно съгласие. Пълним „Пежо”-то и поемаме. Накъде? Няма значение, важното е да сме в планината.  Коматево, Първенец, Храбрино … колата като, че ли си знае пътя. Пътьом се сещаме, че в Бойково летните горещини прекарва пенсионните си дни нашата колежка Мария Лазарова. Хем ще се видим, хем ще ни бъде гид в днешната дестинация. На площада трудно намирам къде да паркирам колата. Свивам вдясно по стръмна уличка и…късмет. Пежото цял ден ще бъде на сянка.

Скалният параклис „Св. Дух“ е като от прикацките.

 

Поемаме право нагоре по ул. „Захари Стоянов”, който преди много години тук е основал революционен комитет. А там, в най-горния й край е и нашит гид, на когото вече сме позвънили. Поемаме по коларския път, който, както ни казва Мария, води към махала Плочник. Само след няколко минути отбиваме вдясно и по стръмна пътечка спираме пред първия параклис „Свети Арахангел Михаил”.  Никой бойковчанин не помни кога точно е изграден. Всичи, обаче го почитат много, дори и по онова време, когато там трябваше да се ходи тайничко. После запустява и в годините на социализма е почти до разруха.

Още от детските си години Димитър Гегов, който е тракторист в ТКЗС-то, често минава покрай него, та той е само на няколко минути от дома му. Мисли си, че все някога това свято място трябва да се възроди и тези години идват. Веднага след 1989 г. с още няколко приятели и семеийството му започват неговото почти ново  възстановяване. Днес на входа на параклиса кметството на село Бойково е поставило паметна плоча, с която се увековичава делото на Димитър Гегов.

Продължаваме напред и само след няколко минути спираме пред триетажна вила. Поддържана все още в добър вид, но явно не се ползва активно. Това е първата вила, построена в землището на селото, с което е поставено началото на летовищното дело в Бойково. През 1905 г. видният пловдивски адвокат и общественик Недко Каблешков прекарва няколко дни в селото. Спокойствието, което намира там и климата подействат на заболяването, което той има и само след три години на това място изниква въпросната вила. И това не е всичко. Пловдивчанинът, с копривщенска жилка, закупува 60 декара, които в последствие превръща в парк „Здраве”.  Мястото и вилата никога не са били оградени и достъпът до тях е бил абсолютно достъпен. Дори нещо повече. Недко Каблешков подарява безвъзмездно парцели на Дружеството на провинциалните журналисти, на адвокатите и съдиите, на инженерите и архитектите, както и на Съюза на общинските служители, за да изградят свои почивни бази. А през 1948 г. цялата си собственост Недко Каблешков дарява на Община Пловдив.

Продължаваме, защото нашата цел е и поне малко физическо натоварване. Е, не бързаме, защото хладинката, за която сме тук вече значително се чуства. Напускаме коларския път за Плочник и свиваме вляво. Нова спирка, но не задълго. Пред нас е запустялата постройка на някогашната сграда „Майчина грижа”. Запечатвам на филмовата лента две старини – едната безвъзвратно загубена /дървото/ и до него изоставената сграда, около която някога е имало детски смях, радост и весели игри. Дано някой се замисли и по сградата, която не е все още безвъзвратно загубена. Нали няма нищо по-хубаво, когато чуваме весели детски гласове? Детски лудории на воля сред природата и то в землището на село Бойково, за което се говори, че въздухът тук е най-чист в Европа, отново ще се възродят?!…

Достигнали сме най-високата точка за днешната ни разходка. Слизаме към най-красивото място, което лично аз съм си определил – параклисът  „Свети Дух”

Огромна скала леко надвесена в горната си част стърчи в едноименната местност Скалното светилище. Когато преодолеете последното препятствие по пътя си – стометрова леко възходяща пътечка, пред вас изниква чудно красива гледка. Малко камено параклисче, свило гнездо под каменния свод на скалата. Никой няма спомени от кои времена и коя човешка ръка точно тук е струпала чупчинка камъни. Оставила е леко прозорче, през което да се провре човешка ръка, за да постави запалена свещичка за живите и за тези, които вече не са между нас, но все още ги пазим в сърцата си.

Намерените, в района, следи още отпреди османското иго, говорят, че тук е имало живот от векове. Това, което се знае и е изписано пред входа на днешното параклисче, е дело на Георги Ванков, известен дърводелец и семейството му от Бойково, преди години дават нов живот на това свято място. Във вътрешността са подредени икони свещници и други християнски реликви.  Днес свещички могат да се запалят както отвън, така и вътре, където площта не може да побере в никакъв случай повече от двама души. Застояваме се повечко. Това бяха направили и тези, които са ни изпреварили.

Слизаме надолу. Преди завоя дочувам весел детски смях. Две братчета между 5-6 и 7-8 годинки с пръчки в ръце подтичват пред родителите си. Не знам какво си въобразяват с тези горски пръчки, но в моето детство подобни играчки оприличавахме на възседнали кончета. Времена…Малко след тях, хванати за ръце щастливо ги следваха майката и бащата. Тръгнали на разходка без посока. Ей така да се поразходят на чист въздух и лека прохлада. С удоволствие застанах в ролята си на планински водач, нали цял живот това съм правил. Те бяха съвсем близо до чудното място Скалното светилище „Св.Дух” и не ми бе трудно много да им обяснявам.

Разделихме се така както обикновено се разделят всички планинари по тесните планински пътечки – „Приятен път и до нови срещи”.

А вие? Не се чудете. Палете колите и „На където ви видят очите” – на планина или на море.

До село Бойково и околностите му ви разходи доц. Сандю Бешев  

ПИМК БИЛД

Коментари

Коментари

PIMK BUILD
БРАДЪРС СЕКЮРИТИ ГРУП
38-Истории-за-началото-на-планинарството-в-България

Архив по дни

Архив по седмици

Архив по месеци

Архив по години

Категории

Времето

Дондукова или Вазова да се казва градската градина зад Природонаучния музей, обновена с близо 5 млн. лева?

  • Вазова градина е най-правилното наименование. Иван Вазов е живял на съседната улица, тук е написал едни от най-забележителните си произведения. Хората са се стичали под балкона, за да го приветстват 37%
  • Както я знаят пловдивчани от създаването ѝ – Дондукавата градина. Хората са я кръстили така, защото е създадена по време на привременното управление и по препоръка на княз Александър Дондуков-Корсаков 30%
  • Не ме интересува. Нека си остане както досега без официално име – Градската градина 18%
  • Референдум. Това е най-справедливото решение. 8%
  • Капитан Бураго – Освободителя на Пловдив. Неговият паметник също е в тази градина и всяка година Пловдив му отдава почит на 16 януари, когато Бураго с отряд драгуни форсира Марица и освобождава града. 7%

Начална дата: 24.04.2024 @ 19:09 | Крайна дата: 24.05.2024 @ 19:09

Зареждане ... Зареждане ...