- Съзаклятниците подготвяли акцията при пълна тайна
- Броени дни след Съединението към Пловдив се отправили кореспондентете на редица авторитетни издания
- Чуждите журналисти възхваляват България
- Новинарите нощуват в овчарска колиба в близост до фронтовата линия
- Овчар на 120 години приема кореспондентите на елитни европейски издания
Владимир БАЛЧЕВ продължава в Plovdiv-press.bg своята авторска рубрика „Не забравяй, Пловдив!“, в която разказва важни и интересни моменти от историята на града ни, както и истории за бележити пловдивчани и гости на Пловдив. Всички статиии са плод на изследователската дейност и задълбочените проучвания на Владо Балчев през годините в архивите и в множество чужди библиотеки. Владо продължава разказа си за чужденците, които през годините са показали, че са приятели на Пловдив и България. Днес Владо разказва как местната преса и чуждите кореспонденти у нас са реагирали на новината за Съединението последвалата почти веднага Сръбско-българска война.
6 септември 1885 г. Новината за прогласеното от българите Съединение стреснало Европа. Чуждите кореспонденти в България обясняват, че Съединението е подготвено от съзаклятниците при пълна тайна. Бунтът изненадал цялата румелийска управа, както и чуждите дипломати. „Първата работа на заговорниците била да арестуват Гаврил паша, управителят на Източна Румелия” – известява един от чуждите кореспонденти. Първи влязъл в спалнята на управителя Захарий Стоянов и вежливо обявил, че в името на народното добруване арестува Гаврил паша и провъзгласява обединението на България. Гаврил Кръстевич притеснено отвърнал: „И аз съм българин“. Дали му няколко минути да се облече. След това Стоянов вежливо отвел пашата до файтона. Навсякъде приемали Гаврил паша с голямо почитание. Чардафон превел пашата покрай всички консулства в Пловдив с викове: „Няма повече Румелия! Кръстевич е арестуван! Да живее княз Александър!“.
Извеждане от конака на губернатора Кръстевич през нощта. Рисунка от M. Gerardin по скици на нашия кореспондент M.O.Le Free и фотографии на Кавра. – “Le monde ilustre” – Париж, бр. 1495, 21 ноември 1885, с. 346.
Броени дни след Съединението към Пловдив се отправили кореспондентите на редица авторитетни издания – Спиридон Гопчевич от “Берлинер тагелблат”, Жорж Филион от френската агенция “Хавас”, Юлиус от “Дейли нюз” доктор Фр.Хитил от виенския “Нойе фрайе пресе”, А.фон Хун от “Кьолнише цайтунг”, французинът Де Ламот от “Темпс”, Уитикер от славния лондонски “Таймс”, Варгай Ференц от “Пещи хирлап” – Будапеща; пратеници на 10 руски издания. Някои френски, белгийски и руски вестници предпочитат да ангажират за кореспонденти живеещи в България чужденци. След като Сърбия започнала военни действия срешу България, броят на чуждите журналисти нараснал.
Току-що построената областна гимназия в Пловдив. – “The Graphic”, бр. 828, 10 октомври 1885, с. 396.
С пристигането си в България, журналистите бързали да информират своите читатели за настоящето и миналото на страната ни. Още в първите си кореспонденции описват с една нескрита изненада от напредъка на родината. Само за няколко години България е променена неузнаваемо. Когато погледът на кореспондентите се насочва към новата българска войска, в бележките и рисунките им неочаквано се появяват възторжени нотки.
Тайният български революционен комитет за Съединението. – “The Graphic”, бр. 832, 7 ноември 1885, с. 513.
В ония далечни години работата на военните кореспонденти била твърде тежка. За да следват бойните части, те наемали файтони, а по-заможните си осигурявали и слуга. Съобщенията изпращали по специални куриери, които препускали стотина километра, докато стигнат в София и предадат текста в телеграфната станция. На връщане куриерът вземал за журналистите нещо за хапване и за сръбване. Още по-трудна била илюстрацията. Изданията разчитали на художник, който по време на битката нахвърлял скици. После рисунките през София били изпращани из Европа. Редакторите в Лондон, Париж, Москва или Виена получавали изпратените скици и ги давали отново на художник. Така в изданията, макар и две-три седмици след събитието, се появявали чудесни гравюри, които давали представа на читателя какво става по фронтовете.
