- По-малко от една трета от имащите право да избират се опитаха с гласа си да се преборят с политическата наглост и да европеизират самодейната изборна пиеска у нас
Георги ПЕТРОВ, Седмичен цикъл
Започвам с едно от обикновенията на селския живот. Но при завръзката ще стане миризливо. Като предупреждение, предварително се извинявам.
Кът от големия селски магазин е обособен като кафене, в което се играят табла и карти. Редовните му посетители са можещите да се движат пенсионери като малцинство и селските безделници като мнозинство.
Станала е спонтанно, без някай да я е организирал, пресявка сред табладжиите и се е откроила двойка, която от десетина дена хвърля заровете и плющи с пуловете при променлив успех. Става интересно, останалите играчи се превръщат в наблюдатели, казано на табладжийски език кибици.
Сред тях пък се ражда идеята да се организира турнир между двамата финалисти с убийствен залог. Селският арбитражен гений е сътворил и регламента. Играе се по 2 часа 10 поредни дни. Когато резултатът посочи победителя, победеният ще напише във фейсбук страницата на кметството:“ Цар на таблата е Х. /името на победителя/, а аз съм лайнярът на таблата“.
Станало, както било договорено.
Преглътнал резила победеният, но в главата му нямало място за честна игра и замислил грандиозно отмъщение
Закупил голямо количество прясна мая за хляб. В топлата лятна нощ се промъкнал в двора на победителя си и заквасил ямата на дворната му тоалетна. Съдържимото й бързо започнало да ферментира, да втасва, да увеличава многократно обема си. Шупнало и заляло двора победителски, излязло на улицата и тръгнало към кметството.
Нашенецът мисли, че за всичко властта му е виновна и ако неможе по друг начин, в легендите си й отмъщава настървено
Пак легендата казва, че по-малко от седмица победителят в грандиозния селски турнир носил титлата „Цар на таблата“, после станал „Лайняния цар“
Кой знае защо отминаващите местни избори ми навоняват на тази селска самодейна пиеска.
На важния местен вот пуловете местеха основно Бойко Борисов и Кирил Петков, иначе съуправляващи, но един срещу друг. Те и гросмайсторите на таблата са били съселяни, но това не им е попречило да си разменят нечистотии. Всички останали политици си бяха кибици, най-обикновени. Въпреки напъните на г-жа Нинова и г-н К. Костадинов да се пробутат за значими, като шаблонно се възмущават. Можем да се обзаложим, че К. Нинова няма да се откаже от амбицията си да заграби, ако не изцяло, поне голяма част от големия, макар и недостатъчен успех на Ваня Григорова.
Мисля, че атмосферата на изборите ще се запомни с врявата на кибиците. Опити да се откроят като солисти в този хор на безсмислените направиха двама професори. Георги Лозанов написа, че ако г-жа Григорова спечели кметското място, ще докара Путин с цялата му армия в София. А Дайнов изсъска злобно, че тези, които не мислят и не гласуват като него са уродливи селяни. Понякога ни се налага да си съжаляваме и професорите.
По-лошото в случай е, че по-малко от една трета от имащите право да избират се опитаха с гласа си да се преборят с политическата наглост и да европеизират самодейната изборна пиеска у нас. Притеснявам се, че немощната маса на гласовете им е безсилна да спре изкуствено възбужданата изборна Байганьовщина да залива с политическа наглост и дебелащина пътя ни към цивилизовано общество и по-уреден живот.
Дано само аз да мисля така.
Зареждане ...
