- На връх Кози грамади над Старосел се намират две от чудесата, оставени ни от траките – крепост и царска резиденция
Доц. Сандю БЕШЕВ, специално за ПловдивПрес
Двата обекта в землището на с. Старосел, община Хисаря отстоят на по-малко от 30 минути един от друг, И двата са на вр. Кози грамади, като първият е на самия връх 1364 м н.в., а вторият на 200 м по-ниско – 1100 м н.в., което ги прави един групов античен архитектурен паметник от национално значение. Въпреки това, че обектите са слабо изследвани, това не пречи на мнозина археолози и туристи, които са се докоснали до тях да говорят като за Тракийския /Българския/ Мачу Пикчу.
Според специалистите това е втората столица на тракийското Одриско царство. Както крепостта, така и резиденцията се намират на труден терен и отстоят на 22 км от Хисаря и 18 км от Старосел. По права, въздушна линия Кози грамади отстои на 8.6 км от центъра на Старосел. Достъпът до тях е по разбит от дъждовете коларски път, който е възможен само за високопроходими автомобили. Труден и стръмен е и пеши преходът, който за добре подготвени туристи се преминава за около 4-5 часа, както за двата обекта, така и за хижа „Фенера” или старата „Орфей”. Затова пък достигнали до тях усилията ви са възнаградени. От голямата за района височина се откриват прекрасни гледки както на север към Стара планина, така и на юг към плодородните райони на двете области – Пловдивска и Пазарджишка.
Изследователските работи, които са започнали едва през 2005 г. и се ръководят от проф. Иван Христов, който им дава и названието „Храмът на Зевс и Хера“, дават основание да се счита, че тук се крият много тайни. Тъй като намерените археологически находки са все още малко и нямат име археолозите му дават името на личния Средногорски връх Кози грамади. Към настоящия момент в района са открити останки от древна крепостна стена, кула, резиденция, некропол, светилище и части от селище. Много ценни за археологията са намерените монети от тракийските царе Терес II, Котис I и Амедон, както и двойна брадва, която се е считала за символ на царската власт при Одрисите. Счита се, че обектите са използвани още от ранножелязната епоха /VIII-VI в. пр. Хр./ и могъщото Одриско царство някога се е разпростирало на територията на днешна България, Турция и Гръция. Резиденцията е съществувала до 341 г.пр. Хр., когато е превзета от македонския цар Филип II.
Както на почти всички природни забележителности, археологически находки и други исторически местности, така и тук не липсва легенда, която е дала името на хижата и върха – „Фенера”. А тя гласи, че от незапомнени времена, когато не е имало никакви средства за комуникиране от вр. Фенера при настъпващи опасности е подаван сигнал чрез запалване на огън, който може да се види както до вр. Свети Никола /Шипка/, така и чак до Юмрук чал /вр. Ботев/.
Намирайки се на сравнително ниска надморска височина и на южно изложение, крепостта и резиденцията Кози грамади може да се посещават както в късна есен, така и още в ранна пролет. Както за автомобилния, така и за пешеходци преходът за предпочитане е подходът от с. Старосел, вместо от Хисаря. За улеснение на туристите туристическото дружество в Хисаря е поставило подробна схема на възможните 3-4 маршрута. Схемата се намира на 50 метра преди паркинга за Четиньова могила – Тракийския култов комплекс.
Село Старосел отстои на 45 км северозападно от Пловдив, на 40 км от Пазарджик и на още по-малко от Панагюрище, Стрелча и Хисаря. За повече информация може да звъните на телефон 0888/640-813 – домакинът на х. „Фенера” – Гарвана. /Обръщайте се към него с прякора, който сам си го е приел, с което е забравил собстненното си име/. Той ще ви бъде много полезен, въпреки че няма образование на археолог, той по душа и познания е такъв. И после ще ви почерпи с традиционния негов фасул. Та нали хижата се намира само на 29-ина минути от Крепостната стена и резиденцията.
Зареждане ...
