майонеза Kраси
Новини от Пловдив » България » Как така изведнъж социализмът отново стана готин?
България Важно Диагнозите на д-р Харсъзов Мнения Политика

Как така изведнъж социализмът отново стана готин?

Щом на младите толкова им харесва, да възстановим един пионерски лагер и да ги задължим да го посетят поне веднъж

 

Д-р Йордан ХАРСЪЗОВ, специален коментатор „По изборите“ и след това за ПловдивПрес


От известно време в социалните мрежи върви нова, но устойчива вълна. Всеки ден се появяват постове, архивни снимки какво е било по бай Тошово време и какво е сега. Как билетът тогава е бил шест стотинки, кило сирене 2,40, а децата си играели между блоковете без никой да се притеснява.

На тях често им опонират, че с билетчето от шест стотинки хората са се возили във вмирисани и претъпкани автобуси, пътуващи без разписание, сиренето е било 2,40, но

заплатата на млад висшист е била 80,

а децата са играели край блоковете, защото е нямало с какво друго. И съвсем не е било като да няма престъпност, просто не се е отразявала в „Работническо дело” и „Отечествен фронт”.

Носталгията по социализма в България е явление, което се наблюдава от години. Тя се изразява в

идеализиране на миналото и преувеличаване на положителните черти

на тоталитарния режим, като сигурност, доходи, социални придобивки, и неглижиране на отрицателните, като тоталитарната власт, терора, цензурата, привилегиите, икономическите трудности и пр.

Има редица фактори, които допринасят за развитието на носталгията по социализма. Един от тях е, че хората, които са живели в този период, са склонни да го възприемат по-благоприятно, отколкото е било в действителност. Това е така, защото човешката памет е селективна и склонна да запомня по-силно положителните преживявания и да забравя или замъглява отрицателните, коментират психолози..

Друг фактор, който допринася за носталгията по социализма, е, че в посткомунистическото общество се наблюдават редица проблеми, като икономическа несигурност, неравенство, корупция и др. Това кара хората да се чувстват носталгични по времето, когато тези проблеми са били по-малко изразени. Тоест имаше ги, за тях обикновено се говореше на няколко ракии, но иначе все едно не съществуваха. И дерибейщитата на партийните шефове, и масовата връзкарщина, без която не можеха да се купят основни стоки, и специалните магазини само за властимащи.

Разбира се, в България носталгията по социализма е по-силно изразена сред по-възрастните хора, които са преживели този период. Ясно е защо – тогава са били млади, събирали са се, влюбвали са се, нямало е диабет, подагра и алцхаймер, всичките им близки са били още живи.

Така че носталгията по социализма е субективно чувство,

което може да се основава на различни фактори. Тя не е непременно отражение на реалното състояние на нещата в миналото.

Младите хора, които днес мислят, че при бай Тошо е било по-добре, обаче се мотивират от редица фактори,

до един измислени или внушени им от бабите и дядовците,

които не осъзнават каква беля вършат, защото после същите тия идиотчета ще отидат да гласуват за Възраждане. Или за Корнелия, което е същото…

Посткомунистическото общество в България разбира се си има редица проблеми, като икономическа несигурност, неравенство, корупция и др.

Това кара младите хора да мечтаят за времето, когато според приказките на бабите, тези проблеми са били по-малко изразени, или поне така си мислят.

Младите хора нямат лични спомени за социализма и не са запознати с реалното състояние на нещата в този период. От друга страна при западащото ни образование стават все податливи на внушения.

От трета, все пак в повечето случаи официално за бай Тошовото време се говори като за нещо зло, което в очите на пубер го прави готино.

Млад човек, който живее в семейство с ниски доходи,

може да се почувства по-стабилен и сигурен в бъдещето, ако си представи времето, когато родителите му са получавали гарантирана заплата и са имали право на жилище и други социални придобивки.

Млад човек, който се чувства разочарован от политиката и корупцията в днешно време, може да възприеме социализма като по-справедлив и равнопоставен режим.

Млад човек, който не е запознат с историята на социализма, може да бъде впечатлен от големите обществени проекти, които са били реализирани в този период, като например строежа на язовири, пътища и заводи. Те, разбира се, са силно преувеличени, но той не знае това.

Разбира се, не всички млади хора в България мислят, че при бай Тошо е било по-добре. Много от тях са наясно с проблемите на социализма, като например тоталитарната власт, липсата на свобода и икономическите трудности. Слава богу останали са и такива, които четат и могат да мислят. Само че какъв ли процент са?

Въпреки това, носталгията по социализма става реално явление, което както вече споменах не е никак безопасно.

В случая историческата неграмотност и откровената глупост

могат да бъдат фатални за цялата държава, защото някои от младите вече гласуват, а други ще започнат съвсем скоро.

Не че по-възрастните са правили много мъдри избори през последните 30 години…

Но все пак имам една идея какво може да се направи, за да се избегне фаталният край. Всички младежи да бъдат изпратени поне веднъж на пионерски почивен лагер, край Обзор май бунгалата си стоят. Да им вземат скъпите джаджи, да ги вдигат сутрин с тръба, да дават дежурства в столовата, а във водата да влизат под команда. И може би поне малко поне ще схванат колко „секси” е бил социализмът.

ПИМК БИЛД

Коментари

Коментари

PIMK BUILD
БРАДЪРС СЕКЮРИТИ ГРУП
38-Истории-за-началото-на-планинарството-в-България

Архив по дни

Архив по седмици

Архив по месеци

Архив по години

Категории

Времето

Да се премести ли Альоша от Хълма на освободителите?

  • Не, Альоша е паметник на загиналите войни във Втората световна война 55%
  • Да, паметникът е тотем на една окупационна армия 24%
  • Това е палиативен проблем, Пловдив има много по-важни проблеми за решаване 13%
  • Въпросът трябва да се постави на широко обсъждане и референдум 8%
  • Не ме интересува 1%

Начална дата: 25.01.2024 @ 18:33 | Крайна дата: 26.02.2024 @ 8:29

Зареждане ... Зареждане ...