Четене на прокламацията от временното правителство за обявяване съединението на Румелия и България. – Рисунка от R. Mejanel. . – “Le monde ilustre” – Париж, бр. 1490, 17 октомври 1885, с. 269.
За условията на бойното поле дава представа една рисунка на художника Антон Пиотровски. На нея се виждат кореспондентите на френския “Темпс”, на австрийския “Нойе фрайе пресе”, на “Берлинер цайтунг”, на Агенция “Хавас” и авторитетното парижко издание “Илюстрасион”.
През студената ноемврийска нощ чуждите журналисти зъзнат в една първобитна овчарска колиба край Цариброд
Пиотровски разказва за френския читател, че в колибата се намирал и нейният стопанин. От куртоазия европейците завързали разговор с него. Попитали го за възрастта. Нашенецът неочаквано ги сепнал като отвърнал, че е на 120 години. Новинарите започнали нещо като разпит – какво е станало през 1807 г., през 1820, 1829 г. Накрая чужденците признали, че овчарят наистина е прехвърлил стоте. А иначе бил бодър и жизнен човек…
Кореспондентите на вестниците очакват сраженията в една овчарска колиба край Цариброд. 1. М. de Lamoth, du Temps 2. M. Chytil, de la Neue Freie Presse 3. M. Piotrowski, de L`Illustrstion 4. M. Fillon, de L`Agece Havas, 5. M.Gopcevie, du Berliner Tagblatt. По скици на Пиотровски, специален кореспондент на “L`Illustration”, бр. 2233, 12 декември 1885 г., с. 385
През 1885 г. европейската преса помества стотици публикации за България, отпечатани стотици гравюри. В многобройните бележки и репортажи почти няма лоша дума за България. Нещо повече – тук има една възхвала на родината ни и апотеоз на българския войник. Когато известието за началото на войната стигнала в Пловдив, бойците възторжено ревнали ура и захвърляли във въздуха калпаците си. Тръгвали весели като на сватба, отбелязва безпристрастният европеец. Негов колега допълва, че дори в момента, когато София била застрашена от сръбската армия, а жителите на столицата копаели окопи в покрайнините за защита на града, той не се съмнявал в крайната победа на българите, защото тяхната армия е превъзходна и готова да срази врага. Всички кореспонденти единодушно отбелязват, че само за няколко години България успяла да постигне изумителен напредък.
Княз Александър Български влиза в Пловдив начело на български кавалерийски полк. – “The Graphic”, бр. 826, 26 септември 1885, с. 392.
Време отдавна отминало. Само старите вестници възстановяват събитието изцяло. Днес обаче няма кой да ги прочете. Иначе щеше да проумее, че Европа обича възторжените народи, които са в състояние да се обединят от една свята идея. Така било преди близо 140 години…
Княз Александър I в джамията на площад Джумаята. Рисунка от M.O.Le Free . – “Le monde ilustre” – Париж, бр. 1495, 21 ноември 1885, с. 341.
Защитата на София – призоваване на българските запасняци в града. – “The Graphic”, бр. 836, 5 декември 1885, с. 632.
Сбогуването на княз Александър при тръгването за театъра на военните действия в 2 часа. Рисунка на Gerardin по скици на Piotrovski. – “Le monde ilustre” – Париж, бр. 1497, 5 декември 1885, с. 380.
Битката при Цариброд По скици на М.Бернард, специален пратеник в България с разрешението на княз Александър. – “The illustrated London news “, бр. 2437, 2 януари 1886, с. 26-27.
Тържественото навлизане на княз Александър в София на 26 декември след споразумението за примирие. Рисунка от Антон Пиотровски, специален кореспондент от България на “The Graphic”, бр. 841, 9 януари 1886, с. 28.
Зареждане ...
