Учените забелязаха силна светкавица през февруари 1987 г. и оттогава наблюдават внимателно развитието на свръхновата „SN 1987 A“.
Тази свръхнова предоставя безпрецедентна представа за еволюцията на колапса на звездното ядро.
SN 1987 A е само на 168 000 светлинни години и се намира в Големия Магеланов облак. Наблюдавахме го през всички възможни дължини на вълните, пише „Сайънс алърт“.
Сега космическият телескоп Джеймс Уеб (JWST) откри невиждана досега структура в нарастващия облак, който се образува около вътрешността на експлодираща звезда.
Формата на изхвърления материал от SN 1987 A има структура на пясъчен часовник. В средата има много тъмно петно във формата на ключалка. Това е толкова дебел прах, че дори JWST не може да проникне през него. Учените смятат, че има скрита светлина, която преминава през него. Доказателствата сочат, че вътре е сърцето на избухналата звезда, която сега се е превърнала в пулсар, вид неутронна звезда.
Звездата е заобиколена от ярък пръстен, който обгражда екватора и образува структура на пясъчен часовник. Светлите петна в пръстена са горещи изблици, създадени, когато материал от свръхновата се сблъска с материал, изхвърлен от звездата в края на нейния живот.
JWST забеляза нещо вътре в пръстена, което никога не е било виждано досега – странни структури, подобни на полумесец.
„Мисля, че тези полумесеци са част от външните газови слоеве, които са излезли от експлозията на свръхнова“, обясни НАСА.
„Тяхното сияние може да е показателно за оптичен феномен, който е резултат от наблюдението на разширяване на материала в три измерения. С други думи, поради нашия зрителен ъгъл ни се струва, че в тези два полумесеца има повече материал, отколкото има в действителност“, обяснява НАСА.
JWST е революционен инфрачервен космически телескоп на стойност 9 милиарда долара, който е 100 пъти по-чувствителен от телескопа Хъбъл. Може да проникне през тъмни облаци от газ и прах. Хъбъл работи предимно на оптични и ултравиолетови дължини на вълните.
Но в случая на SN 1987 A центърът на свръхновата е толкова плътен, че дори JBST не може да проникне в него. Това означава, че все още не можем директно да наблюдаваме експлодиращата неутронна звезда./ПловдивПрес
Зареждане ...
