Кесаревото кесарю!
Ето го Човекът, от който започна историята на Стария град, Античния театър, Римския стадион, изобщо цялото велико Възраждане на Античната и Възрожденска материална култура на Пловдив. Казва се Дирян Парикян, един от най-ерудираните, скромни и влюбени в града си кметове. От мандата на неговото кметуване и по сетне, в следващите кметски мандати, до 1989 година, в Стария Пловдив са инвестирани над 50 милиона лева от общинския и републикански бюджет. Умножени по обменен валутен курс по онова време, това правят над 150 милиона лева днес. Чрез тези огромни народни пари тогава през годините възникват всички култови сгради в Стария град- къщата Хиндлиян, Балабанова къща, Синята къща, Етнографски музеи, къща Недкович, Музеят на Възраждането, къщата на Телевизията, на фотографите и на Външно министерство, Домовете на журналистите, на научните работници, на учителите и на архитектите, сградата на НИПК, реставрираната къща Ламартин, сградата на Управлението на Стария град, Центърът за художествената самодейност, къщата на Мексиканската графика, галерия Възраждане и Гражданския клуб, къщата на Панаира, къщите по улицата на занаятите, къщата на постоянната експозиция на Златю Бояджиев, къщата на постоянна експозиция на Георги Божилов, ресторантите Тракийски стан, Пълдин и Алафрангите, къщата Филипополис, приемната Ритора, Постоянната експозиция на Енчо Пиронков, детската градина, Младоженческия дом, Пощата, Иконната експозиция, и още много други, разкриват се античните форуми на Трихълмието. Тогава са извършени и големите разкопки на Небет тепе и са инициирани ателиетата на известни наши художници на територията на Резервата. Тук, разбира се, трябва да се отбележи и човешкия фактор – интелектуалния подбудител на идеята арх. Христо Пеев, сърцатия екип на Управление Старинен Пловдив – Атанас Кръстев, инж. Джовани Димитров, арх. Петко Кекеманов, изключителните специалистите от Националния институт за паметниците на културата и др.
Като ренесанс на онова време са последните години, особено от 2019 година насам, когато Стария град се сдоби с две бижута – къщата Клианти и обновената Градска художествена галерия, а в съседство с резервата се разкриха и адаптираха прекрасните Римски форум и Голямата базилика.
Нека свалим шапка и помълчим пред паметта на този голям,
скромен и мълчалив наш съгражданин.
А нека тези от които зависи, да му сложат един бюст-паметник на подхода към Стария град, да се знае кой е този Човек, без който Стария град днес щеше да бъде една западнала махала от наследници в потомствени наследствени разпри.
Зареждане ...
