ПловдивПрес
Това е пръст от Ксанти, донесена от моите деди. Когато семействата им са тръгвали, прогонени от родните си места, те първо са събрали костите на близките си, после са взели шепа пръст. Моята баба ми каза: „Тази пръст е свещена, тази пръст е част от България! И няма по-голяма чест и слава да се превърнеш в частица от България“. С тези думи отец Радослав Паскалев разплака множеството в пълната зала на галерия „2019“, където ВМРО в Пловдив отбеляза 130 години от основаването на организацията. Пред портретите на Гоце Делчев, Даме Груев и Тодор Александров стотици съмишленици дойдоха да си поговорят за ролята на ВМРО в историята на България и самите те да разкажат своята история на наследници на бежанци от Тракия и Македония.
ВМРО е история, изпълнена с много истории, каза отец Радослав Паскалев. Аз имам своя история за ВМРО. В годините на атеизма помня, че вкъщи имаше една снимка до кандило и иконата. Един ден дядо ми каза: „Това са апостолите на свободата“. Тогава разбрах кои са. Кандило в моя дом е донесено от Ксанти, подчерта свещеникът.
Десетки се наредиха да се прегърнат с живата история на бежанците в Пловдив – д-р Лилия Учкунова, почетен председател на Македонското културно-просветно дружество „Гоце Делчев“.
С малко закъснение, поради участието си в телевизионно интервю по БНТ пристигна Славчо Атанасов и бе посрещнат със сълзи от д-р Учкунова. Като син си ми Славчо, обичам те много, възкликна докторката. И аз те обичам докторе, поклон, отвърна Славчо Атанасов.
ВМРО не е политическа партия, не е просто организация, не е само онова страшилище, описано в „Енциклопедия Британика“ като „държава в държавата Македония“. ВМРО е магията, която направиха шестима души преди точно 130 години на този ден – в българската мъжка гимназия в българския град Солун се събраха и казаха, че така не може да продължава. За да направят една организация, те не си измислиха някаква собствена нация, идеи, а прочетоха устава, който написа Левски и продължиха делото му. Шестима млади българи, които създадоха българските македоно-одрински комитети, заяви в началото съпредседателят на ВМРО Александър Сиди.
Сиди припомни думите на Иван Михайлов – български революционер, деец на българското националноосвободително движение в Македония, дългогодишен лидер на Вътрешната македонска революционна организация – „Ние създадохме ВМРО, не защото искаме две Българии, а защото нямаме една целокупна“.
„Тази идея продължава да е жива и днес. Днес нямаме една целокупна България. Преди два дни в София чествахме с голям концерт тази годишнина и сред нас беше Християн Пендиков – младо момче, може би последното поколание в Македония, което прподължава да страда затова, че е българин. С голямо съжаление честваме тази 130-годишнина, защото не успехме да изпълним заветите на нашите предци. Това, което създадоха тези шестима души, продължава да живее днес в сърцата на хиляди и стотици хиляди от двете страни на Осогово. Твърдо вярвам, че идеята за една единна България от Дунав до Бяло море и от Охрид до Черно море, ще бъде жива и ще се случи. Вярвам, че мечтата на онези шестима българи за свобода, е единственият път и смисъл, който си струва да бъде вървян“, каза още Сиди.
Той припомни, че ВМРО в своята дълга 130-годишна истрия има своите падения и върхове и разказа един от хилядите примери в славната история на организацията. „Няма да забравя радостта, която изпитват сърбите в Белград 1934 година, когато поредното превратаджийско правителство в България забранява всички политически формации, включително и ВМРО. Тогава сърбите се радват и казват – най-сетне този наш враг беше унищожен и ВМРО вече не съществува. Само няколко месеца по-късно на 9 октомври в Марсилия ВМРО доказа, че е живо. Тогава се случва атентатът в Марсилия, когато е убит сръбският крал Александър. И тогавашните медии в България пишат как това е случаен анетнат и няма нищо общо с Мадекония. За техен ужас и за ужас на цяла Европа върху обезобразения труп на Владо Черноземски се открива татуировката на ВМРО. С това ВМРО показа, че единственото, което трябва , за да бъде постигната една идея – мечта, е един куршум в точното време. Макар и днес в 21 век, средствата за постигане на целта да са други , целта остава- от Охрид до Бяло море, от Дунав до Черно море, където живее един народ, да живеем в една собствена добре подредена родина България, заяви още Александър Сиди.
Основаването на Вътрешната македоно-одринска революционна организация става на 23 октомври (стар стил, 4 ноември нов стил) 1893 година в Солун. Нейни основатели са шестима македонски българи: Дамян Груев от с. Смилево, който тогава е коректор в печатницата на Коне Самарджиев; д-р Христо Татарчев от Ресен, който е лекар в българската мъжка гимназия в Солун; Петър Попарсов от с. Богомила, който е учител в българската мъжка гимназия в града; Христо Батанджиев от с. Гюмендже, който е секретар на Българската митрополия в Солун; Антон Димитров от с. Айватово, който както и Попарсов е учител в българската мъжка гимназия и Иван Хаджиниколов от Кукуш, който е книжар в града, и в чиято квартира става основаването. Организацията е продължител на БРЦК и на делото на Христо Ботев, Васил Левски, Георги Раковски.
Зареждане ...
