- Държавата ни се разкряка като в курник след не толкова изненадващия ход на г-н Б. Борисов да направи журналист кмет на столицата. Предшестван за наша гордост или притеснение от пловдивски аналог
Внучето ни растеше бързо, като гъбка в топло и влажно време. Дрешките, които бяха му наподарили мама, татко, баба, дядо, роднини и близки, отесняваха почти необличани. Реших да ги подарявам на съседче, което, за разлика от нашето внуче, имаше братчета и сестричета, а те заедно имаха нужда от дрешки. Момченцето, което беше най-подходящо за дрешките, вече е юноша, да е живо и здраво. И то растеше с усещането, че аз съм „неговото дядо“ според местния диалект.
Докато, вече десетина-единадесетгодишен, един ден не дойде при мен и неочаквано за възрастта му твърдо, ми заяви, че трябва да му купя скъпи маратонки, каквито са купили на негов съученик. Казах му, макар и внимателно, че не съм длъжен да направя това и че той може да расте и с не толкова скъпи маратонки.
Изненадата ми беше по-голяма, когато при мен дойде баща му, човек, изхранващ многобройната си челяд с тежък труд, но запазил дарбата си да се усмихва. И ми предложи той да купи маратонките, но аз от свое име да ги подаря на детето му. Трудно му беше да ми обясни защо, но аз все пак разбрах, че по този начин искаше още малко да запази в детската душа илюзията за „доброто дядо“.
Успях тогава да го убедя, че е по-добре да запознава детето си с реалностите. Запазил съм си приятелството с момчето му. Срещаме се често, селото ни не е Париж. И си говорим. За неговите проблеми, моите не го интересуват, защото госпожата по математика нещо не го обича, пък и акнето много го загрозява.
И пак аналогии, които, знам, често навяват досада, но ако и сега е така, прощавайте.
Ще бъде липса на човечност да не оценяваш положително международната солидарност с Украйна, каквито и да са споровете на истинските цели на държавите, изпращащи военна помощ на Киев. Без тази помощ Украйна отдавна да беше прегазена.
И тук мисля, че във висшия ешалон на украинското управление са се зародили нездрави илюзии. Те вече не толкова благодарят за помощта, колкото настойчиво, като да им се полага, изискват още повече и по-модерно въоръжение.
Моравецки, лидерът на Полша, която щедро отвори страната и душата си за пострадалите украинци, официално се възмути от неблагодарността на самообявиля се за защитник на света от руската агресия г-н Зеленски. Известният френски геополитик Паскал Бонифас заяви на същия този свят, че ръководството на Украйна се отнася с презрение към съюзниците си. Тук все пак трябва да подчертаем, че украинците, повече отколкото е прието настоятелно искат оръжие, за да се защитават, а не скъпи маратонки. Но да оставим тези проблеми на геополитиците.
И нашите зърнари, и те тръгнаха с мощните си машини срещу правителството, което разреши внос на храни от Украйна, което пък застрашава изобилните им печалби.
Министър-председателят този път ловко откупи властта си с държавни пари. Наивно ще е да мислим, че не му е ясно, че т.нар. зърнари ще искат все по-скъпи маратонки.
Възможно е спокойствието му да идва от това, че при следващото им искане той може и да не е на топа на устата. възможно е и да има полезно за държавата решение.
Държавата ни се разкряка като в курник след не толкова изненадващия ход на г-н Б. Борисов да направи журналист кмет на столицата. Предшестван за наша гордост или притеснение от пловдивски аналог. А нищо особено, всеки, които отговаря на условията, предвидени в законите, може да се кандидатира и…
И да запее познатата ни до силна досада предизбора песен, на която при всякаквите кандидати рефренът е един и същ: „Аз мога!“ А ние, поживелите по-дълго, отдавна сме се убедили, че след изборите става безпощадно ясно, че трудно ще се намери сред вече избраните някой, който наистина да може.
Мисля, че и в предстоящата изборна кампания всички кандидати неприлично настойчиво изискват от нас, нарочените от самите тях за техни избирателии, безрезервното ни доверие. Както моето приятелче изискваше убедено да му купя скъпи маратонки, защото съм “ неговото дядо“.
Мисля, че бих гласувал убедено за кандидат, който вместо да ходи по улиците и да раздава знаменца, седне, разработи и публикува подробен план за решаването на един поне от най-наболелите проблеми на града. Примерно презастрояването му. Как ще подходи? Кое е причинило проблема? Как ще бъдат избегнати причините? Какви и от кои среди очаква пречки при решението? Как смята, че може да ги преодолее? Къде ще търси съюзници при решаването на проблема и пр. По-лесно е и затова използвано от всички е: „Избирайте ме, защото мога!“ И на който му върже.
Дайте сега да си дерем ризите, че журналист можело да стане кмет на София. Защо не, ако такъв й е късметът на столицата, пък и нас може да ни споходи подобна радост. А и на журналистиката какво ще й стане от подобна загуба на кадри? Тя и без това се занимава с акнето на обществото, защото на собствениците на медии задълбаването в истинските му проблеми не им е изгодно. А това не само Хекимян го може.
Зареждане ...
