Художници рисуват Пловдив, без да са го виждали
Първото изображение на Пловдив се появява през 1533 г.
Автор е известният художник Пиетер Коек ван Аелст
Европейските картографи преместват Родопите на север от Пловдив и предизвикват хаос
В карта от 1584 г. асеновградската река минава през Пловдив
Владимир БАЛЧЕВ продължава в Plovdiv-press.bg своята авторска рубрика „Не забравяй, Пловдив!“, в която разказва важни и интересни моменти от историята на града ни, както и истории за бележити пловдивчани и гости на Пловдив. Всички статиии са плод на изследователската дейност и задълбочените проучвания на Владо Балчев през годините в архивите и в множество чужди библиотеки. Днес Владо разплита с много стари карти и гравюри на Пловдив, които объркват дори пловдивчани. Често художници са рисували Пловдив без дори да са го виждали, като са премествали смело планини и реки.
През 2010 г. екземпляр от рядкото издание „Световна хроника” на Хартман Шедел е продадена за 570 000 евро. Хрониката, богато украсена и с гравюри на най-забележителните градове и събития, е отпечатана в Нюрнберг през 1493 г. в две издания – на немски и латински език.
Преди близо половин век в нашенско списание се появи публикация, която известяваше , че едно от изображенията в „Световна хроника” е изглед от Пловдив. Става дума за гравюра, на която се вижда град, построен върху скалисти хълмове. Заглавието е „Тракия”. Тъй като Пловдив е един от символите на Тракия, авторът приема, че става дума за Пловдив.
Истината обаче е по-различна – изображението, припознато като изглед от Пловдив, се среща на още няколко места в обемистата книга, Веднъж е заглавие на текста за Португалия, после на Македония, Епир и Албания. Всъщност тук не става дума за название на град или местност, а своего рода означение за градове, построени върху скалисти хълмове.
Така че, колкото и да ни се иска, възможността изображение на Пловдив да се включи в Световната хроника на Шедел е почти нулева. По това време се броят на пръсти европейците, пътуващи до Балканите. – основно търговци, дипломати и поклонници на Светите места…
През 1533 г. може би случайността отвежда в Константинопол известни художник Пиетер Коек ван Аелст. Тук той започва да работи по създаването на една мащабна творба за обичаите и празниците в европейската част на Отоманската империя. В столицата на империята Аелст рисува султана с неговата свита на път за хиподрума. След като изготвил скиците си край Босфора, Пиетер Коек ван Аелст прекосил Тракия. Минал и през Пловдив. Вероятно това е първият художник, минал през Пловдив. Аелст не само е минал през града, но и скицирал крепостните стени на Трихълмието. Аелст замислил мащабна творба за Османската империя. Творбата впечатлява не само с броя на обектите, но и с размерите си – всяка една от гравюрите надхвърля метър и половина по дължина. Подобно на другите гравюри, тази, в която се намира изображението на Пловдив, представлява мащабна панорама. Самото изображение на Пловдив се намира в десния горе ъгъл на панорамата. Въпреки че изображението на Пловдив съставлява само едва няколко процента от цялото изображение, то представя много детайли от акропола и крепостната стена. Вероятно Ван Аелст скицирал преди всичко важните обекти, които впоследствие вгражда в цялостната композиция на панорамата.
Гравюра от мащабната творба на Пиетер Коек ван Аелст. Горе вдясно е изображението на Пловдив, 1533 г.
Следващото графично изображение на Пловдив е създадено век по-късно. Автор е Harrewyn Jacques, нидерландски художник . От пръв поглед става ясно, че художникът никога не е виждал Пловдив. Един-единствен детайл е указание, че нидерландецът познава гравюрата на Пиетер Коек ван Аелст. Това е представителна култова сграда в долната част на града.
Колко далеч била Европа от Балканите се вижда по старите географски карти. Там изоставането е с векове. Европейските картографи нямали никакви сведения за промените в нашите земи. Пътешествениците описвали новите селища, давали информация и за местоположението им, но картографите продължили да я карат по старому.
„Филипопол (Пловдив) – гравюра от Harrewyn Jacques, нидерландски художник, XVII век
В продължение на два века Родопите били означени на север от Пловдив, а мястото им било заето от несъществуващи вече селища. Стига се до парадокси. Например Босна, някогашна махала на днешното село Конуш, била означена от картографите чак в подножието на Стара планина. По същата логика в карта от 1584 г. река Стамуш (Станимашка) минава през Пловдив, вместо през Асеновград. Причината е в това, че Станимашката река наистина идва от Родопите, а не от измисленото местоположение на планината северно от Пловдив.
Лека-полека имената на селищата заемали местата си в географските карти. Едва през началото на XVIII век в картите се появили Средните Родопи, а през втората половина на XIX век географските карти все по-често отразявали действителното състояние на селищата в Тракия.
Оправили се европейците с географските карти и дошло време журналистите да се изявяват. По време на Съединението през 1885 г. вестите от България идвали една след друга. Богата била информация, но трябвало да има и илюстрация, за да добият европейците по-пълно представа за събитията в България. Ако чакат кореспондентите в Пловдив да изпратят нужните изображения, били нужни няколко дена. След това снимките трябвало да се изправят по пощата, а това означавало още една загубена седмица. Затова редакциите ангажирали художник и гравьор. Така измислените изгледи ставали за часове и заемали местата си във вестниците. За да избегнат подобни затруднения през следващите месеци, издателите закупили десетки снимки от пловдивския фотограф Димитър Кавра.
Меркатор, Жерар (1512-1594). Europae Tabula IX: Continet Iazyges Metanastas, Daciam, 1584. Национална библиотека на Франция, отдел „Карти и планове“, CPL GE DD-2987 (9982).
Измислена панорама на Пловдив. . Рисунка от M.O.Le Free . – “Le monde ilustre”, бр. 1489, 10 октомври 1885, с. 244.
Зареждане ...
